Решение № 2910 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2910 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110204489 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Производството е образувано по жалба на К. Т. К., ЕГН **********, чрез адв. С. С. член на САК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз - 196 от 04.03.2023 г., издадена от Н. Г. В. на длъжност „инспектор“ при 08 РУ – СДВР, с която на основание чл.72. ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.21, ал.8 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта зa задържане, като се сочи, че същата не отговаряла на изискването за форма на административния акт, тъй като не съдържала посочване на фактическото основание за задържането на жалбоподателя и не можело да се направи еднозначен извод, че същият е разбрал за какво престъпление е задържан. На следващо място се сочи, че не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, т.к. липсвали данни за извършено престъпление и съпричастност на задържаното лице към него. Изтъква се и че от една страна жалбоподателят е бил задържан на посоченото основание, което предполага да са налице данни, че е извършил престъпление, а в същото време била посочена и разпоредба на чл. чл. 21 от ЗООРПСМ, според който противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Не на последно място се сочи, че като основание за издаване на заповедта за задържане било посочено чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР, вр. чл. 21, ал. 8 от ЗООРПСМ, въпреки, че чл. 21 от ЗООРПСМ не съдържал алинеи, а точки. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита.

В открито съдебно заседание жалбоподателят – К. Т. К., редовно призован, явява се лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С., който поддържа жалбата, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

1

Ответната страна – Н. Г. В. от 08 РУ – СДВР се явява лично, като поддържа, че заповедта е издадена правомерно.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат представител.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2023 г., около 19:20 ч., по време на футболна среща между отборите на ПФК ЦСКА София и ПФК Локомотив Пловдив, с начален час 17:30 ч., проведена в гр. София на стадион „Българска армия", на която присъствал като зрител, жалбоподателят К. Т. К. бил задържан от полицейски служители, след което бил транспортиран в 01 РУ – СДВР, като срещу него била издадена обжалваната Заповед за задържана на лице. Тези обстоятелства били отразени в докладни записки, снети писмени показния и обяснения, приложени по делото, като в тях се сочи, че жалбоподателят е извършил непристойни действия, изразяващи се в показване на средни пръсти с двете си ръце и изричане на нецензурни думи.

Полицейските служители приели, че неприличните думи, изрази и жестове били насочени и срещу тях.

С атакуваната Заповед за задържане на лице, с рег. № 225зз - 196 от 04.03.2023 г., издадена от Н. Г. В. на длъжност „инспектор“ при 08 РУ – СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл. вр. чл.21, ал.8 от ЗООРПСМ, без посочване на фактически основания, било наредено задържането на жалбоподателя К. Т. К. за срок до 24 часа. На задържаното лице били разяснени правата му по чл.72, ал. 3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР. Лицето е било уведомено и че при задържане на основание чл.72, ал.1 т.1-4 от ЗМВР, не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. При задържането жалбоподателят е подписал декларация, в която е заявил, че желае адвокатска защита за своя сметка. В същата декларация, задържаното лице е заявило, че е бил устно запознато с правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР.

На лицето К. Т. К. бил извършен и обиск, за който бил съставен протокол от 04.03.2023 г., при който били намерени описани в него лични вещи, за които по делото липсват данни да са били предмет на престъпление, като впоследствие му били върнати срещу разписка.

Жалбоподателят бил задържан в 19:20 часа на 04.03.2023 г. и освободен в 21:50 часа на същата дата, т.е. престоят му в помещение за временно задържане в 01 РУ – СДВР е бил с продължителност от 2 /два/ часа и половина.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за обиск с рег.№ 225р8390/04.03.2023г.; Докладна записка относно задържано лице, изготвена от Н. Панков, служител в 02 група, 02 с-р „ОСПС“ към СДВР; Докладна записка относно задържано лице с рег. № с рег. № 225р-8389/04.03.2023 г. на Н. В., инспектор при 08 РУ – СДВР; Докладна записка относно конвоиране на задържано лице, изготвена от Н. Василев – служител в 01 РУ – СДВР; Протокол за снемане на писмени показания по ЗООРПСМ; Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-196/04.03.2023г.; Декларация, Разписка за върнати вещи и Обяснение от К. К., както и от останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е 2 депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от необходимите приложения. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния индивидуален административен акт, посочени в нормата на чл. 146 от АПК в изпълнение на служебното начало по отношение тези производства.

След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната заповед е посочено основанието на издаването , а именно: чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.21, ал.8 от ЗООРПСМ, с което не се изпълнява изискването на чл.74, ал.2, т.2, предложение второ от ЗМВР за излагане на правните основания за задържане на лицето. Посоченото правно основание е напълно неясно и противоречиво, доколкото чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предпоставя наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, а в същото време е посочена и разпоредба на чл.21 от ЗООРПСМ, според който противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. От това следва, че в оспорвания акт едновременно се приема, че е извършено деяние, което не представлява престъпление по НК, но е налице основанието по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Налице е очевидно противоречие в посочените правни основания, които са взаимно изключващи се.

Освен това е цитирана и несъществуваща алинея 8 на чл.21 от ЗООРПСМ, което допълнително затруднява задържаното лице да разбере на какво основание се ограничава свободата му.

Наред с това в оспорената заповед за задържането на жалбоподателя липсва каквото и да било фактическо основание на задържането. В мотивационната част, освен цифровото изписване на разпоредбите на 72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.21, ал.8 от ЗООРПСМ, липсва ясно словесно изписване на фактическите основания за издаването , няма описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод за подозрение за съпричастност на лицето към престъпление. В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства. Издадените впоследствие документи не са част от административната преписка по издаване на акта и не могат да санират липсата на посочване на фактическите основания в самата заповед за задържане.

Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие, включително и по време на процеса по оспорване на заповедта.

Необективирането на твърдения за наличие на релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.

В посочената преписка не се съдържат и данни да са били предявявани обвинения при задържането на лицето. Няма данни същото да е имало поведение, с което да е създало пречки или затруднения за разследване на противоправно деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ или международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и и конкретни факти, създаващи индиция за негова съпричастност към извършването на престъпно деяние.

От изложеното следва, че оспорваната заповед не съдържа ясни и прецизни правни и фактически основания за издаването й, което е в нарушение на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР и не позволява на задържаното лице да научи към момента на задържането си причините за ограничаване на свободата му и да организира защитата си. От този начин на 3 противоречиво посочване на правните основания и пълна липса на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно на какво основание и въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържаната К. К. в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни и/или доказателства, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Посочването само и единствено на противоречиво правно основание и липса на фактическо такова е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка.

Посочените пороци на оспорената заповед за задържане са достатъчно основание за нейната отмяна, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл.22 от ЗАНН. Следва да се посочи и това, че в процесния случай не е доказано и наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследване за извършено престъпление, което съмнение да оправдава налагането на мярката.