Решение № 8302 от 05.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43751/2025
- Вид
- Решение № 8302
- Подписан
- 05.05.2026
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.128а, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.139 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.193, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.330 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.8, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 8302 гр. София, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110143751 по описа за 2025 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Б. С. Х. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със заповед № 335/09.06.2025г., връчена на 17.06.2025г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „консултант, продажби информационни и комуникационни технологии“, за присъждане на сумата от 18000 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 17.06.2025г.
– 17.12.2025г., както и иск по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 1890 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор (съгласно уточнение, направено в последното открито съдебно заседание).
Уволнението се атакува с доводи, че не е осъществен съставът на вмененото дисциплинарно уволнение, че процесната уволнителна заповед е издадена, без преди това да бъдат получени писмени обяснения от страна на ищеца, както и че е налице злоупотреба с правото на уволнение. Ищецът ползвал отпуск по болест, след като преди това уведомил работодателя си за отсъствието си от работа по здравословни причини. След изтичане на срока на отпуска поради временна неработоспособност работодателят не предоставил на ищеца график за работа, в който ищецът да е включен. Ищецът провеждал телефонни разговори с прекия си началник, като го е уведомил от коя дата има възможност да се върне на работа и е попитал кога ще получи работния си график. Ответникът не му предоставил нужните графици и ищецът бил поставен в положение, в което не знае кога ще продължи да работи. При това ищецът бил препятстван да се върне отново на работа и поради независещи от него причини не могъл да престира труд. Не бил осъществен състав на нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ, защото ищецът бил положил нужните усилия да подсигури изпълнението на служебните си задължения. Освен това уволнителната заповед била издадена, преди да изтече разумен срок за писмени обяснения, който следвало да се счита 7 – дневен, считано от искането на обяснения на 03.06.2025г. Доводът за злоупотреба с право се извежда от твърдението, че уволнението е предприето, след като работодателят е бил информиран кога изтича отпускът поради временна неработоспособност, но не е предоставил работния график на ищеца и го е поставил в неизгодно положение поради 1 незнание кога следва да се върне на работа.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че на 25.02.2025г., преди да започне ползване на отпуск по болест, ищецът не е уведомил работодателя за причините, поради които ще отсъства от работа. За периода 12.05.2025г. – 03.06.2025г., вкл. ответникът не се явявал на работното си място без извинителна причина. Контакт с ищеца не е могъл да бъде осъществен още от 25.02.2025г., вкл. чрез лицето, оставено за контакт за спешни случаи. За периода 25.02.2025г.
– 09.05.2025г. ищецът представял болнични листове. След изтичане на срока на последния болничен лист, т.е. на 12.05.2025г. ищецът следвало да се яви на работа за изпълнение на трудовите си задължения на уговореното в трудовия договор място на работа : гр. София, ул.
„Михаил Тенев“ № 4. Ищецът имал задължение в началото на работния ден да включва служебния си компютър и да се вписва в електронните системи на работодателя. За процесния период ищецът не бил идвал на работа, не е включвал служебния си компютър и не се е вписвал в системите на работодателя. Били направени неуспешни опити да бъде осъществен контакт с ищеца. Поддържа, че ищецът бил надлежно информиран за утвърдените работни графици, като последният е имал възможност и е бил длъжен да се запознае с работния график, който бил публикуван в електронните системи на ответника.
Преди налагане на процесното уволнение от ищеца били поискани писмени обяснения и такива били предоставени. Поради техническа грешка в уволнителната заповед било посочено, че същата е издадена на 09.06.2025г., като в действителност била издадена на 17.06.2025г., т.е. след получаване на писмените обяснения от страна на ищеца. Ответникът бил въвел сумирано изчисляване на работното време съгласно раздел V от Правилника за вътрешния трудов ред и заповеди на ответника, в които била установена съответната продължителност на периода на сумираното отчитане на работното време. Ищецът бил информиран за работните графици по начина, указан в раздел V от Правилника за вътрешния трудов ред, съгласно който допълнително потвърждение за работните графици се изпращало чрез служебната електронна поща на служителите, като работникът/служителят бил длъжен да се запознава с писмата, получени чрез служебната си електронна поща от работодателя. Работните графици били изпратени на служебната електронна поща на ищеца.
Освен това ищецът имал възможност да се запознае с работния си график и чрез електронните системи на работодателя, където графикът бил публикуван. В условия на евентуалност оспорва иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ с довод, че трудовият договор е прекратен с едностранно изявление на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ от 10.06.2025г. Оспорва довода за злоупотреба с правото на уволнение, като сочи, че въпреки положените усилия да се свърже с ищеца след изтичане на срока на последния болничен лист ищецът не е отговарял на обажданията, не се е свързал с прекия си ръководител, нито с отдел „Човешки ресурси“, за да се запознае с работния си график.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск за сумата от 4110 лева – дължим остатък от обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.
С определение от 06.10.2025г. съдът не е приел насрещния иск за разглеждане в настоящото производство.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже сключване на твърдения трудов договор между страните, който е прекратен с оспореното дисциплинарно уволнение, че е налице злоупотреба с правото на уволнение, че ищецът е бил останал без работа поради уволнението за периода 17.06.2025г. – 17.12.2025г., както и размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца през последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че преди налагане на процесното уволнение е 2 провел надлежно процедурата по чл.193, ал.1 КТ, че ищецът не се е явявал на работа според утвърдения график през периода 12.05.2025г. – 03.06.2025г., като е осигурил възможност на ищеца да се запознае с действащия за процесния период работен график.
Не е спорно по делото, а от събраните писмени доказателства се установява, че по трудов договор № 11877/02.05.2024г. (л.32) ищецът Б. С. Х. е назначен при ответника „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД на длъжността „консултант, продажби информационни и комуникационни технологии“.
Не се спори също така, че на 17.06.2025г. на ищеца е връчена заповед № 335/09.06.2025г. на Анастасия Емилова Стоянова в качеството й на пълномощник на работодателя, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е посочено, че наказанието се налага поради това, че на датите от 12.05.2025г. до 16.05.2025г., включително, от 19.05.2025г. до 23.05.2025г., включително, от 27.05.2025г. до 30.05.2025г., включително, на 02.06.2025г. и на 03.06.2025г. ищецът не се е явявал на работа, без да е представил валиден документи и без да е получил разрешение.
Установява се, че на 03.06.2025г. от ищеца били изискани писмени обяснения за неявяването му работа за посочените в уволнителната заповед дати (искане за предоставяне на обяснения - л.110 и сл. от делото). На 04.06.2025г. ищецът е дал обяснения в електронно писмо, изпратено от личната му поща (л.135 и сл.). В писмените си обяснения ищецът се е позовал на липса на предоставен работен график в нарушения на изискванията по чл.142 КТ и чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Ищецът е направил оплакване, че за м.05.2025г. не бил предоставен работен график, поради което не би могъл обективно да знае къде и кога да се яви на работа, за да изпълни служебните си задължения.
Посочил е още, че през м.04.2025г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
Предвид изложеното счита, че е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си да се яви на работа, като липсва вина за вмененото нарушение - неявяване на работа.
На 10.06.2025г. чрез електронно писмо, изпратено от личната му поща (л.134), ищецът е отправил до ответника уведомление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3, предложение последно КТ. Посочил е, че след изчитане на отпуска му поради временна неработоспособност работодателят не го е запознал с работен график за м.05.2025г., като това било съществено неизпълнение на законоустановено задължение, което пряко препятствало изпълнение на задълженията на ищеца по трудовия договор. С оглед настъпилото прекратяване на трудовия договор е поискал на основание чл.128а, ал.3 КТ работодателят да му издаде заповед за прекратяване на трудовия договор.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че в титулната част на уволнителната заповед е допусната техническа грешка при посочване на датата на издаване на заповедта, а именно 09.06.2025г. Така посочената дата не съответства на датата, отбелязана в края на заповедта – 17.06.2025г., като на последната дата е връчена уволнителната заповед. В атакуваната заповед е посочено, че ищецът е дал писмени обяснения на 10.09.2025г. При това преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ работодателят е взел предвид изисканите и получени от ищеца писмени обяснения, щом същите са цитирани в уволнителната заповед. Предвид изложеното неоснователен е доводът за неспазена процедура по чл.193, ал.1 КТ и спорът следва да се разгледа по същество (арг. чл.193, ал.2 КТ).
Няма спор по делото, че на посочените в уволнителната заповед дати и периоди от време ищецът не се е явявал на работа, без да има разрешение за това. Не се спори също така, че ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време, което е видно от приетия като доказателство утвърден от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред, раздел V (л.41 и сл.), наричан по – долу „Правилника“, приет на основание чл.139 КТ.
Спори за това дали работодателят е изпълнил задължението си да запознае ищеца с работния му график, относим за периода на неявяването му на работа, за което поведение е 3 ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца.
Според нормата на чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, като работодателят следва да запознае работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
В раздел V от Правилника са установени правила, по които се извършва обявяването на работните графици на работниците и служителите. В раздел V от Правилника (л.59 и л.60) е посочено, че разпространяването на предварителните поименни графици и утвърдените поименни графици се извършва от работодателя и се публикуват на споделената вътрешна платформа за работа, достъпна за всички служители на работодателя.
Допълнително потвърждение се изпраща чрез служебната електронна поща на служителите, която представлява официален комуникационен канал на дружеството – работодател.
Установено е още, че всеки служител е длъжен в рамките на работния ден да се запознава с писмата, получени чрез служебната си електронна поща от работодателя и да се запознава с поименните графици. Освен това е посочено, че утвърдените поименни графици се публикуват за сведения и запознаване в индивидуалния профил на всеки служител на дружеството в електронната система iROZ, в която електронна система всеки служител в дружеството при започване на работа е длъжен да отрази присъствието си, както и да се запознае с индивидуалния си график. Посочено е още, че неявяването на работа на служител съгласно утвърдения график, за който служителят е надлежно уведомен чрез способите, описани в Правилника, без извинителна причина за неявяването, се счита за нарушение на трудовата дисциплина и може да доведе до ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.