Решение № 2779 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110211249 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на С. М. Т., ЕГН ********** чрез процесуалният му представител адв. П., срещу Заповед за задържане на лице рег. № УРИ 228зз-912/31.08.2022 година, издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на задържането. Сочи се, че при издаване на заповедта не са налице правни основания, фактическа обстоятелства и непосредствена необходимост от нея.

Поддържа е, че е ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не ставало ясно защо е задържан, тъй като фактическо описание на основанията на задържането не се съдържат не само в заповедта, но и в друг акт, съставен при задържането, не последващ такъв. При изложените съображения е направено искане атакуваната жалба да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, явява се адв. П., който поддържа жалбата по изложените съображения.

Ответникът по жалбата, не се явява, не изпраща представител .

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема фактическа страна следното:

Със Заповед № 513з-5286/22.06.2022 г. на директора на СДВР Д. П. бил преназначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ на СДВР.

1

Н а 31.08.2022 г. в 20.00 часа, П. издал Заповед за задържане на лице № УРИ – 228зз-912/31.08.2022 г. , с която задържал за срок до 24 часа С. М. Т. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта като основание за задържането на лицето било посочено "агресия на пътя". Заповедта била връчена на Т., който я подписал и получил препис от същата.

На 01.09.2022 г. в 15.50 часа С. Т. бил освободен от СДВР.

Така изложената фактическа обстановка се установява от представените документи от СДВР и СРП.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, като следва да се посочи, че освен заповеди за материална компетентност на ответника не са приложени каквито и да е доказателства от ответната страна, установяващи причината за задържане на жалбоподателя Т.. По преписката дори не е приложена докладна записка, от която да се установят фактическите основания за задържане на жалбоподателя Т. на 31.08.2022 г.

Останалите значими материали – включително докладна записка за значимите събития са изискани служебно от съдията-докладчик.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и форма.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Оспорената заповед за задържане на лице е издадена от компетентен орган, тъй като видно от приложеното удостоверение рег. № 513р88016/15.09.2022 г. , издателят на заповедта е полицейски орган при СДВР по смисъла на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР.

Съдът обаче счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като л и п с в а посочване на фактическите основания за задържането на жалбоподателя. В обжалваната заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво фактическо основание се задържа жалбоподателят С.

Т.. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Република България само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, като в срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по 2 неговата законосъобразност. Съгласно чл. 5, § 1 от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл. неутрализизращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си.

Същевременно, съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от КЗПЧОС едно от допустимите изключения на лишаване от свобода е законният арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.

В контекста на гореизложеното, осъщественото задържане на жалбоподателя Т. по реда на ЗМВР представлява вид лишаване от свобода, доколкото физически е ограничено свободното придвижване на жалбоподателя, който е бил задържан в специализирано помещение в сградата на СДВР. Според съда по своята форма и съдържание обжалваната заповед за задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2 КЗПЧОС, тъй като в нея не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя. Посочената разпоредба от ЗМВР кореспондира с нормата на чл. 5, § 2 КЗПЧОС, съгласно която всяко задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията за арестуването му. В заповедта за задържане като фактическо и правно основание за лишаването от свобода на Н. е посочено единствено "агресия на пътя", което е изключително лаконично и неинформативно, за да покрие минималните стандарти по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2 КЗПЧОС. В този смисъл не става ясно дали жалбоподателят е задържан, тъй като е имало данни за извършено престъпление от общ характер от негова страна или нарушение от административен характер, дали е бил само свидетел на относими към предмета на доказване факти, дали е бил съпричастен към извършването на престъпление по друг начин. Не са изложени никакви фактически твърдения, обуславящи необходимостта от задържане на жалбоподателя. Реално в обжалваната заповед липсват дори и най-общи мотиви и съображения относно причините за издаване на заповедта за задържане. При това положение, с връчване на заповедта по реда на чл. 74, ал.

6 ЗМВР задържаното лице не е било наясно с причините за фактическото му лишаване от свобода, като по този начин е било ограничено правото му да ги оспори по съдебен ред.

Действително, съгласно константната съдебна практика на ВАС и съобразно указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република България, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в 3 документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от 31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение;

Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на ВАС, I-во отделение и др. Посоченото тълкуване на закона по отношение на заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за арестуването му. В същото време по делото не са налице данни изготвените и приложени по ДП № 1183/2022 г. по описа на 04 РУСДВР, пр. пр. № 31375/2022 г. по описа на СРП докладни записки да са били сведени до вниманието на жалбоподателя, за да се запознае същият с фактическите основания за задържането си.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед за задържане на лице с № УРИ – 228зз-912/31.08.2022 г. , издадена от полицейски орган при сектор "Охранителна полиция" при СДВР, следва да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената в закон форма и съдържание.

В съответствие с разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от последния разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само направените от страните разноски. На л. 99 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, жалбоподателят е заплатил на адв. П. сумата от 1200 лв. /с ДДС/ като договорът служи за разписка за заплатената сума.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Софийски районен съд, НО, 115-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 228зз-912/31.08.2022 година, издадена от полицейски орган при 0 4 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. М.

Т., ЕГН ********** сумата от 1200 (хиляда и двеста лева) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4