Решение № 5343 от 07.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5343 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100504705 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № № 18162 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 63798 по описа на Софийски районен съд за 2023 г., 32-ри състав, по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД съдът Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ „МЕТРО СИТИ БИЗНЕС ЦЕНТЪР“, с адрес в гр. София, бул. **** с код по Булстат: 176993712, представлявана от председателя на УС Д.Р., дължи на ищеца КЛЕАНИНГ - БГ ЕООД с ЕИК: 202909017 и адрес: гр. София, ЖК **** сумата от 1 740.00 лева (хиляда седемстотин и четиридесет лева), представляваща главница по договор за почистване на Бизнес Център Метро Сити, находящ се на адрес:гр.

София, район Младост, п.к. 1000, бул. ****, за месец декември 2021 г., обективиран в данъчна фактура № 0000001412/05.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането и е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „КЛЕАНИНГ – БГ“ ЕООД с ЕИК: 202909017 срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, „МЕТРО СИТИ БИЗНЕС ЦЕНТЪР“, с адрес в гр. София, бул. **** с код по Булстат: 176993712, представлявана от председателя на УС Д.Р. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 253.75 лева (двеста петдесет и три лева и 75 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.01.2022г. до 29.06.2023г. Със същото решение, съдът е осъдил ответника Е. С. „МЕТРО СИТИ БИЗНЕС ЦЕНТЪР“ с адрес в гр. София, бул. **** с код по Булстат: 176993712, представлявана от председателя на УС Д.Р. да заплати на „КЛЕАНИНГ – БГ“ ЕООД с ЕИК: 202909017 и адрес: гр. София, ж.к.

****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 767.76 лева - заплатени разноски за първоинстанционното исково производство и сума в размер на 383.89 лева - разноски по гр.

1 д. № 37173/2023год. по описа на СРС, 32 състав.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е признато за установено вземане в полза на ищеца в размер на 1740 лв., представляваща главница по договор за почистване на Бизнес Център Метро Сити, находящ се на адрес:гр. София, район Младост, п.к. 1000, бул. ****, за месец декември 2021 г., обективиран в данъчна фактура № 0000001412/05.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 03.07.2023 г. до изплащане на вземането и ответника е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 767,76 лв., е депозирана въззивна жалба, чрез представляващия Етажната собственост, управител Д.Р..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и непълнота на доказателствата. Навежда доводи, че съдът не е взел предвид въведените с ОИМ техни възражения срещу валидността на договора и обема на извършените работи, както и че по делото не било установено ползван от ЕС, данъчен кредит по издадената данъчна фактура.

При тези възражения, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на СРС и постанови друго, с което да отхвърли исковете, предявени от „КЛЕАНИНГ БГ“ ЕООД и присъди на последния разноски за двете инстанции. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания и не са представени нови доказателства, които да са допуснати от въззивния съд.

Въззиваемата страна и ищец в производството „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД е подал писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който оспорва същата и моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Счита всички заявени възражения от въззивника за неоснователни, а в производството за доказано, че между страните са съществували валидни облигационни отношения въз основа на неформален устен договор за услуга с предмет почистване на сградите, в които се помещава ответната Етажна собственост, за което свидетелствало и извънсъдебното признание на ответника, заявено в ОИМ. Твърди, че в производството ответника не е ангажирал доказателства, че е възразил срещу обема и качеството на извършената от ищеца работа, а приемането и осчетоводяването на издадената фактура през м. 01.2022 г. сочи, че работата е приета без забележки. Тъй като ответника, чиято е била доказателствената тежест да установи плащане на задължението по фактурата не е ангажирал такива доказателства, правилно иска на ищеца е бил уважен в предявения размер от 1740 лв. с ДДС. Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди на въззиваемия сторените във въззивното производство, съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави 2 и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за установено, че ищецът е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по сключения с ответника договор за изработка, но последния не заплатил дължимото се и договорено за извършената работа възнаграждение за м.12.2021 г., за което била издадена данъчна фактура № 0000001412/05.01.2022, за сума в размер на 1740,00 лв. с ДДС. Последната била осчетоводена и при възложителя и изпълнителя, поради което съдът уважил иска по чл.422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за посочената сума.

За обосноваване на този извод съдът е приел за неоснователно възраженията на ответника заявени с ОИМ относно размера на договореното възнаграждение, датата на получаване на фактурата, както и че услугата е изпълнена некачествено.

Решението е правилно.

Предявени са искове по чл. 422. ал. 1 ГПК вр. по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът - възложител ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ СГРАДА „МЕТРО СИТИ“, БИЗНЕС ЦЕНТЪР, код по БУЛСТАТ: 176993712, с административен адрес - гр. София, п.к. 1000, р-н „Младост“, бул. ****, има парично задължение към ищеца - изпълнител „КЛЕАНИНГ - БГ“ ЕООД, ЕИК: 202909017, за сумата 1740 лв. - главница, представляващо задължение за заплащане на възнаграждение по договор за услуга, с предмет „почистване на сградата на Бизнес Център Метро Сити“.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: наличие на облигационно правоотношение с ответника по сключен неформален договор за почистване на Бизнес Център Метро Сити, находящ се на адрес:гр.

София, район Младост, п.к. 1000, бул. ****, за месец декември 2021 г. на обща стойност от 1740.00 лева, за която сума е издадена фактура № 0000001412/05.01.2022г.; размерът на договорената цена; изпълнение на задълженията си по сключения договор, съгласно уговореното, както и че работата е била приета от ответника. В тежест на ответника, в случай че се докажат възложените в тежест на ищеца факти и обстоятелства съдът е възложил да докаже своите възражения, че не дължи заплащане на възнаграждение по договора за изработка или че е изпълнил задължението си за плащане на уговореното възнаграждение.

Доводите на въззивника, че в производството не е доказано съществуване на облигационно правоотношение по договора за изработка, по силата на което да е възложил на ищеца изпълнение на дейностите по почистване на сградата на Бизнес Център Метро Сити през м.12.2021 г., в т.ч. приемането им като изпълнение и съответно възникване на задължение за него за заплащане на сумата по издадената на 05.01.2022 г. фактура № 0000001412, настоящия състав намира за неоснователни.

От приетите пред първоинстанционния съд, доказателства се установява, че по ч. гр. д.

№ 37173/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 1 740 лв. - главница, представляваща възнаграждение по Договор за почистване на „Бизнес Център Метро Сити, находяща се в гр. София, район Младост, бул. ****, дължимо за м. декември 2021 г., обективирана в издадена от ищеца /изпълнител по договора/ данъчна фактура № 0000001412/05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 253,75 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода на забава от 20.01.2022 г. до 29.06.2023 г., както и разноски в размер на 439,87 лв. В срока по чл.414 ГПК от страна на длъжника /ответник в настоящото производство/ ЕС „Метро Сити Бизнес център“ с адрес в гр. София, бул. ****, вх. 1 и 2, е било подадено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта. Заповедният съд е указал на заявителя за възможността да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си, като в 3 изпълнение на същите, ищеца е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и е било образувано исково производство по гр.д. № 63798/2023 г. по описа на СРС за признаване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, решението по което се обжалва в настоящото производство.

Решение № 18162/09.10.2024 г., в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД в заявения размер от 253,75 лв., представляваща мораторна лихва дължима за забавата при плащането на главницата от 1740,00 лв., в периода от 20.01.2022 г. до 29.06.2023 г., като не обжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото въззивно производство.

От приетото в първата инстанция заключение по ССчЕ, се установява безспорно, че издадената от ищеца фактура № 0000001412/ 05.01.2022 г. на стойност 1740 лв. с ДДС за извършеното от него почистване на сградата на Бизнес Център за м. декември 2021г. е била осчетоводена от двете страни- възложител /ответник/ и изпълнител /ищец/.

Възраженията на ответника, заявени в ОИМ, относно липсата на валиден договор за почистване, обема на извършената работа и размера на дължимото възнаграждение за него, както и че услугата е приета без забележки, както и получаването на фактурата, са останали недоказани пред първоинстанционния съд. Настоящия съд също ги намира неоснователни, в т.ч. доводите от въззивната жалба, че не било установено ответника да е ползвал данъчен кредит по процесната фактура. Последното е заявено за пръв път като възражение във въззивната жалба и поради това е преклудирано. В становище от 13.05.2024 г., ответника изрично признава, че между страните е имало сключен договор от 16.09.2018 г., с посоченото в становището съдържание. Твърдяното неизпълнение като обем, съобразно възложеното, също остава недоказано, тъй като липсва надлежно заявено възражение от страна на възложителя за констатирани недостатъци по изпълнението на работата /в количествено и качествено отношение/ при приемане на работата, което е в края на м. декември 2021 г. или най-късно при получаване на фактурата за извършените дейности. Едва в хода на исковото производство, две години по-късно, възложителят /ответника/ възразява срещу неточното изпълнение по договора от страна на Изпълнителя, които му права в случая са преклудирани на този етап. Съгласно чл.264, ал.2 от ГПК при приемане на работата, възложителят е длъжен да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. В настоящия случай, естеството на работата не предполага т.нар. „скрити недостатъци“, поради което възложителят е следвало да направи своите възражения веднага, при приемането на работата, т.е. в края на м. декември 2021 г.