Решение № 1524 от 25.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 25.02.2020г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА

ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7 385 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховане във връзка с чл. 226, ал.

1 от Кодекса за застраховането /отм./ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът – В.А.В. твърди, че на 07.04.2013 г. на първокласен път (ПП) 1-5 гр. Русе - гр. Велико Търново, в района на км.

47+500, в землището на гр. Бяла, обл. Русе, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Опел Вектра с peг. №*****, управляван от З.А.А. и лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. №*****, собственост на ищеца В.В., вследствие на което на последния са причинени телесни повреди. Твърди, че с решение № 315/29.11.2013 г. по нахд №342/2013 г. Районен съд - Бяла, III наказателен състав, е признат З.А.А. за виновен за описаното ПТП и за причиняване на ищеца на увреждане, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от тридесет дни поради счупване на 4 + 9 ребра в дясно, и счупване на гръдната кост. Твърди, че след настъпване на ПТП – то ищецът е настанен на амбулаторен режим до 11.04.2013г. в МБАЛ - Русе АД. В болничното заведение е констатирано, че вследствие на ПТП той е получил:

- фрактура на стернум без дислокация;

- фрактури на IV, V, VI, VII, VIII и IX ребра в дясно. Тези наранявания са причинили на ищеца продължителни по степен и сила болки и страдания, довели са до отклонение от нормалната му жизнена дейност, като в периода на възстановяването е бил затруднен да извършва основни човешки дейности сам.

Посочва, че виновният водач е представил застрахователна полица "Гражданска отговорност“ на автомобилистите №09113000290938, сключена в "ХДИ Застраховане" АД за покриване на отговорността при управление на лек автомобил Опел Вектра с per.

№*****, валидна към датата на произшествието. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:

- 30 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 19.03.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата;

- 9 147, 10 лева - представляваща обезщетение за забава върху посочената главница от 19.03.2015г. до 18.03.2018г., както и сторените по делото разноски. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК.

Ответникът – ЗД „ЕИГ Ре”

АД в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:

- наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *****;

- настъпване на 07.04.2013г. ПТП;

- влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него;

- причинените телесни увреждания на ищеца – фрактура на ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ ребра вдясно и счупването на гръдната кост.

Прави следните възражения: за изтекла погасителна давност по отношение и на двата иска, за прекомерност на исковата претенция и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият е бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва размера на претенцията за мораторна лихва. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, като им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:

- сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие, - настъпване на процесното

ПТП,

- влязлата в сила присъда по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество;

- причинените телесни увреждания на ищеца – фрактура на ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ ребра вдясно и счупването на гръдната кост.

По делото е прието решение № 315 от 29.11.2013г., постановено по нахд № 342/2013г. по описа на Беленския районен съд, съгласно което З. А.А. е признат за виновен за това, че на 07.04.2013 г. по първокласен път /ПП/ 1-5 гр.Русе - гр.Велико Търново в района на км. 47+500 в землището на гр. Бяла, обл. Русе, в посока за гр.Русе, при управление на МПС - лек автомобил "Опел Вектра" с рег.№ ******нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.А. ***, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, поради счупване на 4 - 9-то ребра в дясно, счупване на гръдната кост. Решението е влязло в сила на 30.12.2013г.

От представената и приета по делото епикриза по ИЗ № 9221 на МБАЛ –

Русе АД се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 07.04.2013г. с окончателна диагноза: контузио торакоабдоминалис. Фрактура косте ІV, V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ синистра и е изписан на

1104.2013г. От представения болничен лист /Стр. 12/ се установява, че ищецът след изписване от болничното заведение е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност за период до 11.05.2013г.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени следните телесни травми: контузия на гръднокоремната област; счупване на 4, 5, 6, 7, 8, 9 ребра в ляво по предна аксиларна линия; счупване на гръдната кост без разместване. Вещото лице сочи, че ищецът е бил във временна нетрудоспособен - 155 дни. Експертизата приема, че болките в областта на гърдите са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 25-30 дни и в началото на раздвижването- след 50-60 дни. Сочи още, че за в бъдеще при натоварване и промени във времето ищецът може да се оплаква от болки и дискомфорт в местата на счупванията

- ребра, гръдна кост. Вещото лице приема, че с оглед уврежданията и механизма на ПТП, е възможно същият да получи коланна травма и да възникнат същите увреди.

По искане на ищеца е разпитан свидетелят В.Т.В.– негова съпруга. Свидетелят посочва, че след ПТП, ищецът трудно се движил и дишал. Имал нужда от помощ, като тя му помагала да става, да се храни, да се къпе, да се облича. Свидетелят посочва още, че след месец и половина, два започнал да бъде по-самостоятелен. Помагали още техните деца и нейната майка, когато тя била на работа, винаги имало човек при него.

Когато тръгнал на работа усещал болка в гърдите, както и когато времето се променя или при по-рязко движение. Съдът кредитира показанията на свидетелят, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Пред съда е изслушан и свидетелят И.Д.М.. Свидетелят посочва, че на сочената в исковата молба дата управлявал лек автомобил „Фолксваген-Пасат“, а ищецът е бил на пасажерското място отпред в дясно. Движел се с около 50 км/ч, валяло дъжд. На един от завоите видял, че автомобилът на А. поднася и в опита да го овладее, навлязъл в тяхното платно и ги ударил, почти челно. Свидетелят посочва, че той и ищецът били с поставени предпазни колани.

По искане на ответната страна е изслушан и свидетелят З.А.А..

Свидетелят посочва, че навлязъл в насрещно движение, ударил една кола отзад, а другата я блъснал отпред. Причината да навлезе в насрещното била мократа настилка, тъй като валяло дъжд. Разминал се с тир, който пръснал стъклото, не успял да види пътя, и се озовал в насрещното движение. Посочва, че се движил се със 60 км/ч - 70 км/ч.

По делото по искане на ответната страна е допусната съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението вещото лице е посочил, че на 07.04.2013 г. около 17:00 часа по първокласния път 1-5 в района на км. 47,500 в посока от гр. Бяла към гр.Русе в дясната пътна лента се е движил лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ *****, управляван от З.А.. Бил със скорост в интервала 70 - 90 км/ч. Пътят е бил мокър и е валял дъжд. Автомобилът се е движил в десен завой с възходящ надлъжен наклон. Когато л.а Опел Вектра се е приближавал към ж.п. надлез, според обясненията на водача при разминаване с товарен автомобил, гумите на който са изхвърлили вода и той не е виждал, затова е навлязъл в лентите за насрещното движение. Експертизата приема, че не може да се изключи вариантът, че автомобилът е навлязъл в насрещната лента, породи движене със скорост близка към критичната за завоя.

Посочва, че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а.

„Опел Векра“, допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, където са осъществени два удара с два насрещни автомобила.

Експертът сочи още, че водачът на л.а. Фолксваген Пасат е имал възможност само да отклони автомобила си надясно, но не е успял, като в дясно на техните ленти е имало мантинела.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Относно предявения иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствена тежест да установи настъпването на следните факти:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;

3. причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,

4. предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното

ПТП,

5. здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени, 6. предприемане на действия, с които е спирана или прекъсвана давността по отношение на претендираните вземания.

От събраните и описани по-горе доказателства /постановеното съдебно решение по назателното дело и заключението на авто – техническата експертиза/ се установява настъпването на първите два факта: механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача на лек автомобил „Опел Вектра“.