Решение № 3634 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3634 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113747 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, чл.224 КТ, чл.221, ал.1, вр. с чл.327, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от А. А. А. против ПФК „Ботев“ АД се твърди, че на 31.10.2024г. между страните бил сключен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца, впоследствие превърнал се в окончателен и за неопределено време поради изтичане срока за изпитване.

Заеманата от ищеца длъжност била *** терени с код по *** и месторабота „Комплекс ***“ в ***, ***. Нетното му трудово възнаграждение било в размер на 1500 лв. Поради спиране на плащанията от страна на работодателя за май и юни 2025г. ищецът входирал заявление при работодателя на дата 01.07.2025г., за прекратяване на трудовото правоотношение, като същото било прекратено със заповед от 01.07.2025г., на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Към април 2025г. основното получавано от ищеца брутно трудово възнаграждение възлизало на 1425.05 лв., към него имало допълнителни добавки за дежурства в размер на 128.87 лв., начисления на пътни пари в размер на 128.86 лв., без сумите за удръжки за ДДФЛ в размер на 194.82 лв. и лични осигуровки в размер на 311.36 лв. Нетното възнаграждение, което получил за 2025г., за април било 1753.35 лв. Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за юни 2025г. – 1753.35 лв., като платени са ДДФЛ – 194.82 лв. и осигуровки – 311.36 лв. за посочения месец. Забавеното трудово възнаграждение за май 2025г. било платено погрешка от работодателя, който поискал връщането му, но ищецът отказал. Падежът на 1 обезщетенията по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ настъпил на 01.09.2025г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025г. за 8 работни дни в размер на 821.60 лв., както и му се дължи обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.221, ал.1 КТ в размер на 2259.53 лв. Поради това е направено искане за осъждане на ответника за заплащане на посочените суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумите. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника ПФК „Ботев“ АД, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че между страните на дата 31.10.2024г. бил сключен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца, след изтичане на които се счита сключен за неопределено време. Заеманата от ищеца длъжност била „*** терени“ с място на работа Футболен комплекс „***“. Сочи се, че през месец юни 2025г. ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения, поради което не му се дължи трудово възнаграждение. Оспорва се и претендираният размер на трудовото възнаграждение от 1753.35 лв., тъй като през юни 2025г. ищецът не бил давал дежурства, а със заповед от 18.07.2025г. и считано от 01.06.2025г. са отменени всички допълнителни начисления за храна и пътни. Размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ не бил 2259.53 лв. Съдържа се позоваване на чл.3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че ищецът бил ползвал целия полагащ му се платен годишен отпуск. Правото на ищеца на отпуск се породило от 01.03.2025г., като полагащият му се отпуск от 5 работни дни той бил ползвал в периода 12.05.2025г. – 16.05.2025г. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен трудов договор от 31.10.2024г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на служител и работодател, както и заповед от 01.07.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.07.2025г.

Представена е също в заверено копие стр.12-13 от трудова книжка на ищеца, както и фиш за работна заплата за месец юли 2025г.

Представен е Протокол от заседание на Съвета на директорите на „ПФК Ботев“ ЕАД, длъжностна характеристика за длъжността „***“, заповед № ***/18.07.2025г., заповед № ***/18.07.2025г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св. *** и ***.

Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен трудов договор от дата 31.10.2024г., по силата на който ищецът е заел длъжността „*** терени“, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 01.07.2025г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплащане /забавяне на 2 изплащането на ТДВ от Работодател, след входирано Заявление от страна служителя с вх.№ 04-07/01.07.2025г.

Според разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки.

По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. В случая ищецът претендира неплатено трудово възнаграждение за месец юни 2025г. в размер на 1 500.74 лв. /след допуснато изменение на размера на този иск в о.с.з. на 18.06.2026г./. Съдът намира, че възраженията на ответното дружество са неоснователни. На първо място, по делото не се установява, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения през месец юни, както се сочи в отговора на исковата молба. Не се установява и ищецът да е отсъствал неоснователно от работа. Според св.***, работил при ответното дружество на длъжност „началник поддръжка терени“ до 01.07.2025г., чиито показания съдът възприема като обективно дадени, същият е бил пряк началник на ищеца, като през месец юни 2025г. А. не е излизал в отпуск. Същият се е справял много добре със своите задължения. В тази връзка работодателят дължи възнаграждение за престирания труд, който се изразява в предоставяне на работната сила.

Добросъвестното упражняване на правата и задълженията в трудовото правоотношение се предполага, като тази презумпция е уредена в чл. 8 КТ. Презумпцията е оборима, като едва след проведено дисциплинарно производство може да се установи неизпълнението на задълженията на работника или служителя. От приетите по делото документи от трудовото досие на ищеца, не се установява да е проведено спрямо него дисциплинарно производство.

Ето защо и при липса на проведено дисциплинарно производство и влязла в сила заповед за наказание, съдът не може да преразглежда въпроса, касаещ полаган ли е труд или не в производството по иск за заплащане на трудово възнаграждение. На следващо място са неоснователни и възраженията на ответника, свързани с размера на дължимото трудово възнаграждение. В тази връзка по делото са приети и Заповед № ***/18.07.2025 г. и Заповед № ***/18.07.2025 г., издадени от Изп. директор на „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД, с които се въвеждат корекции, със задна дата – считано от 01.06.2025 г., относно начина на структуриране и изплащане на възнагражденията в клуба. Съдът намира, че посочените заповеди не рефлектират върху процесното правоотношение, доколкото същите са едностранно съставени от работодателя, без да е налице съгласие от работника, а освен това са изготвени след прекратяването на процесното трудово правоотношение. Въведеното от самия работодател обратно действие в случая не може да измени заварените правоотношения с работника и не може да утежни положението му. Според разясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. на посочената дата, неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за месец юни 2025г. възлиза на 1 500.74 лв., следователно искът е основателен в посочения размер и следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025г. до изплащане на сумата.

3

Съдът намира за основателен и предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ, според която разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Възраженията на работодателя - ответник, че ищецът преди прекратяването на процесното трудово правоотношение е използвал всичките полагащи му се дни платен годишен отпуск не кореспондира със събраните по делото доказателства. Според разясненията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в открито заседание на посочената дата, обезщетението за 8 дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 736.76 лв. брутен размер или 663.08 лв. нетен размер. Или претенцията за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2025г. за сумата от 663.08 лв. /след допуснато изменение на размера на този иск в о.с.з. на 18.06.2026г./ е доказана по основание и размер, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025г. до изплащане на сумата.

По предявения иск за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ, следва да се отбележи, че прекратяването на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е предпоставка за възникване на задължение у работодателя да плати това обезщетение. От приетата като писмено доказателство по делото - Заповед от 01.07.2025 г. се установява, че същата е издадена след подадено заявление от служителя А.

А. А. от същата дата, като е вписано, че трудовият му договор с работодателя-ответник се прекратява на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Тази заповед е с констативен характер и единствено отразява положението на вече осъществено основание за прекратяване на трудовото правоотношение – поради неплащане на трудовото възнаграждение за два последователни месеца (май и юни 2025 г.), като за служителя е възникнало потестативното право да прекрати едностранно трудовото си правоотношение с работодателя. Същият го е упражнил със заявление и считано от 01.07.2025 г., поради неспазване на срока на предизвестието (за което няма спор по делото), трудовото правоотношение между страните е преустановило действието си. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е посочило, че на ищеца му се дължи обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 1 КТ (нетна сума) в размер на 1 934 лева. Предявеният иск е точно в този размер /след допуснато изменение на размера на този иск в о.с.з. на 18.06.2026г./, поради което същият следва да се уважи изцяло, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025г. до изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1 100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза в общ размер на сумата от 95.81 евро /187.39 лв./. В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на съда, в размер на 102.26 евро.

4

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc6a34a3-1230-4b69-b4d0-842fe5f163de