Определение № 327 от 11.12.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. *, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Олег Софрониев като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20251600600256 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.

С Определение на РС *, постановено на 07.07.2025 г. по ЧНД № 61/25 г. по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, е потвърдено Постановление на РП * от 19.12.2024 г. по ДП № 30/22 г. по описа на ОслС при ОП *, пр.пр. №2932/21 г. по описа на РП *, ТО *, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – поради липса на престъпление.

Срещу горното Определение е постъпила жалба от Н.Г. - син и наследник на пострадалия З. З.. В същата се твърди, че съдът безкритично е приел тезата на прокуратурата; че след връщане на делото от Апелативния съд не са извършвани процесуално-следствени действия и не са събирани доказателства, поради което не е било задължително и необходимо да се предявяват отново материалите по ДП. Поддържа, че с това са нарушени правата му, тъй като е бил лишен от възможността да направи искания във връзка с дадените указания в отменителното определение на Апелативния съд. Твърди още, че досъдебното производство не е проведено пълно и всеобхватно, поради което са останали неизяснени важни въпроси, свърани със съпричастността и на други лица в причиняване на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия. Смята, че предхождащите действия на свид. Б.Д. и неговия непълнолетен син св. Л.Н. по монтиране на силоотводния вал на трактора и по неосигуряване на безопасни условия за работа на специалиста /пострадалия впоследствие З./ са в причинна връзка и също са допринесли за увреждането на последния и последвалата смърт. Поради изложените подробно в жалбата съображения, моли да бъде отменено атакуваното определение и потвърденото с него прекратително постановление, а делото да бъде върнато за доразследване като се назначи нова комплексна техническа експертиза, извърши се преразпит на свидетели и новосъбраните доказателства бъдат надлежно предявени на страните.

1

Въззивният съд, след като прецени оплакванията в жалбата, прегледа проведеното първоинстанционно производство и досъдебното такова във връзка с изискванията на закона, намира следното:

Жалбата е допустима: подадена е от наследник на пострадалия, който разполага с това процесуално право и е надлежно мотивирана. Атакуваното определение няма редовни данни да е връчвано на жалбоподателя и/или на неговия повереник: отрязъка от изпратеното им на 07.07.2025 г. съобщение за изготвеното определение не е върнат в съда и приложен по делото; налице е само безадресно отбелязване, че същото е връчено на 17.07.2025 г., но това връчване на изпълва изискванията на раздел I, гл. 15 от НПК. Поради горното, настоящата инстанция приема, че по отношение на жалбоподателя срок за обжалване на определението не е текъл и жалбата е подадена в срока по чл.

243, ал. 7 от НПК.

По същество на оплакванията в нея, въззивният съд намира същите за неоснователни по следните съображения:

В атакуваното Определение, на стр.1-3, първоинстанционният съд акуратно е описал хронологията на делото и различните произнасяния по него. Останал е висящ въпросът за законосъобразността на последното прекратяване на досъдебното производство – това по Постановление на РП * от 19.12.2024 г., с което е прието да липсва престъпление. Районният съд правилно е беседвал обосноваността и законосъобразността на това Постановление съобразно вменените му правомощия в текста на чл. 243, ал. 4 от НПК. При това са отчетени правилно всички събрани до момента доказателства / събрани по почин на разследващите и по указанията в отменителното Определение на апелативния съд и Постановления на прокуратурата/, в резултат на което са отразени фактите, изясняващи цялата фактическа обстановка. На кратко, тя се свежда до следното: св. К.Д. е регистрирана като *, но на практика дейността се извършва от нейния съпруг, който е и единствено назначения при ЗП работник по трудов договор / св.

Б.Д./. Помагал му техният син – св. Л.Н., който към м. юни 2021 г. бил непълнолетен – ученик в селскостопански техникум. Семейството притежавало стар колесен трактор марка „*“ МТЗ 80 със заводски № *, нерегистриран и неработещ, който съхранявало в стопански двор в с. *, обл. *.

Синът – св. Л.Н. решил да отремонтира трактора, за да бъде машината продадена и да бъде закупена нова, по-модерна – с оглед нарасналия обем обработваема земя. За целта двамата с баща си – св. Б.Д. започнали да работят по трактора, но като стигнали до силоотводния вал, установили, че им трябва специалист, който да прецени дали старият ВОМ е годен за употреба, а и да го регулира надлежно, за да работи правилно прикачния инвентар. Знаели, че подходящи знания за целта има техният колега и съселянин З. З. и синът /св.

Л.Н./ го потърсил за консултация. З. прегледал стария вал, преценил, че може да се използва и казал на баща и син Н. да монтират вала за трактора и тогава да го повикат за регулацията. Макар З. и Н. да си помагали в земеделската си работа, за уговаряния реглаж на ВОМ-а се разбрали на майстора да бъде заплатено за ремонта. В изпълнение на уговореното, баща и син Н. закачили стария ВОМ за трактора, след което св. Л.Н. позвънил по телефона на З., за да 2 извърши регулировката. На 14.06.2021 г. майсторът пристигнал в базата и с помощта на лампа и огледало започнал да работи по настройването на ВОМ-а.

Работел преимуществено с едната си ръка, тъй като другата му ръка претърпяла травма от ухапване от куче. Поискал от св. Н. кардан за прикачен инвентар и го закачил за ВОМ-а, а впоследствие поискал от св. Д. и някаква метална тръба, с която да ограничи движението на вала. След като св. Д. отговорил, че не разполага с подходяща по размер тръба, З. сам потърсил в стопанския двор и решил, че случайно намерена тръба ще свърши работа.

Опитал се да я вкара в карето на кардана, но не се получавало. За това поставил на мястото болт, на който надянал тръбата. През това време свидетелите Д. и Н. се намирали около трактора и подсигурявали исканите от майстора инструменти и материали. След като преценил, че е извършил регулировката на вала, З. казал на св. Н. да се качи в кабината и да запали двигателя на трактора. Момчето изпълнило заръката, а след указанията на майстора, дръпнало лоста за включване на силоотводния вал. Бащата /св. Д./ стоял по-далеч от машината, а майсторът З. се отправил зад кабината на трактора да наблюдава работата на силоотводния вал. Когато се намирал до задната дясна гума, в резултат на въртеливото движение на ВОМ-а по посока на часовниковата стрелка, металната тръба се изкривила и отхвръкнала, а част от прикачения към вала кардан се отделил и ударил З. в предната част на главата. Веднага била извикана медицинска помощ, пострадалият бил откаран в болница, където въпреки провежданото лечение, на 15.07.2021 г. починал.

Горното се установява от фактическа страна от писмените и гласни доказателства, от множеството технически експертизи – доказателства, които взаимно се допълват, не си противоречат и по които няма и спор.

Медицинската експертиза сочи, че е налице причинно- следствена връзка между полученото при гореописания ремонт нараняване на главата на З. и последвалата му смърт. Двете тройни и петорната технически експертизи, изследвайки всички надлежно събрани по делото доказателства, достигат до един и същ извод: проверката на реглажа на силоотводния вал е извършена в нарушение на всички технически изисквания за безопасност- в нарушение на Инструкцията на завода – производител на машината, при включен двигател на трактора и неправилно обездвижване на вала с подръчни материали. Тези действия, установява се от видозаписа и от показанията на св. Н. и Д., се изпълнени от самия пострадал и имено те са довели до увреждането на здравето му, от което е последвала смъртта. Като е приел горното, прокурорът в последното прекратително постановление е направил обосновани изводи по фактите, което правилно е отчетено в обжалваното Определение на първоинстанционния съд.

Прието е, че липсва престъпление, поради което са налице основанията на закона за прекратяване на делото. Този извод, по мнение на въззивната инстанция, е неправилен. Както бе посочено и по-горе в мотивите, установено е по безспорен начин от обективна страна, че именно неправилното тестване на работата на ремонтирания ВОМ е довело до несъвместимите с живота наранявания на пострадалия. Доказателствата по делото обаче сочат, че единствено той е извършил не само специалната 3 регулировка на вала, но и е изисквал от свидетелите подръчните материали за тестване на изработеното, както и е наредил на св. Н. да запали двигателя на трактора и да задейства лоста, с който се привежда в действие силоотводния вал. Установено е още, че З. е притежавал необходимите знания и умения да извършва подобен реглаж на ВОМ / по свидетелски показания и на друг зем. производител/. Или – пострадалият е бил наясно с естеството на ремонта и опасността за здравето на околните и е съзнавал, че при допуснатите от него отклонения при тестване работата на силоотводния вал / правени и друг път в практиката му/ и същественото отклонение от изискванията за безопасност може да се стигне до нараняване или смърт на някого, но се е надявал, че ще избегне този резултат, застопорявайки вала с подръчни материали. Има извършено престъпление по чл. 122 от НК, но негов автор е именно пострадалия, поради което прекратяването на досъдебното производство е законосъобразно като краен резултат. Следва само да бъде измненено основанието за това, тъй като следва да намери приложение основанието за прекратяване по чл. 24, ал. 1,т. 4 от НПК.

Оплакванията в жалбата, по която е образувано настоящето въззивно дело, са неоснователни. Всички давани указания по разследването в отменителните Постановления на прокуратурата и Определението на Апелативния съд са изпълнени. Делото е попълнено с всички относими и допустими доказателства. Извършени са всички процесуално-следствени действия, чрез които е напълно изяснена фактическата обстановка. А тя не установява някакви действия на единствено присъствалите на мястото свидетели Д. и Н., които да са в пряка и непосредсвена връзка с настъплия вредоносен резултат.

Тези две лица не са разполагали със специалните знания да направят нужния реглаж на силоотводния вал и за това са потърсили съдействието на З.. Поради това те не са имали задължението да предвидят общественоопасните последици, нито да осъзнаят конкретната възможност за настъпването им.

Присъствието им на мястото се е ограничило единствено до това като собственици, да осигурят достъп на майстора до машината и да му подсигурят исканите от него инструменти и материали, без да се намесват със съвети или някакви други действия при регулровката и най-малкото при тестването й.

Вярно е, че баща и син Н. са монтирали първоначално вала за трактора, но петорната съдебно-техническа експертиза изрично сочи, че при така поставения от тях ВОМ, той няма да се задвижи, защото липсва последващата регулировка. Действията на двамата и начина, по който са поставили силоотводния вал на трактора не са довели до смъртта на пострадалия, защото вредоносния резултат е последвал от неправилното и опасно тестване движението на силоотводния вал чак след намесата на пострадалия, след извършения от него реглаж. Поради това, твърдението, че и други лица носят вина за случилото се, се явява неоснователно.

Неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение, тъй като не били предявени материалите по делото преди процесното му прекратяване, с което пострадалият бил лишен от възможността да поиска събиране на още доказателства според указанията на Апелативния съд.

Действително, такова предявяване на доказателствата няма, но и няма 4 събирани такива, нито пък са извършвани някакви процесуално-следствени действия след акта на Апелативния съд. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че всичко събрано е надлежно предявено по-рано на пострадалия и са му били известни всички доказателства. При това е имал възможността по всяко време да поиска от разследващите събиране на още доказателства и извършване на нови следствени действия, мотивирайки се какви факти желае да установява с тях и без да чака „предявяване“ в края на досъдебното поризводство. От друга страна, както се посочи и по-горе – след многократните отменителни актове са събрани всички относими и допустими доказателства, извършени са всички необходими процесуално-следствени действия, фактите са несъмнено установени и те не налагат допълнително разследване.