Решение № 152 от 05.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Кърджали, 05.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140101282 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове на В. Х. П., ЕГН **********, с адрес: *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406 за признаване за установено, че сключения между страните договор за потребителски кредит № 632108/08.06.2018 г. е нищожен, евентуално, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено oт „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде в съдържанието на договора не е било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Ищцата твърди, че след като усвоила сумата от 1000 лв., е установил, че освен заемната сума от 1000 лв., са му начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор па „Фератум България" ЕООД, в размер на 500 лв.

Счита процесния договор за недействителен поради това, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са били посочени в договора за кредит, както и поради това, че в ОУ не е било посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит, а само като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит. На следващо място твърди, че договора не е подписан от негова страна нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. По нататък сочи, че основният договор и този за допълнителна услуга са нищожни на основание чл. 10, ал. 1, 1 вр. чл. 22 от ЗПК, поради това, че не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи па чл. 11, ал. 1 от 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина па изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран сьщия, респ. общо дължимата сума по него. Посочения ГПР приема за грешен, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е била включена като разход по договора, като в същото време ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, което от своя страна е било свързано със събиране на допълнително възнаграждение. Сочи, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка сьс задължението за предоставяне на сумата и е следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. В резултат на изложеното твърди, че посочения в договора годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговаря на действителните такива и счита, че следва да се окачествят като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, противоречи на добрите нрави, както и че е нищожен, тъй като е договорен при заобикаляна на закона при подробно изложени твърдения за нарушаване на изискванията на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност иска провъзгласяването за нищожна клаузата на чл. 5 от договора, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК.

Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като счита иска за неоснователен. Твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.

Посочва, че Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Сочи, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна, поради което счита, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. В 2 този смисъл, счита, че исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция са заведени срещу ненадлежна страна по делото, поради което ги намира за недопустими.

На следващо място твърди, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и е бил информиран за дължимите такси още преди подаване на заявлението за кредит. Твърди, че съгл. преддоговорната информация, предоставена на ищеца по e-mail, същият е информиран, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство и е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. От страна на ищеца били получени и документи от Мултитуюд Банк, в това число Договор за гаранция. Поради изложеното не приема, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, тъй като ищецът не бил въведен в заблуждение от страна на ответника относно избора на поръчител или дължимите суми и на всеки етап същият е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице с незадължителен характер, поради което разходът за нея не бил включен в ГПР. Счита, че „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е бил упражнил това си право.

Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са: установителен иск, за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на императивни правни норми, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК и в условията на евентуалност провъзгласяването за нищожна клаузата на чл. 5 от договора, като неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 10 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК.

По делото е приложен сключен между ищеца - кредитополучател и кредитодателя „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № 632108 от 08.06.2018 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лева. С договора длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 1230 лева, включваща главница от 1000 лева и лихва в размер на 230 лева при лихвен процент от 0%, на 12 погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата 08.07.2018 г. Съгласно чл.

9.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на 3

„Фератум България“ ЕООД, потребителският кредит се издължава на месечни погасителни вноски, дължими на падежни дати (дати на плащане), посочени в погасителния план. Съгласно преддоговорната информация срокът на договора за кредит е 12 месеца. В погасителния план към договора вноските са посочени с различни размери и падежи, като първата от тях е на 08.07.2018 г., а последната – на 03.06.2019 г. Съгласно чл. 8.2 от Общите условия лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 0% съгласно договора, а посоченият ГПР в договора е в размер на 49,11%.

По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът е избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника дружество Фератум банк. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищецът разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

Разпоредбата на чл. 5 от договора за кредит, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с "Ferratum Bank" (което дружество е предварително одобрено от самия кредитор). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 5 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Тоест, кредиторът цели да "насочи" длъжника към единствената форма на обезпечение, която той обективно би одобрил - поръчителство от "Ferratum Bank". Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на гаранция с "Ferratum Bank" е сигурен, тъй като предоставянето на гаранцията (поръчителство) е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора, като с одобряването на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени от кредитополучателя или от поръчителя.

В същия се съдържа и изявление, че кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи, както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: обезпечение, предоставено от гарантюридическо или физическо лице, одобрено от Фератум България и обезпечение от поръчител-физическо лице, избран от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза 4 на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът избрал като обезпечение поръчителство с посоченото от ответника дружество Фератум банк.

Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение.

Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение за сключване на договора.

При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива.