Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 322 от 04.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 280/2025
Вид
Определение № 322
Подписан
04.02.2025
В сила
04.02.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500280 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Определение №14929/29.11.2024, по ч.гр.д.№ 14165/2024, ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Определение №12115/03.10.2024г. пост. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, доколкото в случая се касае за заповедно производство, което се развива едностраннно, не обосновава извод за фактическа и правна сложност, а действията на ответната страна се изчерпват с попълване на бланка, изпращана от съда. Позовават се и на съдебна практика и на разясненията на СЕС. Молят за редуциране на присъденото възнаграждение до размер от 50лв.

Ответната страна М. С. Д. не е подала отговор на жалбата.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е основателна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника М. Д.. Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника. В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от нея, към което е представено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38 от ЗА.

Заповедният съд е дал указания по чл.415 от ГПК на заявителя, но в срок не са 1 представени доказателства за предявяване на иска.

С Определение № 12115/03.10.2024г. заповедта е обезсилена, а заявителят е осъден да заплати на процесуалния представител на длъжника сумата от 400лв. възнаграждение, определено по рена на чл.38 от ЗА.

С молба по чл.248 от ГПК заявителят е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските. С обжалваното определение заповедният съд е оставил молбата без уважение, като е приел че определеният размер на адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция намира, че възнаграждението на пълномощника на длъжника в заповедното производство, дължимо по реда на чл.38 от ЗА е неправилно определено. Следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. Макар и сочената наредба да не е задължителен подзаконов нормативен акт, то същата служи за ориентир на съдилищата , а и страните по делата за минимумите, които следва да бъдат заплащани, респ. признавани за разноски в гражданския процес. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.

Възражението на длъжника в заповедното производство се подава по утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е подал бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото вземане. Извършените от адвоката действия са се изчерпали с подаване на бланкетно възражение с попълнени данни на страната и на адвоката и номера на делото, както и на искане за присъждането на разноски. С оглед на така извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия следва да намери приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Н №1/2004 МРАВ за изготвяне на книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до действията му по подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото за тях възнаграждение е 50 лв.

Тук следва да се отбележи, че макар подаването на възражението да не е самоцелно и предпоставя задължението на заявителя да подаде иск по реда на чл.422 ГПК, то за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производства са релевантни извършените от адвоката действия. В заповедното 2 производство действията на процесуалния представител на длъжника са се изчерпали с подаването на бланкетно възражение и за тези действия следва да му се определи горепосоченото възнаграждение. В този смисъл, определените от първоинстанционния съд разноски за предоставената правна помощ по реда на чл.38 от ЗА от 400лв. са прекомерни с оглед извършената работа и следва да бъдат редуцирани до посочения минимум.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и разноските да бъдат редуцирани.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №14929/29.11.2024, по ч.гр.д.№ 14165/2024, ПРС, с което е оставена без уважение молбата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, за изменение на Определение №12115/03.10.2024г. пост. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение №12115/03.10.2024г., пост. по ч.гр.д.№14165/2024, ПРС в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. Н., адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА в размер на 50лв., вместо присъдените 400лв., за осъществената правна помощ и съдействие на М. С. Д., ЕГН **********, по ч.гр.д.№ 14165/2024, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3