Решение № 2974 от 10.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2974

Хасково, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260701498 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на К. К. Ш., подадена чрез адв. Д. К., срещу Решение № 1012-26-333-1/04.08.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – [област], с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 261-00-1128-3/09.07.2025 г. на Ръководител на Осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област].

Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при необоснованост.

Твърди, че в противоречие с материалния закон дневният размер на следващото му се парично обезщетение за безработица е изчислен по реда на чл. 54б, ал. 8 от КСО, а именно въз основа на доходите му, получавани по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В жалбата се сочи, че ал. 8 на чл. 54б от КСО е нова разпоредба, приета със Закона за изменение и допълнение на КСО, обнародван в ДВ, бр. 67/09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г. Жалбоподателят поддържа, че до приемането ѝ обезщетенията за безработица са се изчислявали съобразно разпоредбите на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и на Регламент /ЕО/ № 987/2009 - единствено въз основа на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. Жалбоподателят излага съображения относно приложимостта, прякото действие и предимството на Регламент /ЕО/ № 883/2004 пред националното законодателство. Позовава се на чл. 288 от ДФЕС, както и на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като поддържа, че при противоречие между национален нормативен акт и регламент на Европейския съюз следва да се прилага регламентът. Позовава се на чл. 62, § 1, § 2 и § 3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 и счита, че изложените в процесното решение доводи за дерогация на разпоредбите на § 1 и § 2 не променят реда за определяне на следващото му се парично обезщетение за безработица от дохода, получен при последната му трудова заетост. Според жалбоподателя, тъй като последната му трудова заетост не била на територията на Република България, спрямо него отклоненията от изрично разписаните правила в Регламента са неприложими. Поддържа, че чл. 54б, ал. 8 от КСО противоречи на чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, поради което дневният размер на паричното му обезщетение за безработица следва да бъде определен при приложение на Регламента и изключително въз основа на дохода му при последната трудова заетост.

На второ място жалбоподателят счита, че с процесното решение неправилно и незаконосъобразно е прието, че изменението в КСО, с което е въведена нормата на чл. 54б, ал. 8, следва да се прилага и спрямо висящите производства. Позовава се на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове и сочи, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и с изрична разпоредба. Поддържа, че заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено в ТП на НОИ – [област] с вх. № 261-00-1128/01.04.2024 г., тоест преди приемане на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Твърди, че причината за късното произнасяне от страна на ТП на НОИ относно правото и размера на следващото му се парично обезщетение за безработица се дължи на независещи от него обстоятелства, а именно представяне на документи от компетентната институция на държавата, в която е била последната му трудова заетост. В тази връзка счита, че лицата, получили обезщетенията си преди промените в КСО, са облагодетелствани, а доколкото неговото право също е възникнало преди промените в КСО, той е дискриминиран и ощетен. Позовава се на принципа на равенство по чл. 8, ал. 2 от АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност сходните случаи следва да се третират еднакво. Жалбоподателят поддържа, че правопораждащите за него факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54б от КСО и че правото му на парично обезщетение за безработица е упражнено чрез подаване на заявлението при действието на стария закон. Счита, че цитираната в процесното решение практика на ВАС не води до извод за наличие на незавършен фактически състав към датата на изменението на КСО, а напротив - според него е налице различна хипотеза от относимата правна норма след законодателна промяна при наличие на заварено, но неприключило административно производство. Излага съображения, че материалноправните норми имат действие занапред, а нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането ѝ в сила. Поддържа, че в конкретния случай липсват факти от категориите, които биха обусловили приложението на новата норма, тъй като продължаването на административното производство се е реализирало само с последващо потвърждаване на вече установени обстоятелства, касаещи осигурителния му стаж във [държава], което според него е ирелевантно за прилагането на материалноправните разпоредби. Жалбоподателят се позовава и на чл. 142, ал. 1 от АПК, като поддържа, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но това не означава механично приложение на последния действащ материалноправен закон към момента на издаване на административния акт. Счита, че административният орган незаконосъобразно се е позовал на незабавното действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, тъй като според него не са налице висящи правоотношения, спрямо които новият нормативен акт да има действие.

Позовава се и на чл. 6, ал. 3 от АПК, като поддържа, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения, следва да се приложи мярката, която е по-благоприятна за адресата, ако и по този начин се постига целта на закона. В тази връзка счита, че за него по-благоприятно е следващото му се парично обезщетение за безработица да бъде определено единствено от дохода, реализиран при последната му трудова заетост.

С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 1012-26-333-1/04.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], както и потвърденото с него Разпореждане № 261-00-1128-3/09.07.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област], и да върне преписката на ръководителя на осигуряването за безработица за ново произнасяне по заявлението му с указание дневният размер на паричното обезщетение за безработица да бъде определен единствено въз основа на доходите, получени по време на последната му трудова заетост във [държава]. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. Д. К., процесуален представител на жалбоподателя, с която жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея съображения. Твърди се, че към 10.04.2024 г. жалбоподателят представил всички изискани от ТП на НОИ – [област] документи, необходими за преценка на правото и размера на обезщетението, а размерът на отпуснатото с Разпореждане № 261-00-1128-3/09.07.2025 г. парично обезщетение неправилно бил определен въз основа на осигурителния доход за периода от 01.03.2022 г. до 28.03.2024 г., а не единствено въз основа на дохода от последната трудова заетост във [държава]. Поддържа, че макар с оглед Решението на СЕС по дело C-116/2025 г., чл. 54б, ал. 8 от КСО принципно да е в унисон с правото на ЕС, тази разпоредба била неприложима към настоящия случай, тъй като заявлението било подадено и всички правопораждащи факти били реализирани преди влизането ѝ в сила. Навеждат се доводи за липса на обратно действие на нормата, за нарушение на принципите на правова държава, предвидимост, правна сигурност и равенство, както и за приложимост на по-благоприятната за жалбоподателя разпоредба. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, връщане на преписката за ново произнасяне с указания дневният размер на обезщетението да бъде определен единствено въз основа на доходите от последната трудова заетост във [държава], както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – [област], чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. З., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди Решение № 1012-26-333-1/04.08.2025 г. като правилно и законосъобразно. Поддържа, че спорът е правен и се отнася до приложимия ред за определяне размера на паричното обезщетение за безработица, включително до приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО в действащата му редакция. Представя писмена защита, в която излага съображения, че съгласно Решението на СЕС по дело C-116/2025 г., чл. 62, § 3, във връзка с чл. 65, § 2 и § 5, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 допуска национална правна уредба на държавата членка по пребиваване, според която размерът на обезщетението за безработица не се определя, като се взема предвид изключително трудовото възнаграждение или професионалният доход при последната дейност в другата държава членка. Ответникът счита, че чл. 54б, ал. 8 от КСО е в съответствие с правото на ЕС и с Регламент /ЕО/ № 883/2004. Поддържа, че чл. 54б, ал. 8 от КСО е бил действащ към датата на издаване на разпореждането за отпускане на обезщетението и се прилага и към производства, образувани преди приемането му, когато обезщетението още не е отпуснато. Ответникът заявява, че висящото производство се преурежда занапред с влизане в сила на новата материалноправна норма, а при индивидуалните административни актове е приложим законът, който е в сила към момента на издаването им. Позовава се и на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, като поддържа, че за упражняване на правото на обезщетение е необходимо издаване на индивидуален административен акт - разпореждане, поради което преди издаването му фактическият състав не е завършен, доколкото размерът на обезщетението не възниква по силата на закона. Сочи още, че прилагането на действаща към датата на издаване на административния акт новоприета разпоредба не нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като новата правна уредба се прилага незабавно спрямо бъдещите последици от положение, възникнало при действието на старата правна норма. Според ответника, чл. 54б, ал. 8 от КСО не променя положението на жалбоподателя като лице, придобило право на обезщетение, не преурежда материалноправните условия за отпускането му по чл. 54а от КСО и не отменя възникналото право на парично обезщетение за безработица. Ответникът поддържа, че към датата на издаване на разпореждането - 09.07.2025 г., в КСО не е съществувало правно основание за изчисляване на обезщетението само въз основа на последно полученото трудово възнаграждение на жалбоподателя. Според него, Регламент /ЕО/ № 883/2004 не изключва въвеждането на специфичен период и доход като основа за изчисляване на обезщетението, стига този период да включва и периодите на заетост по законодателството на друга държава членка и доходите от последната работа. Поддържа, че чл. 54б, ал. 8 от КСО не третира по-неблагоприятно работник, упражнил правото си на свободно движение, и не противоречи на принципа на равенство пред закона. С оглед изложеното, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя.