Определение № 11530 от 11.09.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11530 гр. Пловдив, 11.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113731 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против К. С. Т., Ж. Н. Т., Ф. Н. Т., Л.

Н. Т., Н. Н. А., И. Н. Т., С. Н. Т., Т. Н. Т., Н. Н. Р., З. Н......Т. и Ф. Р. Й., с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.

При извършване, на основание чл. 129 и чл. 130 от ГПК, на дължимата проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на исковите претенции, настоящият съдебен състав намира, че исковото производство е недопустимо по отношение на ответницата Н. Н. Р., тъй като не са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Н. Р..

Съгласно разясненията, дадени в т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на общите и специални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен служебно да следи за допустимостта на иска и наличието на всички общи и специални предпоставки за това. Следователно исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 – 5 от ГПК.

В процесния случай заповедта за изпълнение не е връчена на 1 ответницата Н. Н. Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както е приел заповедният съд. Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения по делото (в случая в заявлението) адрес, съответно на постоянния/настоящия си адрес, ако той е различен от посочения от заявителя адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 от ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Видно от материалите по ч.гр.д. № ............. по описа на Районен съд – Пловдив, длъжникът Н. Н. Р. не е търсена на регистрирания й постоянен и настоящ адрес, установен след извършена от заповедния съд служебна справка в НБД „Население“, а именно: с. Н...., общ. Н........ обл. П..., ул.

„К............., съгласно изискването на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Следователно не са изчерпани всички възможности за връчване на заповедта за изпълнение по отношение на този длъжник.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая не е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК и не е налице хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК по отношение на длъжника Н. Н. Р.. Тъй като не е изпълнена, съгласно изискванията на процесуалния закон, процедурата по връчване заповедта за изпълнение на длъжника Н. Н. Р. п о чл. 47, ал. 5 от ГПК, то не е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК срещу ответницата Н. Н. Р..

По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 о т ГПК по отношение на длъжника Н. Н. Р., а предявените установителни искове по отношение на последната са преждевременно заведени и като такива - недопустими. Исковата молба следва да бъде върната в частта, в която са предявени положителни установителни искове срещу ответницата Н.

Н. Р., на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото – прекратено в тази част.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението частното гражданско производство следва да се върне на състава на Районен съд – Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩА искова молба с вх. № .............. подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, в частта, в която са предявени положителни установителни искове срещу ответницата Н. Н. Р. за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата Н. Н.

Р. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следните суми:

421,12 лева – главница за периода 21.07.2004 г. – 30.12.2024 г. и 276,29 лева – мораторна лихва за периода 06.01.2008 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № .............. по описа на Районен съд - Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13731/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., в частта, в която са предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против Н. Н. Р. положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата Н. Н. Р. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следните суми: 421,12 лева – главница за периода 21.07.2004 г. – 30.12.2024 г. и 276,29 лева – мораторна лихва за периода 06.01.2008 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ............ по описа на Районен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението ч.гр.д. № ............ по описа на Районен съд – Пловдив да се върне на Районен съд – Пловдив, ...................... ведно със заверен препис от определението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 3