Решение № 11 от 02.02.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200001 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8276274/20.10.2023 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Д. Т. И. от гр.В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.4 вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Д. Т. И. да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС направените по делото разноски в размер на 20 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

Д. Т. И. от гр.В., е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 8276274/20.10.2023 год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателят се явява лично и моли да бъде отменен атакувания ел. фиш, тъй като смята, че поставения знак е незаконен и няма никаква връзка с ремонта във влизането в гр. М.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.10.2023 год. в 09:46 часа в област В., община М., главен път I-1 /Е-79/, км.161+260 – извън населено място, с посока на движение гр.В. – гр.М., с въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч с пътен знак В26, служителят на РУ гр.М. свидетелят Н. В., с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-M-515” заснел МПС „Ауди А4”, вид лек автомобил, с рег.№ ... със скорост от 53 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна полиция” гр. В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателят. Свидетелят уточнява, че работи по предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението, 2 което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично.

Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства по делото, в лицето на разпитания свидетел Н. В., както и от събрания писмен доказателствен материал, а именно: Ел. фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №8276274/20.10.2023г., Разписка от 06.12.2023г., Ел. фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №6867167/07.01.2023г., Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с Приложение, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 20.10.2023г., Справка за собствеността на МПС с рег. № .... Регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост от TFR касателно 20.10.2023г., Клип №31084- радар №515, 2 бр. снимки на нарушението, Протокол №4-1323 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1М“ от 30.08.2023г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Председателя на Българския институт по метрология гр. С., Пощенски плик в оригинал с клеймо от 08.12.2023г., Справка от Началника на РУ М. под вх. №320/22.01.2024г., ведно с инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушението на правилата за движение TFR1-M, Справка от АИС-АНД, от която е видно, че ел. фиш серия К №6867167 е влязъл в сила на 05.10.2023г., Заверено копие на схема на временна организация на движението в участъка на главен път I-1 /Е79/ в направление от гр. В. към гр. М. в участъка от км.160+700 до разклона за влизане в гр. М.,Справка за нарушител/водач от 17.01.2024г., Справка от Директора на ОПУ В. под вх. №381/25.01.2024г. ведно със заверени ксерокопия от Заповед №РД-11-730/05.06.2023г., на Председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура „ гр. С., Заповед №РД-11-836/21.06.2023г., на Председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура „ гр. С., Заповед №РД-11- 1626/08.12.2023г., на Председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура „ гр.

С., Заповед №РД-11-4/05.01.2024г., на Председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура „ гр. С., Схема от одобрен проект на ВОБД,Справка от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. В. със заверено копие на ел. фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К 3

№6867167/07.01.2023г. влязъл в законна сила на 05.10.2023г.

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото Справка от Началника на РУ гр.М., ведно с Разписка от връчен Електронен фиш, се установява, че последният е връчен на 06.12.2023 г., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана пред ответника на 12.12.2023 г., респективно изпратена на 08.12.2023г. като в тази насока е приложения в оригинал пощенски плик с клеймо ой същата дата.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по ЕФ по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 31084 с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване на разрешената скорост извън населено място за превишаване от 11 км/ч до 20 км/, водачът се наказва с глоба 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя 4 административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателното постановление и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението.

Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразила жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че 5 употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе ел.фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респективно издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 20.10.2023 год. в 09:46 часа, с техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС „Ауди А4“, вид лек автомобил, с рег.№ ... със скорост от 53 км/ч над разрешената за движение в извън населено място 40 км/ч., каквото ограничение е било въведено с пътен знак В26 и е посочено отклонение от 13 км/ч.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е отразено, че същото е извършено в област В., Община М. на път I-1/ Е-79/ , км.161+260 – извън населено място, с посока на движение от гр.В. към гр.М., но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – аргумент чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно 6 положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.