Решение № 718 от 07.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220103011 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.361 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „ТЕУ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 205919002, със седалище и адрес на управление: гр.София 1766, район „Витоша“, ул.“Витошки камбани“ №9, ет.1, офис 1.3, представлявано от управителя В. С.

С., чрез адв.В. В. К., с ЕГН **********, с адрес на адвокатската кантора: гр.София, район Красно село, ул.“****** против „ТОРОС-14“ ООД, ЕИК 203037600, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“******“ №76, представлявано от Х. Н. Х., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че между „ТОРОС-14” ООД (възложител) и „ТЕУ БЪЛГАРИЯ” ЕООД (спедитор) има договорни отношения, по силата на които „ТЕУ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е извършил спедиторски услуги на „ТОРОС-14” ООД по възлагане от последния.

Твърди, че ответникът е договорил с изпращача на стоката - „JINKO SOLAR CO" LTD, WEN YANG, Китай да организира и за негова сметка да достави соларни панели, 14 контейнера, 280 палета, 339 360 кг., 924 куб.м. с 1 морски транспорт от пристанище Нингбо, Китай до пристанище Солун, Гърция. Организирането и извършването на транспорта от пристанище Солун, Гърция до получателя в гр.Пазарджик, България „ТОРОС-14” ООД възлага на „ТЕУ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Ищцовото дружество предложило на ответника варианти на извършване на транспорта - железопътен транспорт от пристанище Солун, до жп гара - гр.София и от там сухопътен автотранспорт до гр.Пазарджик или изцяло сухопътен транспорт от пристанище Солун до получателя в гр.Пазарджик.

Ищецът твърди, че ответникът избрал първия вариант (железопътен и сухопътен транспорт) като дал указания да му се доставят по 2 контейнера на ден. Ищцовото дружество се съгласило и поело организацията и реализацията на избрания от ответника вид и начин на транспорт. Ищецът уведомил ответника за дължимите такси за съхранение и задържане на контейнерите, в които е натоварена стоката (демюрейджи) като посочил свободния период (периодът, в който се ползват контейнерите без заплащане след разтоварването им от кораба), като в конкретния случай свободният период бил 7 дни от пристигане на товара в крайното пристанище, а таксата за съхранение и задържане била уговорена на 30 евро на контейнер на ден - до предаването им след изтичане на свободния период. В конкретния случай контейнерите пристигнали на пристанище Солун на 03.10.2022г. като свободен период се явява от 03.10.2022г. до 09.10.2022г., включително.

Считано от 10.10.2022г. на ищеца, съответно на ответника била начислявана такса за съхранение и задържане на 1 контейнер по 30 евро на ден.

Твърди, че съгласно уговорките контейнерите са превозени с железопътен транспорт от пристанище Солун до жп гара София на 2 пратки на 06.10.2022г. - 5 контейнера и на 08.10.2022г. - 9 контейнера. Съгласно инструкциите, на ответника са му доставяни всеки ден по два контейнера със сухопътен транспорт от жп гара София до получателя в гр.Пазарджик. След изтичането на свободния период за ползваните за товара контейнери морската линия начислила на ищеца такса за съхранение и задържане в размер на 4020 евро, която ищецът съответно заплатил. След обмитяване на вноса ищецът, съответно начислил на ответника такси за съхранение и задържане на контейнерите в размер на 9434,92 лв., което представлявало платената на корабната линия от него такса с начислен и ДДС (тъй като след обмитяването на стоката сделката е вече между субекти в страната), за което 2 била издадена и връчена на ответника за плащане фактура №3000004532/10.11.2022г. на същата стойност. Ответникът заплатил на ищеца всички фактури за организирания и извършен комбиниран транспорт, но отказвал да заплати процесната фактура, представляваща стойността на задържане за ползваните от ответника контейнери.

Твърди, че от всичко изложено до тук е видно, че за ищеца е възникнал правен интерес за завеждане на иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9434,92 лева, представляваща стойността на дължими от ответника такса за задържане на контейнери, както и 824,06 лв. - законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 12.11.2022г. до 13.08.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ТОРОС-14” ООД да заплати на „ТЕУ БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 10258,98 лв., от които 9434,92 лв. – главница, съгласно фактура №3000004532/11.11.2022г., представляваща незаплатени такси за съхранение и задържане на контейнери (демюрейджи) за превоз на стоки и 824,06 лв. - законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 12.11.2022г. до 13.08.2023г.

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва върху дължимата главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително заплатения по делото адвокатски хонорар.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че исковата молба е допустима и редовна от външна страна, но неоснователна.

Възразява, че с исковата молба не е представен спедиторски договор, а частични извлечения от кореспонденция между „ТОРОС - 14“ ООД и изпращача на стоката - JINKO SOLAR CO“ LTD WEN YANG, Китай да организира и за негова сметка да достави соларни панели, 14 контейнера, 280 палета, 339 360 кг., 1 924 куб.м. с морски транспорт от пристанище Нингбо, Китай до пристанище Солун, Гърция. Твърди, че организирането и извършването на транспорта от Солун, Гърция до получателя в гр.Пещера, България „ТОРОС - 14“ ООД, възложило на „ТЕУ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

3

Последвала кореспонденция между ищеца и ответника по електронен път, като са предлагани няколко варианта за транспорт, в крайна сметка е избран един от предложените варианти. Контейнерите са доставени до крайния получател, като същият е заплатил цялата сума по доставката им, до уговореното местоположение. Получателят /ответното дружество/, видно от представените товарителници, още на същия ден освобождава контейнерите.

Видно от приложените документи по делото забавянето е по вина на ищеца.

Същите не успели да си организират транспорта от Солун до София, гара Илиянци. В представените и приети заверени преписи ясно се виждала датата 05.10.2022г. 9.13 часа. Първата доставка до „ТОРОС -14“ ООД, видно от датата на товарителниците, приложени по делото, е от 12.10.2022г., тоест визираният от ищеца период като „свободен“ е изтекъл още по време на самото организиране. Уточнява, че дружеството получател не е уведомявано по време на цялата кореспонденция, по уточняване на вноса, и транспорта на стоката, за дължимата сума, представляваща тъй нареченото „димерейджи“.

Моли съда да обърне внимание, че първият действителен мейл е от дата 14.02.2023г., в който се говори за свободен период и такса от 30 евро на ден на контейнер.

Твърди, че ищецът не е приложил цялата документация, а избирателно.

В тази връзка прилага и разпечатан на хартиен носител имейл от Б. П. от дата 05.10.2022г., в който ясно се виждало, че доставчикът, в лицето на „ТЕУ БЪЛГАРИЯ“ е посочил сам, че доставките могат да започнат от 10/10, тоест забавата идва от „ТЕУ БЪЛГАРИЯ“, поради тази причина първата фактура за дължими суми е към тях, а не към дружеството-ответник.

Твърди, че на приложения като писмено доказателство на хартиен носител имейл от 29.09.2022г. от 2.18 часа, изпратен от Б. П., не отговарял на истината, а именно впоследствие било добавено изречението след „няколко влака. Контейнерите са свободни 7 дни от датата на пристигане на кораба - от такса задържане.“ Прилага изваден на хартиен носител мейла, който е изпратен в същия ден до дружествата с получател *****@abv.bg, в който ясно се виждало, че такова изречение липсва, и е добавено пост фактум.

Моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Моли да им присъди направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък с разноски по 4 чл.80 от ГПК.

Оспорва размера на търсената главница, законна лихва и адвокатско възнаграждение.

Възразява срещу адвокатското възнаграждение.

Оспорва истинността на представения мейл на хартиен носител, представен по делото от дата 29.09.2022г., 2.18 РМ.

Към писмения отговор на ответника са приложени доказателства. Направени са доказателствени искания. писмени

В проведените по делото съдебни заседания, пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените с нея осъдителни искове, като доказани и основателни. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи по същество.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като недоказани и неоснователни. Претендира разноските по делото по списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Излага подробни съображения по същество.

Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца и с възраженията на ответника, и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява, че между ищцовото дружество „ТЕУ БЪЛГАРИЯ“ ООД и дружеството-ответник „ТОРОС-14“ ООД са съществували търговски отношения, по силата на които ищецът е извършил спедиторски услуги на ответника по възлагане от последния. Ответникът договорил с изпращача на стоката – третото неучастващо по делото лице - „JINKO SOLAR CO" LTD, WEN YANG, Китай, да организира и за негова сметка да достави соларни панели - 14 контейнера, 280 палета, 339 360 кг., 924 куб.м. - с морски транспорт от пристанище Нингбо, Китай до пристанище Солун, Гърция.

Организирането и извършването на транспорта от пристанище Солун, Гърция до получателя на стоката в гр.Пещера, България, ответното дружество „ТОРОС-14” ООД възложило на ищеца „ТЕУ БЪЛГАРИЯ” ООД. Във връзка с това, дружеството ищец предложило на ответника два варианта за 5 извършване на транспорта - железопътен транспорт от пристанище Солун до жп гара - гр.София и от там сухопътен автотранспорт до гр.Пещера или изцяло сухопътен транспорт от пристанище Солун до гр.Пещера.

Ответното дружество избрало първия вариант - железопътен и сухопътен транспорт, като дало указания на ищеца да му бъдат доставяни по 2 контейнера на ден. Ищцовото дружество поело организацията и реализацията на избрания от ответника вид и начин на транспорт. Уведомило ответното дружество и за дължимите такси за съхранение и задържане на контейнерите, в които е натоварена стоката - за т.нар. демюрейджи. Посочило и свободния период - този, в който контейнерите се ползват без заплащане след разтоварването им от кораба. В случая свободният период бил 7 дни от пристигане на товара в крайното пристанище. Таксата за съхранение и задържане била 30 евро на контейнер на ден. Същата се дължала за дните след изтичане на свободния период до предаването на контейнерите.

Кореспонденцията между двете дружества се извършвала по електронен път чрез имейли, както и по телефона. В подкрепа на това категорично са приложените по делото извадки от кореспонденция между дружестватастрани по делото, представени и от двамата търговци, както и показанията на разпитаните по делото свидетели и служители на дружествата - Б. П. и Т. П..

В случая процесните контейнери пристигнали на пристанище Солун на 03.10.2022г. и следователно свободният период, в който те се ползват без заплащане след разтоварването им от кораба, е от 03.10.2022г. до 09.10.2022г., включително. От следващия ден - 10.10.2022г. се дължи такса за съхранение и задържане в размер на 30 евро на ден за контейнер. С оглед договореното между ищеца и ответника, а и съобразно капацитета на влаковете /в този смисъл показанията на свидетелката Б. П./, процесните контейнерите са превозени с железопътен транспорт от пристанище Солун до жп гара София на 2 пратки, както следва: на 06.10.2022г. - 5 контейнера и на 08.10.2022г. - 9 контейнера. В изпълнение на изискванията на ответното дружество, са били доставяни всеки ден по два контейнера със сухопътния транспорт от жп гара София до гр.Пещера.