Решение № 211 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 276/2021
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 28.07.2023
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска
Цитирани разпоредби
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 160, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 160, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 163 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 163, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал.1-3 · Закон за устройство на територията
- чл. 177, ал. 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. Варна, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20213100900276 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от „БОР“ ЕООД против „ВИДА ГРУП“ ООД с правно основание чл. 163, ал. 3, вр. чл.
160, ал. 3 от ЗУТ за ангажиране гаранционната отговорност на ответника за сумата от 35 000 лева общо, съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци в самостоятелни обекти, собствени на ищеца, находящи се в жилищни сгради в поземлени имоти, представляващи УПИ XIX-199 и УПИ XX-197, кв. 12 по плана на КК „Чайка“, гр. Варна, както и за отстраняване на недостатъци в общите части на сграда в УПИ № 197, собственост на ищеца и на недостатъци в общите части в сграда в УПИ № 199, в която ищецът притежава 73.06% от общите части на сградата, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът „БОР” ЕООД твърди, че на 09.10.2014 г. между него като възложител и ответното дружество „ВИДА ГРУП“ ООД като изпълнител е сключен договор за строителство на жилищни сгради в поземлени имоти, представляващи УПИ XIX-199 и УПИ XX-197, кв. 12 по плана на КК „Чайка“, гр. Варна. Твърди, че сградата в УПИ XX-197 е въведена в експлоатация с Удостоверение № 132/18.05.2016 г., а сградата в УПИ XIX-199 с Удостоверение № 37/28.04.2017 г. С уточняващи молби от 11.05.2021 г. и от 18.05.2021 г. ищецът конкретизира, че е изключителен собственик на сградата, изградена в УПИ XX-197, съгласно нотариален акт № 172, том II, рег.№ 2931, дело № 317/2012 г. на нотариус Д. Б. с рег. № 012 при НК, както и изключителен собственик на част от обектите в сградата, изградена в УПИ XIX-199, съгласно нотариален акт № 172, том I, рег.№ 1592, дело № 158/2013 г. на нотариус Д.Б. с рег.№ 012 при НК, със 73.06 % притежавани от него ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че след въвеждане на сградите в експлоатация са се проявили дефекти, свързани с 1 качеството на строителството, за които своевременно е уведомявано ответното дружество съответно през 2018 г., 2019 г. и през 2021 г. Излага, че в отговор на отправените покани, ответникът е отстранил част от недостатъците. Твърди, че при проведени с управителя на ответното дружество разговори, последният е обещавал да отстрани недостатъците по сградите, което така и не било направено. Ищецът заявява, че ответникът е наясно с всички недостатъци, доколкото е имало опити за отстраняването им, както и с причините за появата им. Излага, че отговорността на строителя е в рамките на гаранционния петгодишен срок, съгласно правилата на ЗУТ, считано от въвеждане на сградите в експлоатация. Изброява изчерпателно некачествените СМР в самостоятелни обекти в сградите и по общите части.
При горното заявява правен интерес от ангажиране на гаранционната отговорност на строителя за недостатъците по собствени на ищеца обекти и по общите части /съразмерно с притежаваните идеални части от тях/, поради което и заявява настоящата осъдителна претенция.
В допълнителната искова молба поддържа доводите си.
Становището на ответника е за неоснователност на претенциите. Не оспорва наличието на сключен с ищеца договор за строителство от 09.10.2014г., но твърди, че единствено се е задължил да извърши довършителни строително-монтажни работи до степен на завършеност обр.
Акт 15, както и че грубият строеж е извършен от трето дружество. Оспорва, че некачествените работи са настъпили по негова вина. Твърди, че недостатъците са или в резултат на чужди виновни действия, или неблагоприятна последица от естествените процеси на неравномерно слягане на сградите, които попадат в зона с наложена строителна забрана, съгласно Заповед на МРРБ. Не отрича, че между страните е имало разговори относно настъпилите недостатъци, но твърди, че е противопоставял на ищеца възражения за недължимост на претендираните суми поради изложените погоре причини. Излага, че претенцията за заплащане на обезщетение по отношение на сграда в УПИ № 197 е погасена по давност, доколкото 5годишният гаранционен срок е започнал да тече от датата на предаване на обекта на възложителя на 24.04.2016 г., съобразно чл. 15.1 от договора и датата на акт обр. 15. Заявява, че е изпълнил качествено възложените СМР в съответствие с одобрения инвестиционен проект и договора, техническите спецификации и стандарти, при спазване на всички нормативни правила. По отношение на исковите претенции за сграда в УПИ № 197 ответникът противопоставя възражения по всяко едно от посочените в ИМ пера и настоява, че ако са компрометирани СМР, то те не са изпълнени от него, а причините са отново строителство в свлачищна зона, недостатъци, възникнали в резултат на изпълнение на грубия строеж. Твърди, че с оглед района, в който се намират сградите, строителят „Комфорт“ ООД е извършил брегоукрепителни мероприятия и противосвлачищни съоръжения. Излага, че доколкото сградата и съоръженията са извършени от друг строител, не знае дали същите са изпълнени в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и с оглед спецификите на района. Като допълнителна възможна причина за нарушения по хидроизолацията, ответникът сочи поставянето от ищцовото дружество на билборд върху покрива на сградата за продължителен период от време, което може да бъде и евентуална причина за твърдените от ищеца недостатъци в останалите обекти и общи части в сградата. По отношение на сградата, построена в ПИ № 199, ответникът твърди, че същата не е използвана по предназначението й от момента на въвеждането й в 2 експлоатация. В случай на евентуални недостатъци по сградата, заявява, че същите се дължат на описаните по-горе процеси, но така също и на липса на своевременна поддръжка от страна на ищеца, поради което отрича да носи отговорност. Твърди, че доколкото в петитума на исковата молба е заявено, че недостатъците са възникнали в процеса на строителство на сградите, то ищецът е могъл да възрази срещу годността за приемане на строежа, съответно да откаже подписване на акт обр. 15. Излага, че знанието за явните недостатъци при приемане на работата, изключва възможността за ищеца да ги релевира след този момент. Претендира разноски.
Поддържа твърденията си и в допълнителния отговор.
Правна квалификация на правата: чл. 160 ал.3 вр. чл. 163 от ЗУТ и чл. 86 от ЗЗД /по отношение законната лихва/.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД изразява становище за неоснователност на заявената претенция. Поддържа изложените в отговора на исковата молба възражения и оспорвания. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответната страна „ВИДА ГРУП“ ООД по застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, валидна за периода на гаранционната отговорност на строителя. Оспорва изложеното в исковата молба за наличието на некачествено изпълнени СМР в сградите в УПИ – 197 и УПИ – 199, както и настъпването на вреди за ищцовото дружество. Излага, че с подписването на акт обр. 15 за приемане на строежа страните са приели, че работата е изпълнена съгласно одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите, уредени в ЗУТ. Твърди, че ответникът „ВИДА ГРУП“ ООД е поел ангажимент единствено за извършване на довършителни СМР, като съгласно договора за строителство между страните по спора 5 – годишния гаранционен срок започва да тече от предаване на работата, а именно на 24.04.2016 г. за сграда в УПИ – 197, поради което счита, че към датата на исковата молба същият е изтекъл. В заключение моли за отхвърляне на заявените претенции.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ИНЕКС КОНСУЛТ“ ООД не изразява становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа становище за уважаване на предявения иск.
Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа, че част от заявените недостатъци от ищеца не следва да се възлагат в тежест на ответника, тъй като някои от тях не са предмет на договаряне между страните, а други са възникнали в резултат на действия или обективни фактори, за които „ВИДА ГРУП“ ООД не следва да отговаря. Заявява, че стойността на необходимите СМР, за които ответникът носи отговорност, трябва да бъде присъдена на ищеца без ДДС поради това, че същият ще си възстанови данъка при заплащане на съответния изпълнител.
Представител на помагачите на страната на ответника не се явява в съдебно заседание. С писмено становище „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД моли за разглеждане на делото в негово отсъствие и отхвърляне на предявения иск.
В предоставения от съда срок не са постъпили писмени защити от страните по спора.
Съдът, след преценка доводите на страните и анализ на 3 доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Преди пристъпване към разглеждане на фактите по спора, касаещи отделните обекти, предмет на исковата претенция, настоящият състав намира за необходимо и с оглед яснота на изложението да обсъди общите и за двете сгради факти и обстоятелства, вкл. легитимацията на ищеца, с оглед обема на притежаваните от него права в отделните имоти, както и от кои доказателства ще се ползва при постановяване на решението.
С влязло в сила определение № 1322/11.10.2021 г. по делото съдът е прекратил производството в частта, с която ищецът „БОР“ ЕООД претендира от ответника „ВИДА ГРУП“ ООД заплащане на обезщетение, представляващо равностойността на необходими СМР за отстраняване на недостатъци по отношение на 26.94 % идеални части от общите части на изградената в УПИ – XIX – 199, к.к. „Чайка“ в гр. Варна сграда.
Видно от представения по делото нотариален акт от 22.05.2013 г., № 172, т. I, рег. № 1592, дело № 158 от 2013 г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на НК, /л. 8-16/ ищецът „БОР“ ЕООД придобива собствеността върху 919.80 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, целият с площ от 1314.00 кв.м., представляващ съгласно предходни документи за собственост УПИ – 199, заедно с учреденото върху описания имот право на строеж за обекти в сградата, която ще бъде изградена в дворното място съгласно издадено разрешение за строеж № 657/23.10.2006 г. на Гл. архитект на р-н „Приморски“ при Община Варна, презаверено на 14.03.2013 г. /л. 27-28/, както следва“: офис на кота – 2.80, гараж № 1,2,3,4 на кота – 2.80, гараж № 5 и 6 на първи етаж, ап. № 1, 2, 3, 4 на първи етаж, ап. № 5, 6, 7, 8, 9, 10 на втори етаж, ап. № 13, 14,15, 16, 17, 18 на трети етаж, ап. № 21, 22, 23, 24, 25, 26 на четвърти етаж, ап. № 29, 30, 31, 32, 33 на пети етаж, ап. № 37, 38, 39, 40 на шести етаж, както и ап. 42 и 43 на седми етаж.
С нотариален акт от 22.05.2013 г., № 174, т. I, рег. № 1597, дело № 160 от 2013 г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на НК, /л. 17-19/ ищецът „БОР“ ЕООД придобива от прехвърлителя „ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ“ 1 ЕООД собствеността върху 24.25 идеални части от същия поземлен имот, описан по-горе, заедно с учреденото в полза на праводателя право на строеж върху имота за обект в сградата, която ще бъде изградена съгласно издадено разрешение за строеж № 657/23.10.2006 г. на Гл. архитект на р-н „Приморски“ при Община Варна, презаверено на 14.03.2013 г. /л. 27-28/, а именно: фитнес на първи етаж, с чиста площ 56.04 кв.м., заедно с припадащата се идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху гореописания поземлен имот.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът се легитимира като собственик на описаните по-горе индивидуални обекти в построената в УПИ 199 сграда, както и за съответните идеални части от общите части в имота, съобразно с приетите в Определение № 1322/11.10.2021 г. по настоящото дело - 73,06 %.
По делото е представен нотариален акт от 25.09.2012 г., № 172, т. II, рег.
№ 2931, дело № 317 от 2012 г. /л. 23-25/, от който се установява, че „БОР“ ЕООД е придобилo в изключителна собственост поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр. Варна, с площ 2 149 кв.м., поради което същият е легитимиран да ангажира отговорността на строителя в пълен обем относно процесната сграда в УПИ – 197.