Определение № 2992 от 11.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2992 гр. Варна, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500013 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 12109/14.04.2026 г. от И. Т. Д., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 102/03.02.2026 г. по възз. гр. дело № 13/2026 г., като съда приеме, че молителката дължи единствено сумата от 92,02 евро (180 лв.), представляваща извършените от насрещната страна разноски в настоящето производство, но не и присъдените с постановеното решение разноски в размер на 276,10 евро. Излага твърдения, че съда погрешно е приел, че следва да присъди на „Напоителни системи“ ЕАД – клон Черно море, юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите – при първото и второто разглеждане на делото във въззивната инстанция и пред ВКС.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Напоителни системи“ ЕАД – клон Черно море, чрез ю.к. Елеонора Сапаревска, изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че по същността си искането представлява такова по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, за което е пропуснат законовият срок. Моля да се отхвърли молбата, като подадена извън законоустановения срок по чл. 248 ГПК, в условията на евентуалност моли да се остави без уважение, подадената молба по чл. 247 ГПК, като неоснователна.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Доколкото съдът не е обвързан от правната квалификация на депозираното искане с което е сезиран, намира, че процесната молба, с оглед наведените в нея твърдения, следва да бъде разгледана като такава по чл. 248 ГПК – за изменение на постановеното по делото решение в частта за 1 разноските.

Молбата изхожда от надлежна страна, но е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на Решение № 102/03.02.2026 г., което подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срокът за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай Решение № 102/03.02.2026 г. е редовно връчено И. Т. Д., чрез процесуалният й представител, на 11.02.2026 г., респ. срока за обжалване изтича на 11.03.2026 г. /присъствен ден/. Молбата е депозирана на регистратура на ВОС на 14.04.2026 г. Подадената след законоустановения срок молба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да беше разгледана по същество молбата е неоснователна. Право на разноски пред настоящата инстанция с оглед резултата от въззивното обжалване има въззиваемата страна. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК, при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, същата следва да се произнесе и по разноските, сторени пред ВКС /ако искане за присъждането им е било направено своевременно пред касационната инстанция/, както и за тези пред въззивната инстанция, чиито краен акт е бил отменен от ВКС в хипотеза на чл. 293, ал. 3 ГПК. За това произнасяне от значение е какъв е изходът по съществото на спора /дали искът се отхвърля или уважава/ пред втората въззивна инстанция.

Съгласно чл. 308 ГПК, във вр. с чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

С решение № 764 от 18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1816/2025 г., по описа на ВКС, върховната съдебна инстанция не се е произнесла с окончателен акт по същество на спора, а е възстановял висящността му. По аргумент от чл. 81 ГПК, когато съдът не се произнася с окончателен акт по същество на спора или с акт, който прегражда производството, не се следва произнасяне по отговорността за разноски. Разноските следва да бъдат присъдени съобразно крайния резултат от изхода на спора между страните при условията на чл. 78 ГПК. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба и сторените от него разноски при първото и второто разглеждане на делото във въззивната инстанция и пред ВКС.

2

С изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 12109/14.04.2026 г. от И.

Т. Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 102/03.02.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 13/2026 г., по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, по аргумент от чл.

248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3