Решение № 574 от 09.05.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ................/ 09.05.2019г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА

ПЕНЕВА

КРАСИМИР

ВАСИЛЕВ при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин Шакирова въззивно гражданско дело № 562 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивни жалби, както следва:

1/ въззвна жалба на С.Д.Д. срещу Решение № 4933 от 03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.

40, ал. 1 от ЗУЕС са отхвърлени предявените от въззивника срещу Етажна собственост в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от Управителя С.Д.К. искове за отмяна на решения, взети на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 2, т. 3 и т. 4.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тези части, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и на материалния закон. Изложените доводи са за незаконосъобразност на решенията на ОС поради допуснати процедурни нарушения при провеждането му, както и поради противоречие на взетите решения с императивни правни норми. На първо място взетите решения по т. 2-4 са извън предварително обявения дневен ред. Този по т. 3 бил осигуряване на достъп на всички собственици до вътрешния двор, а решенията по т. 2 и т. 3 за осигуряване на ключове за вратите към вътрешния двор, по същество представлява оспорване правото на собственост на въззивника върху гаража и съществуването му като самостоятелен обект на право на собственост. Вътрешният двор представлява незастроена площ от ПИ и няма ключ.

Гаражът е собствен на въззивника на основание сделка по НА № 42/2013г. и не е обща част на ЕС. Установено е от заключението на СТЕ, че вратата, през която искат достъп етажните собственици, обслужва само собственика на гаража. Взетото решение по т. 4 за премахване на ролетна щора /врата/, плъзгаща се врата и зидария от безистена на изхода към задния двор, по същество за възстановяване на предишния вид на помещението са извън предмета на дневния ред на ОС. Наред с това взетите решения в този смисъл са при превишаване правомощията на ОС в нарушение на чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС. ОС може да определя начина на ползване на общите части само във вида, в който са. Когато етажен собственик преустрои или промени предназначението на обща част, защитата на останалите етажни собственици, засегнати от такива неоснователни действия е чрез негаторен иск. С НА № 76/20.05.2014г. въззивникът закупил 5.21 кв.м. ид.ч. от ПИ, представляващ УПИ III-8 в кв. 157, ведно с правото на самостоятелно ползване на Паркомясто 8, находящо се на първи етаж на сградата, с РЗП 18.60 кв.м., при граници: улица, паркомясто 7, паркомясто 10 и маневрено хале и с цел приобщаване към собствения му гараж. Ето защо, Паркомясто 8 е отделно място за паркиране със статут на принадлежност към гаража и паркоместата в имота не са обща част на ЕС. Моли поради изложеното да се отмени решението в обжалваните части, а предявените искове бъдат уважени в цялост.

В отговор на жалбата ЕС оспорва доводите в нея. Поддържа, че в обжалваните части решението е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да се потвърди.

2/ частна жалба на С.Д.Д. срещу Определение № 1953 от 08.02.2019г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските посредством намаляване на присъденото на ответника адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, с доводи, че искът е неоценяем и минималният размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 е в размер на 300 лв. Моли в този смисъл определението да се отмени.

В отговор на тази жалба, ЕС оспорва същата и поддържа доводи за правилност и законосъобразност на определението, обоснованост и съответствие на фактическата обстановка по развитие на делото. При първоначалното си произнасяне, съдът се е произнесъл по възражението за прекомерност, поради което в хода на производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК липсват предпоставки за повторно произнасяне по същото възражение. Моли поради това определението да се потвърди.

3/ насрещна въззивна жалба от ЕС в сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от Управителя С.Д.К. срещу Решение № 4933 от 03.12.2018г. по гр.д. № 6295/2018г. по описа на ВРС, ХIX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е отменено решение взето на ОС на ЕС проведено на 30.03.2018г. по т. 1.

Изложените оплаквания са за неправилност, необоснованост и постановяване при нарушение на процесуални правила, а отправеното искане – за отмяна на решението в тази част.

Отговор на тази жалба не е депозиран от въззиваемата страна.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената позиция по спора, а въззиваемата страна – не изразява становище. Всяка от страните претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С.Д.Д. срещу ЕС, находяща се в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17 и 17а, представлявана от управителя С.Д.К. конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, обективирани в Протокол от 30.03.2018г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са следните: собственик е на ап. № 5, находящ се на трети етаж в жилищната сграда, изградена до степен груб строеж в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17, придобит на основание Постановление за възлагане от 28.04.2010г. на ЧСИ Миглена Пашова, рег. № 715. На 29.03.2013г. закупил и гараж съобразно НА № 42/2013г., а по първичен документ Паркомясто № 9 и Паркомясто № 10 на първи /партерен/ етаж в същата сграда, с площ от 33.26 кв.м. С НА № 76/2014г. придобил и 5.21 кв.м. ид.ч. от ПИ, представляващ УПИ III-8, в кв. 157, ведно с правото на ползване на Паркомясто № 8.

Сградата не е завършена и не е въведена в експлоатация. На 22.03.2018г. на входа на сградата било залепено съобщение за свикване на общо събрание на 30.03.3018г. при обявен дневен ред. Събранието е проведено и на същото са взети следните решения:

- по т. 2 от дневния ред – решение по т. 1 от Протокола в определената целева сума от 67 000 лв. по протокол от ОС от 12.11.2010г. да се включат и паркоместата от надземната част на сградата, съобразно прилежащите им ид.ч. от ОЧ на сградата за достигане на целевата сума, съответно собственика на паркомясто 7 да довнесе 1295 лв., а собственика на паркоместа 8, 9 и 10 – сумата от 3951 лв.;

- по т. 3 от дневния ред – решение по т. 2 от Протокола ищецът доброволно да осигури в 14-дневен срок, считано от датата на провеждане на ОС, ключове за вратите към вътрешния двор; решение по т. 3 от Протокола при неизпълнение, да се предприемат действия по издаване на заповед за изпълнение от съда и решение по т. 4 от Протокола – в 14 дневен срок, считано от провеждане на ОС, да бъдат премахнати ролетната щора /врата/ и плъзгаща се врата /дограма/ и зидарията от безистена на изхода към задния двор, предвид това, че същите не са заложени в инвестиционния проект;

- по т. 4 от дневния ред – решение по т. 5 от Протокола избор на нов управител на ЕС за срок от 2 години – С.К., нов контрольор – Й.М.и касиер – Л.Р..

Протокола получил по имейл на 05.04.2018г. Оспорва законосъобразността на така взетите решения, поради допуснати процедурни нарушения при провеждането му, както и поради противоречие на същите на императивни законови разпоредби. Нарушено е на първо място правилото на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС – взетите решения са извън предварително обявения дневен ред, без да е налице неотложен случай; приравняването на определени паркоместа на жилищна площ е извън правомощията на това ОС, а е в правомощията на ОС свикано по реда на чл. 18 от ЗУЕС. Съгласно Таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на обектите в жилищната сграда, съгласно Наредба № 7 за ПНУТ/22.12.2003г. ОЧ на подземните паркоместа са отделени, а общите части на надземните паркоместа са включени към общите части на жилищните обекти. Оспорва разпределението на целевите средства съгласно тази таблица, поради неравноправност между обектите с еднакво предназначение. Налице е нарушение и на чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС – приемане на решения по въпроси извън правомощията на ОС на ЕС – последното няма право да решава дали ищецът да дава ключ от собствения си имот и на кого, както и да го задължава да премахва ролетна щора и дограма от собствения му гараж. Решенията по т. 2, 3 и 4 от Протокола, касаят преминаване през имоти, които са негова собственост, осигуряване на достъп и премахване на ролетна щора /врата/ и плъзгаща се щора /дограма/. Собствените му паркоместа са със статут на самостоятелни обекти в сградата. Спорният вътрешен двор всъщност представлява застроена част от дворното място, представляващо покрив на подземни паркоместа и има функционално предназначение за паркиране. Липсва решение на ОС ЕС за определяне предназначението на вътрешния двор. Достъпът до вътрешния двор в случая би следвало да се осъществява през рампа към подземен гараж 44 кв.м., която представлява обща част. Поставените ролетна щора и плъзгаща се врата не препятстват достъпа на собствениците в ЕС до вътрешния двор. Отправил искане въз основа на изложеното за отмяна на обжалваните решения.

В отговор на исковата молба, ЕС, представлявана от управителя оспорила исковете.

Навела доводи, че обжалваните решения на ОС са взети при спазена законова процедура по свикване и провеждане на ОС. Ищецът в случая черпи права от собственото си неправомерно поведение, а именно самоуправни действия, изразяващи се в заключване чрез смяна на патрона през м. ноември 2017г. на вътрешен вход /същият и авариен изход/ на жилищната сграда; заключване на входна врата към безистена и вътрешния двор на сградата; изграждане на заключващи се ролетни щори и алуминиева дограма в прехода от безистена към вътрешния двор на сградата и поставяне на ламаринени ограждения с височина 2 м. в общите части на двора, които действия препятстват достъпа и ползването на посочените места от общите части на сградата. Навела доводи, че съгласно одобрения архитектурен проект от 28.01.2006г. достъпът на етажните собственици до задния вътрешен двор на имота се осъществява чрез врата, находяща се на първия етаж, преминавайки през безистен до вътрешния двор, представляващ ОЧ на сградата. През 2017г. установили, че вратата, през която се осъществява достъпа до вътрешния двор е със сменен патрон, като ищецът е монтирал ролетна щора /врата/ и плъзгаща се врата /дограма/ и зидария от безистена към изхода на вътрешния двор, за които отказва да им предостави ключове, като лишава етажните собственици от достъп до собствеността им. Налице са също поставени ламаринени ограждения с височина 2 м. в общите части на вътрешния двор. С тези си действия ищецът нарушава изискванията за пожарната безопасност на сградата, като препятства достъпа на етажните собственици до аварийния й изход. Отправила поради изложеното искане за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените документи за собственост се установява, че С.Д.Д. е придобил апартамент № 5 на трети етаж на ЖС, изградена до степен груб строеж в гр. Варна, ул. „Крепостна“ № 17, с площ от 59.61 кв.м., ведно с 7.9384% ид.ч. от общите части на сградата;