Решение № 118 от 05.05.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Монтана, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20211600100285 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД .

Образувано е по предявени от хх“АД против ЕМ. Д. Н., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 ,ал.1 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК-да бъде установено,че ответникът дължи на банката сумата от 76 988.62 лв.,от които 31 558.20 лв.-главница,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане;32 803.46 лв.-договорна лихва; 6 142.73 лв.-обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта; 6 364.23 лв.-обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта и 120.00 лв. разходи при изсикуем кредит,за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №303/2020г.по описа на РС-Берковица.

Твърди се от ищеца , че на 16.06.2008 г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление по силата на който хххх” АД предоставила на кредитополучателя ЕМ. Д. Н. сумата от 40 000 лв. . Срокът за издължаване е бил 120 месеца.Твърди се,че банката е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя договорната сума. Кредитът е усвоен по сметката на Е Д.Н. при хххх”АД. Съгласно т.7 от договора за кредит, кредитополучателят заплаща лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „хххх”. Към датата на сключване на договора БЛП е 5.94%, стандартна надбавка в размер на 1.56% процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 7.50%. Съгласно т.8 от договора за кредит ГПР по кредита е 1

8.13%, като може да бъде променян при препоставките, предвидени в общите условия, неразделна част от договора. Съгласно чл.19.1 от общите условия, при допусната забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ определената в договора падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва ,увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта , а при допусната забава над 90 дни /чл.19.2 от ОУ/, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем. Със сключването на договора за кредит, кредитополучателят е поел задължение да погасява разрешения му кредит с месечни вноски ,определени в договора и погасителен план към него, дължими на 15-то число на всеки месец. На датите на падежа 15.07.2011г.-16.08.2018г. обаче кредитополучателят не е заплатил 84 бр.месечни вноски, описани подробно в исковата молба, в общ размер на просрочените суми 64 361.66 лв., включващи главница и договорна лихва. Твърди се, че кредитът е осчетоводен като изискуем на 16.06.2018г.на основание настъпил краен падеж.

На 14.08.2020г. банката в качеството си на заявител е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като е образувано ч. гр. д. №303/2020 г. по описа на РС-Берковица. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 19.08.2020г. за следните суми:31 558.20лв.-главница,със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане, 32 803.46 лв.– договорна лихва, 6 142.73 лв.– обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта, 6 364.23 лв.- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта ,120 лв.разходи при изискуем кредит ,1 539.77 лв.държавна такса и 150 лв.юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2096/2020г.по описа на ЧСИ М.И След уведомление, че ответникът е депозирал писмено възражение в срок срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, съдът е указал на банката,че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид изложеното, моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на банката посочените суми по сключения между тях договор за текущо потребление от 16.06.2008г. и да осъди ответника да заплати на ищеца разноски по заповедното и по исковото производство.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника ЕМ. Д. Н., чрез пълномощник адв.В.Т.. Оспорват се изцяло по основание и размер предявените искове и изложените фактически твърдения в исковата молба. Релевира възражения за нищожност на договора за кредит за текущо потребление от 16.06.2008г. поради наличието на неравноправни клаузи в договора и общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление-чл.7 и чл.8 от договора и чл.7.1,чл.9.1 и чл.19.1 от общите условия. Счита, че тези клаузи не са индивидално уговорени клаузи с ответника и на кредитополучателя не е дадена възможност да коментира тези уговорки преди подписване на договора, поради което те са неравноправни и тъй като не са уговорени индивидуално са нищожни. Релевира и възражение за недействителност на договора за кредит и ОУ на основание чл.14,ал.1 от ЗПК /отм./ по съображения, че не са изпълнени изискванията на чл.6,чл.7,т.4- 14 от ЗПК /отм./.

Твърди, че при сключване на договора за потребителски кредит, същият не е имал минималното императивно определено съдържание по закон ,както е посочено в чл.7,т.6,т.7 2 и т.8 от ЗПК /отм./. Навежа възражение, че посочените в договора за кредит размери на договорни лихви влизат в противоречие и с добрите нрави , поради тяхната прекомерност.

Счита, че процесният договор за кредит не би могъл да се прилага без неравноправните си клаузи , поради което е нищожен изцяло. Намира, че уговорената неиндивидуално в чл.7 от договора за кредита възможност за едностранно увеличаване на БЛП при необявени предварително и невключени в съдържанието на договора ясни правила за условията и методологията, при които този размер може да се променя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравнопоставеност. Намира, че всички коментирани клаузи по договора и ОУ не отговарят и на изискването за яснота и разбираемост. Моли да бъде обявена нищожността на договора за кредит за текущо потребление от 16.06.200г. и ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление по изложените съображения. Оспорва дължимостта и размера на претендираните месечни вноски с твърдения, че същите не съответстват нито на погасителния план по договора, нито на твърденията на ищеца в исковата молба. Оспорва и исковете за обезщетение за забава .Счита за нищожна и клаузата по чл.19.1 от ОУ като неравноправна и неясна, доколкото е недопустимо забава в плащането да е основание за едностранно увеличение на договорната лихва. Счита и че такава претенция не е предявена в производството. Поддържа, че в случая е налице и анатоцизъм, доколкото е налице начисляване на лихва върху лихва от страна на ищеца. Оспорва изпадането в забава за сумите , предмет на производството. Счита,че представеното с исковата молба извлечение от счетоводни книги не е изготвено съобразно изискванията на закона и го оспорва досежно неговото съдържание. Навежда възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за заплащане на процесните суми. Оспорва изцяло дължимостта на претендираните разходи по изискуем кредит в размер на 120 лв. Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове. Претендира разноски и присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Доказателствата по делото са писмени , като е прието заключение по съдебноикономическа експертиза , след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство и въз основа на закона, съдът приема за установено следното:

Ищецът със заявление от 14.08.2020г. е поискал от компетентния РС Берковица да издаде срещу ответника заповед за незабавно изпълнение на парично задължение с основание дължими по договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2008г. суми в размер на 31 558.20лв.-главница, ведно със законна лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното изплащане, 32 803.46 лв.– договорна лихва, 6 142.73 лв.– обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта, 6 364.23 лв.- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта, 120 лв. разходи при изискуем кредит въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката. По това заявление е образувано ч. гр. дело № 303/2020г. по описа на БРС, по което е издадена на 19.08.2020г. заповед за изпълнение и е уважено искането за незабавно изпълнение с издаване изпълнителен лист, получен от заявителя на 30.10.2020г. . След връчване на заповедта за изпълнение е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК от ответника като длъжник , поради което и на 3 заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК , като за ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по издадената срещу ответника заповед за изпълнение , оспорена чрез подаване на възражение , поради което и предявените искове са допустими за разглеждане.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 16.06.2008г. в гр. С като банка кредитодател и ЕМ. Д. Н. от гр. Вършец е сключен договор, по силата на който е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 40 000 лева със срок на погасяване 120 месеца и договорена съгласно чл. 7 от договора възнаградителна лихва, формирана на базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма „хххх. Към датата на сключване на договора БЛП е 5.94%, стандартна надбавка в размер на 1.56% процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7.50%. Съгласно т. 8 от договора за кредит ГПР по кредита е 8.13%, като може да бъде променян при препоставките, предвидени в общите условия, неразделна част от договора- чл. 12. В чл. 5 от договора е уговорено погасяването му на месечни вноски , съгласно погасителен план /Приложение № 1/. От приложения по делото погасителен план е видно, че за дата на усвояване на кредита е посочена 15.05.2008г. с дължима първа погасителна вноска на 15.06.2008г., очевидно несъответстваща на датата на сключване на договора на 16.06.2008г.. Според този погасителен план месечните вноски са в размер на 474.81 лева, включващи различни размери на главница и лихва, определящи ги като анюитетни вноски, като падежната дата на всяка вноска според чл. 6 от договора е 15-то число от месеца.

В чл.19.1 от общите условия е предвидено , че при допусната забава в плащането на месечната вноска, то от деня, следващ определената в договора падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва ,увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта , а при допусната забава над 90 дни /чл.19.2 от ОУ/, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем.

От приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, се установява, че кредит е изискуем с настъпване на крайната му дата-16.06.2018г., като са непогасени общи 84 броя погасителни вноски , първата от които на дата 15.07.2011г. в размер на 80.22 лева и всяка следваща в размер на 505.96 лева , като общият размер на дълга , съответства на посочения в заявлението и издадената заповед за изпълнение . От страна на ответника в първото по делото съдебно заседание е представено извлечение от счетоводните книги нахххх ЕАД, според което към дата 29.10.2013г. процесният договор за кредит е със статут предсрочно изискуем , считано от 17.09.2011, поради забава в плащанията повече от 90 дни при наличие на 4 непогасени месечни вноски – за юни, юли, август и септември . Върху това извлечение е налице отбелязване за издаден през февруари 2014г. от БРС изпълнителен лист, като 4 ответникът според изявленията на пълномощника му се е снабдил с извлечението, приложено по ч.гр.д. № 55/2014г. на РС Берковица , по което заповедно производство заявителятххххх след оспорване заповедта за изпълнение не е предявила установителен иск.