Решение № 1055 от 02.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1055

Плевен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА канд № 20257170600916 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 78 от 11.10.2025 г., постановено по АНД № 183/2022 година Районен съд – [община], III наказателен състав, е отменил Наказателно постановление № 15-2200086 от 27.05.2022 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Й. 91“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] бряг, [улица], представлявано от С. К. Й., в качеството му на работодател, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Със същото решение е осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Й. 91“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] бряг, [улица], представлявано от С. К. Й., сумата от 300 лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал Директорът на Дирекция “Инспекция по труда” - [населено място], който е подал касационна жалба. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено в нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се сочи и необоснованост, което не е касационно основание по приложимия чл. 348 от НПК. Твърди се, че неправилно РС е приел, че е доказано, че е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника М. К. А., както и че неправилно е прието от РС, че същата е с непрекъснато трудово правоотношение по сключен писмен трудов договор № 024/10.12.2021 г. Сочи се, че административното нарушение е доказано, като се акцентира, че към момента на извършване на проверката на 31.03.2022 г. в 9,46 часа наказаното дружество „Й. 91“ ЕООД, [ЕИК] и М. К. А. не са се намирали „във валидно трудово правоотношение“, т.к. трудовият договор по между им е бил прекратен на 23.02.2022 г. Сочи се, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда е посочен задължителен седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор, в който работодателят е бил длъжен да изпрати уведомление на НАП и който е задължителен. Сочи се, че видно от направената на 31.03.2022 г. справка, към часа на извършване на проверката – 9,46 ч. лицето М. К. А. е заварена на работа без да има сключен трудов договор, а видно от справка в ТД на НАП, безспорно е установено, че впоследствие едва в 10,47 часа на 31.03.2022 г. . близо един час след проверката и установяване на нарушението - е подадено последващо уведомление, с което е коригирано предходното. Сочи се, че видно от всички писмени и гласни доказателства е доказано административното нарушение и неговата правилна правна квалификация. Касаторът моли касационната инстанция да отмени решението на РС и вместо него да постанови друго решение, с което да потвърди наказателното постановление, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

В съдебно заседание за касатора се явява лично Директорът на Дирекция “Инспекция по труда” - [населено място], която поддържа касационната жалба.

Ответникът „Й. 91“ ЕООД в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила, като претендира и разноски за адвокат.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е основателна.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ - Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв. за всяко отделно нарушение.

С оглед разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ законът разграничава като самостоятелни хипотези на административно нарушение несключването на писмен трудов договор между работодател и работник и допускането на работник на работа без връчване на екземпляр от трудов договор и уведомление. При това положение след като законодателят е предвидил отделни хипотези на административни нарушения при несключване на писмен трудов договор и при допускане на работника без връчен екземпляр от трудов договор, същият е имал предвид, че нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ не се поглъща от нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ. В тази насока е и изричното посочване в санкционната норма, че имуществена санкция се налага за всяко отделно нарушение. Т.е., ако с едно деяние е осъществен състава на двете хипотези, административно наказващият орган е могъл да наложи санкция за всяко от двете нарушения.

В конкретния случай е безспорно, като е видно от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, че към момента на извършване на проверката на 31.03.2022 г. в 9,46 часа „Й. 91“ ЕООД в качеството на работодател на 31.03.2022 г. в 9,46 часа е приел на работа в обект баничарница – „П.“, намиращ се в [населено място] бряг, Общински пазар, обект 9.0, лицето М. К. А. [ЕГН] да изпълнява трудови функции, а именно „пекар“, без да има със същата сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушен чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че административното нарушение не е доказано, като е изложил лаконични мотиви, че: „в случая от представените по делото доказателства се установява, че е била отменена заповедта за уволнение на работника М. К. А. с [ЕГН] и същата е с непрекъснато трудово правоотношение по сключен писмен трудов договор № 024/10.12.2021 г.“

Касационната инстанция не споделя тези лаконични мотиви на РС, които не кореспондират на всички писмени и гласни доказателства, събрани от РС поотделно и в съвкупност.

Видно от писмените доказателства: справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 15388223005726/23.02.2022 г.-14,07 ч., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 15388223009851/31.03.2022 г.-10,47 ч., трудов договор 024/10.12.2021 г., АУАН № 15-2200086 от 01.04.2022 г., декларация от М. К. А. [ЕГН], констативен протокол от 31.03.2022 г. и др. установява се описаното в АУАН и НП административно нарушение, а именно: към момента на извършване на проверката на 31.03.2022 г. в 9,46 часа „Й. 91“ ЕООД в качеството на работодател на 31.03.2022 г. в 9,46 часа е приел на работа в обект баничарница – „П.“, намиращ се в [населено място] бряг, Общински пазар, обект 9.0, лицето М. К. А. [ЕГН] да изпълнява трудови функции, а именно „пекар“, без да има със същата сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушен чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Същото административно нарушение се установява безспорно и от гласните доказателства, като следва да се посочи, че гласните доказателства са подробни, защото съдът е разпитал свидетелите П. М. Т. и М. Г. Б. в две съдебни заседания на 06.10.2022 г. и на 09.01.2023 г. Видно от показанията на свидетелите П. М. Т. и М. Г. Б. в две съдебни заседания на 06.10.2022 г. и на 09.01.2023 г., проверката е извършена по повод постъпил сигнал, че в обекта - баничарница работят лица без трудови договори, което било установено при проверката на 31.03.2022 г. в 9,46 часа, като при влизане за проверка в обекта са заварени общо 4 лица без трудови договори, между които и лицето М. К. А. [ЕГН], като всички лица са попълнили декларация, че нямат сключени трудови договори. Двете свидетелки сочат, че по време на проверката са видели и документи в проверявания обект, като им е направило впечатление, че представените при проверката от работодателя писмени доказателства не са входирани и са без опис, поради което и не са ги приели с констативен протокол. Двете свидетелки сочат, че още в деня на проверката на 31.03.2022 г. в 9,46 ч. „от справка в нашата система за лицето М. се установи, че няма трудов договор“ /показания на св. П. Т. в с.з. на 06.10.2022 г./, като сочат, че „установихме по безспорен начин, че лицата нямат сключени трудови договори с работодател, те попълниха декларация и това обстоятелство доведе да направим справка в регистъра на НАП и когато установяваме такива нарушения, правим справка там. На 31-ви още направихме справка там, но нито едно лице нямаше регистрация в НАП“ /показания на св. М. Б. в с.з. на 06.10.2022 г./.

Допълнително при преразпита на двете свидетелки на 09.01.2023 г. отново подробно се потвърждава същата фактическа обстановка и същото административно нарушение, като се акцентира, че „в инспекцията не се представиха други доказателства освен декларацията, нито трудови договори, нито документи някакви, ако бяха, щяхме да ги приложим към документацията. Веднага като се върна от проверката на място, проверихме в системата и нито едно лице нямаше трудов договор. За тези дейности не вадим такива справки. Ние си вадим за наша консумация, ние видяхме, че нямат...“/показания на св. М. Б. в с.з. на 09.01.2023 г./.

Ето защо според касационната инстанция административното нарушение е безспорно доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, които като непротиворечиви по межди си, подробни и ясни, съдът кредитира.

Следва да се отбележи, че представената на л. 21 от делото на РС справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 15388223009851/31.03.2022 г.-10,47 ч., е изпратена след момента на проверката, която е била на 31.03.2022 г. в 9,46 ч.

Според касационната инстанция тази представена впоследствие справка с вх. № 15388223009851/31.03.2022 г.-10,47 ч. не може да опровергае всички подробни писмени и гласни доказателства, които безспорно доказват административното нарушение, а от друга страна, видно от съдържанието на същата, с нея е удостоверено и то един час след проверката и констатирането на административното нарушение, че е заличено „освоб. от 23.02.2022 г.“ Липсват каквито и да било други доказателства, които да мотивират съда да приеме, че към 31.03.2022 г. в 9,46 часа завареното в стопанисвания от „Й. 91“ ЕООД лице М. К. А. [ЕГН] е имала сключен трудов договор. Поради това неправилно и в противоречие на събраните писмени и гласни доказателства РС е приел, че административното нарушение не е доказано и на това основание е отменил наказателното постановление.

За пълнота следва да се посочи, че правилно касаторът сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда е посочен задължителен седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор, в който работодателят е бил длъжен да изпрати уведомление на НАП, като такова уведомление за прекратен трудов договор е изпратено, видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 15388223005726/23.02.2022 г.-14,07 ч. на л. 20 от делото на РС, видно от което трудовият договор с лицето М. К. А. е прекратен и същата е освободена от 23.02.2022 г.

Ето защо според касационната инстанция представената впоследствие справка с вх. № 15388223009851/31.03.2022 г.-10,47 ч., с която е удостоверено и то един час след проверката и констатирането на административното нарушение, че е заличено „освоб. от 23.02.2022 г.“ не следва да се кредитира, като действията на работодателя след проверката и констатирането на административното нарушение са ирелевантни и биха могли да представляват единствено опит за защитна теза.

Административното нарушение е доказано видно от всички подробни писмени и гласни доказателства, които касационната инстанция кредитира.