Решение № 3969 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3969 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20251110213086 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на "******* * ****** - СИ" ЕООД, ЕИК ********, чрез законния му представител М. М., против Наказателно постановление № 835417 – F827157/30.06.2025 г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл. 180в ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 12 500, 00 (дванадесет хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 176в ал. 6 вр. чл. 176в ал. 1 т. 1 ЗДДС.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Навежда се, че санкционираното с обжалваното наказателно постановление деяние не осъществява състав на административно нарушение, тъй като дружеството е санкционирано не за непредоставянето на обезпечение, а за закъснение при подаване на заявление за вписване в регистъра по чл. 176в ал. 10 ЗДДС. В тази връзка жалбоподателят аргументира, че е налице разлика между предоставянето на обезпечението по чл. 176в ал. 1 ЗДДС, което се извършва чрез издаването на банкова гаранция, и представянето му, което се извършва чрез подаване на заявление за вписване в регистъра по чл. 176в ал. 1 ЗДДС и 1 че бездействието, въздигнато в състав на административно нарушение, е непредоставянето на обезпечение, което се осъществява чрез неиздаването на банкова гаранция или незаплащане на дължимата сума, а непредставянето на издадената банкова гаранция със заявление по образец не реализира административно нарушение. Излагат се доводи, че дружеството – жалбоподател не е осъществило състав на административно нарушение, тъй като е предоставило обезпечение под формата на промяна на банковата гаранция. Твърдят се и допуснати в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на санкционираното юридическо лице, тъй като от описанието на обстоятелствата на нарушението както в акта за установяването му, така и в наказателното постановление, не става ясно дали административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за непредоставяне на обезпечение или за непредоставянето му в срок. Излагат се и доводи, че ако се приеме, че е осъществено административно нарушение, то е маловажно по см. на § 1 т. 4 ДР на ЗАНН, предвид липсата на настъпили вредни последици, минималния срок на забавата и обстоятелството, че, макар и със закъснение, дължимото обезпечение е представено в срока на действие на предходното, поради което наказващият орган не е следвало да налага на въззивника имуществена санкция, а предупреждение по чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендират разноски.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Н. Д. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление. В допълнение на доводите във въззивната жалба изтъква, че отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл.

176в ал. 6 ЗДДС, която разпоредба не урежда състав на административно нарушение, което преценява като съществено процесуално нарушение.

Претендира разноски и представя списък.

Наказващият орган – заместник – директор на ТД на НАП – София, редовно уведомен, изпраща представител юрк. М. Е., която пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че извършването на нарушението се доказва от събраните в съдебното следствие доказателства, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че размерът на имуществената санкция е правилно определен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима – подадена е от санкционираното юридическо 2 лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от приложеното в материалите по административнонаказателната преписка известие за доставяне, наказателното постановление е връчено на законния представител на дружеството – въззивник на 15.08.2025 г., а жалбата е подадена на 21.08.2025 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

"******* * ****** - СИ" ЕООД, ЕИК ********, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. *******, ул. „********“ № 10, с управител М. Н.

М..

Дружеството – жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, което извършва облагаеми доставки на течни горива, като е вписано в електронния публичен регистър по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, поддържан от Националната агенция за приходите.

В регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС и в информационната система на НАП било вписано представено от "******* * ****** - СИ" ЕООД на 30.06.2023 г. обезпечение под формата на безусловна и неотменяема банкова гаранция ********, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, в размер на 50 000 лева със срок на валидност до 15.06.2025 г.

На 03.06.2025 г. от страна на дружеството – въззивен жалбоподател до „Уникредит Булбанк“ АД било подадено нареждане за промяна на гаранция ********, въз основа на което на 04.06.2025 г. била издадена Промяна № 2, с която се продължава валидността на банковата гаранция до 15.06.2026 г.

На 04.06.2025 г. "******* * ****** - СИ" ЕООД подало в ТД на НАП София заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с вх. № 225542502854793/04.06.2025 г. за предоставяне на ново обезпечение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, ведно с Промяна № 2, с която се продължава валидността на банкова гаранция ******** до 15.06.2026 г.

Във връзка с подаденото заявление с резолюция за извършване на проверка № П22221425103038-0РП-001/06.06.2025 г. на А. Т. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София, било възложено извършване на проверка. Проверката била извършена от свидетелката М. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП – София. При извършването на проверка в информационна система „Контрол на горивата“ било установено, че за периода 01.05.2025 г.

- 04.06.2025 г. дружеството – въззивен жалбоподател било декларирало с ЕДД продажби на горива от група газьол с общ размер на данъчната основа 3408, 50 лева.

Предвид горното свидетелката М. Н. приела, че за дружеството въззивник е възникнало задължение за представяне на ново обезпечение по чл. 176в ал. 6 ЗДДС, че представеното обезпечение в размер на 50 000 лева е 3 определено коректно в размер на не по-малко от 20 % от данъчната основа на извършените облагаеми доставки, но не била спазена разпоредбата на чл.

176в, ал. 6, вр., ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото срокът на действие на предходното обезпечение бил до 15.06.2025 г. и дружеството следвало до 02.06.2025 г. (първия присъствен ден след 01.06.2025 г. – неприсъствен ден) да подаде ново заявление за обезпечение, като същото било подадено на 04.06.2025 г. с 2 дни закъснение.

За резултатите от проверката бил съставен протокол от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства по чл. 176в ЗДДС № П22221425103038-073-001/10.06.2025 г.

До дружеството – въззивник била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 22221425103038-999001/09.06.2025 г., която била връчена по електронен път на дружеството на 11.06.2025 г.

На 17.06.2025 г. в присъствието на един свидетел и на законния представител на дружеството – въззивник свидетелката М. Н. съставила АУАН № F827157/17.06.2025 г., с който повдигнала против дружеството – жалбоподател административнонаказателно обвинение за нарушение по чл.

176в ал. 6 вр. ал. 1 т. 1 ЗДДС. АУАН бил предявен за запознаване със съдържанието му на законния представител на жалбоподателя на същата дата и му бил връчен препис. При предявяване на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не били направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН на 30.06.2025 г. Цветелина Ставрева – заместник – директор на ТД на НАП – София издала обжалваното наказателно постановление № 835417 – F827157/30.06.2025 г., с което на основание чл.

180в ал. 3 ЗДДС наложила на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 12 500, 00 (дванадесет хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 176в ал. 6 вр. чл. 176в ал. 1 т. 1 ЗДДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля М. Н., както и писмените доказателства: резолюция за извършване на проверка № П222214251030380РП-001/06.06.2025 г. на А. Т. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – София, АУАН № F827157/17.06.2025 г., покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 22221425103038-999001/09.06.2025 г., удостоверение за извършено връчване по електронен път, наказателно постановление № 835417 – F827157/30.06.2025 г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП – София, известие за доставяне, протокол от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства по чл. 176в ЗДДС № П22221425103038-073-001/10.06.2025 г., удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в ал. 10 ЗДДС, промяна № 2/04.06.2025 г. на банкова гаранция ********, издадена от „Уникредит Булбанк“ АД, заповед № З –ЦУ-30-875/23.06.2015 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 327/24.02.2023 г. на нотариус с рег. № 080 в регистъра на 4

Нотариалната камара, отговор от „Уникредит Булбанк“ АД изх. № 0890-49074204/01.10.2025 г.

Съдът кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си. Съдът цени с доверие показанията на разпитаната свидетелка М. Н., тъй като ги оцени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви, съответни на писмените доказателства. От показанията й се установяват и обстоятелствата по установяване на нарушението и по съставяне и предявяване на акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира и писмените доказателства, въз основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган. Тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, изброените доказателства по категоричен начин установяват възприетата фактическа обстановка, която не се и оспорва от въззивника.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи .

Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за нарушения по ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелката М. Н., заемаща длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД на НАП - София, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, оправомощен съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство Заповед № З - ЦУ – 30 - 875/23.06.2025 г.