Определение № 12315 от 27.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12315 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110150762 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

С искова молба вх. № 358821/03.11.2025 г. е предявен от М. М. М. срещу ответника „България ЕЪР“ АД установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 400 евро /782.33 лева/ , представляваща представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснението на полет FB461 (София Амстердам) от 05.01.2025г., ведно със законната лихва върху посочената главница за периода от предявяване на заповедното производство, до окончателното изплащане на сумата, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 598/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени.

От служебно извършената от настоящия състав справка по електронното заповедно дело на РС-Павликени се установява, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 782,33 лева, представляваща Обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на друг полет, а именно: FB471 (София Мадрид) от 06.09.2024г., ведно със законна лихва за период от 20.07.2025 г. до изплащане на вземането.

Установява се, че в т. 3.1 и т. 3.2 от подаденото от заявителя заявление по чл. 410 ГПК страната е посочила, че основанието на претенцията произтича именно от дължимостта на „Обезщетение на основание чл. 7, параграф1, буква „б“ отРегламент (ЕО) 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB471 (София - Мадрид) от 06.09.2024г.“

С разпореждане от 02.12.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на страна да обоснове правен интерес от подаване на установителен иск за вземане за обезщетение за закъснял полет № FB461 с направление София-Амстердам, като съобрази, че в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

1

№ 598/2025 г. на РС-Павликени е присъдено вземане за обезщетение за друг полет - № FB471 с направление София-Мадрид.

В дадения от съда срок, ищецът е посочил, че в заповедта по чл. 410 ГПК е допусната техническа грешка.

С последващи разпореждания от 06.01.2026 г. и 27.02.2026 г съдът е указал на ищеца да посочи изрично дали е сезирал ли е съда, постановил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка /в случай, че намира, че такава е налице/ и постановен ли е краен съдебен акт по така подадена молба. Указал е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, с оглед изискването за наличие на пълен идентитет между вземането по издадената заповед и това, по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, исковата молба подлежи на връщане като недопустима.

В предоставения от съда срок, както и да постановяване на настоящото разпореждане, страната не е изпълнила дадените указания, като извършената справка в електронната папка на заповедното дело се установява, че не е подадена молба по реда на чл. 247 ГПК от страна на заявителя.

Софийски районен съд, като взе предвид горната фактическа обстановка, намира следното от правна страна:

Съгласно установената съдебна практика /решения № 152 от 28.04.2014г. по гр.д.№ 7541/13г.на ІV гр.о., № 171 от 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.на ІV гр.о., № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІV гр.о., № 412 от 5.02.2014г. по гр.д.№ 2190/13г.на ІV гр.о. на ВКС и много други/ правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане.

Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се променя материалноправната характеристика на вземането и с искане съдът да се произнесе по нещо, различно от предявеното в заповедното производство.

Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация по страни, период и предмет, въведена от ищеца по иска за съществуването на вземането.

В този смисъл – недопустимо /поради липса на правен интерес/ е производство по чл.422 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск.

В тази хипотеза съдът не може да се произнесе по иск, касаещ различно вземане от това, за което е издадена заповедта за изпълнение, а следва, след като констатира липса на правен интерес от предявяване на установителния 2 иск, да прекрати производството с последиците спрямо заповедта по чл. 410 ГПК съгласно т. 13 от ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, доколкото в настоящото исково производство е предявен за разглеждане иск, целящ да установи съществуването на вземане в полза на ищеца на основание, различно от заявеното в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на интерес от установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, като издадена заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в посочената част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д. № 50762/2026 г. на СРС, 76 с-в, образувано по предявен от М. М. М. срещу ответника „България ЕЪР“ АД установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 400 евро /782.33 лева/ , представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснението на полет FB461 (София - Амстердам) от 05.01.2025г., ведно със законната лихва върху посочената главница за периода от предявяване на заповедното производство, до окончателното изплащане на сумата, за която сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 598/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени, КАТО ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 331/21.07.2025 г. по ч.гр.д. № 598/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на постановения съдебен акт, да се уведоми заповедният съд за обезсилването на заповедта.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3