Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 08.05.2022, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1325/2021
Вид
Решение № 124
Подписан
08.05.2022
В сила
09.06.2022
Състав
Мария Маркова Берберова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.11, ал.7 и 8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр.Несебър, 08.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20212150101325 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на "******" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул.

„*********, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юрк. Д.З. против Р.А.Б.., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на **********г. и С.Д.К.., гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г., двамата с адрес в РБългария: **********“, вх. ******.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „******” ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект - Апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: **********,“ **********, със заведена партида в базата данни с аб.№ *******. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребители" във възникналото облигационно отношение, като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернетстраницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата 1 на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.

1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били издадени фактура № 0037370287 от 25.09.2018г. на стойност 90,05 лв., фактура № 0038481561 от 27.05.2019г. на стойност 5,72 лв., фактура № 0039085632 от 25.09.2019г. на стойност 83,65 лв., фактура № 0040345677 от 25.06.2020г. на стойност 24,31 лв., фактура № 0040657309 от 26.08.2020г. на стойност 21,59 лв. и фактура № 0040789448 от 25.09.2020г. на стойност 21,59 лв. , стойността по които не били заплатени в 30дневен срок, считано от датата на издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези суми ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 52,17 лв., считано от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 13.10.2021г.

Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.А.Б.. и С.Д.К.. да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от по 123,45 лв. всеки един от тях по издадени фактури за периода от 25.09.2018г.25.09.2020г., с отчетен период по фактури 28.04.2018г.- 01.09.2020г., както и сумата от по 26,08 лв. всеки един от тях, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба 13.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на ответниците особен представител - адв. Г.К. от АК-Бургас, с който се навежда, че част от задълженията са погасени по давност.

2

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Изразяват становище по същество. Представят нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в подкрепа на твърдението, че ответниците са собственици на водоснабдения имот. Молят да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел служител на дружеството на длъжност „отчетник измервателни уреди“. По отношение на наведеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност сочат, че съгласно Общите условия потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране и от този момент длъжникът изпада в забава, като от деня на изпадането в забава настъпва изискуемостта на вземането за цената.

В съдебно заседание не се явява назначеният на ответниците Р.А.Б.. и С.Д.К.. особен представител.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Предвид така установената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода до водоснабдения имот - **********,“ **********, със заведена партида в базата данни с аб.№ *******.

По делото са представени справки от персоналната партида на ответниците за собствеността им върху процесния водоснабден обект /л. 11-12/, справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л. 7/, съдържаща показания на отчетеното количество вода по партида с абонатен № *******, с титуляр Р.А.Б.., справка-извлечение на отчет с мобилно устройства /л. 8/, съдържаща показания на централен водомер на адрес:

************“, както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, рег. № ****, дело № **** от 2008г. на Нотариус с рег. № 110 на НК с район на действие РС-Несебър /л. 56-57/.

Навежда се от особения представител на ответниците, че задълженията на абоната са погасени по давност. Сочи се, че видно от фактура № 0037370287 от 25.09.2018г. ответниците дължат сума в размер на 90,05 лв. с ДДС, като погасителната давност за това задължение изтича на 25.09.2021г. преди подаването на исковата молба /на 13.10.2021г./.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен осъдителен иск ищецът да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение, 3 произтичащо от валидно сключен между страните договор. Ответниците следва да докажат, че добросъвестно са погасили задължението си по договора или че е отпаднала необходимостта от заплащане на същото.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, са приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответниците в настоящото производство.

По делото не е оспорено от ответниците, че са титуляри на партида с абонатен № *******, както и че в стопанисвания от тях имот - АПАРТАМЕНТ № 22, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, в.с. ********, по отношение на който се претендира незаплатена стойност по издадена фактура за ползвани ВиК услуги на стойност от 246,91 лева по издадени фактури за периода от 25.09.2018г.-25.09.2020г. , с отчетен период по фактури от 28.04.2018г.-01.09.2020г., е регистриран един водомер, монтиран в санитарния възел на апартамента. Не е спорен и факта, че имота е включен към водопреносната мрежа.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в качеството им на потребители, за ответниците е възникнало задължението да заплащат стойността на потребената вода.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответниците по спора не са ангажирали доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите суми в посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск за сумата от 246,91 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода от 25.09.2018г.-25.09.2020г. , за обект с абонатен № *******, с отчетен период по фактури от 28.04.2018г.-01.09.2020г.

Като не са платили цената на доставената услуга, потребителите са се поставили в положението на неизправна по договора страна и следва да понесат и 4 задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 13.10.2021г. , възлизащо общо в размер на 52,17 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответниците Р.А.Б.. и С.Д.К.. за настъпила давност спрямо претендираните от ищеца суми. Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, за процесният период дружеството е издало фактура № 0037370287 от 25.09.2018г., фактура № 0038481561 от 27.05.2019г., фактура № 0039085632 от 25.09.2019г., фактура № 0040345677 от 25.06.2020г., фактура № 0040657309 от 26.08.2020г. и фактура № 0040789448 от 25.09.2020г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги.