Решение № 585 от 04.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800501041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищецът в първоинстанционното производство В. И. В. срещу Решение № 206 от 17.05.2022 г., постановено по гр. д. № 164/2022 г. по описа на РС – Костинброд, с което съдът е отхвърлил исковете му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението и по чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

С Решение № 360 от 21.10.2024 г. по същото дело по реда на чл. 247 ГПК съдът се е произнесъл и по предявения от „ТБД – Товарни превози“ ЕАД насрещен иск с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ, като е осъдил В. И. В. да заплати на дружеството сумата в размер на 1 703,40 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 30.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са и разноски. В законоустановения срок В. И. В. е подал въззивна жалба и срещу така постановеното Решение № 360 от 21.10.2024 г.

Във въззивните жалби се твърди недопустимост и неправилност. Сочи се, че Решение № 360 от 21.10.2024 г., с което съдът се е произнесъл по предявения от „ТБД – Товарни превози“ ЕАД насрещен иск с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ е недопустимо, тъй като делото е образувано за 1 разрешаване на трудов спор, производството по който съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК се разглежда по реда на глава 25-та „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“, в което според разпоредбата на чл. 314, ал. 2 ГПК не може да се предявяват насрещни искове. Твърди се, че Решение № 206 е постановено при нарушение на закрилната норма на чл. 333, ал. 7, вр. чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като заповедта за уволнение е връчена на ищеца докато същият е бил започнал използването на разрешения му отпуск за временна неработоспособност. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта за уволнение липсват мотиви за извършване на конкретно нарушение на трудовата дисциплина с действие или бездействие на ищеца, попадащо в обхвата на неговите трудови функции.

С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.

Разгледани по същество същите са основателни по следните съображения:

Между страните няма спор, че по силата на безсрочен трудов договор ищецът е заемал дължността „стрелочник, маневрен“ в „ТБД – Товарни превози“ ЕАД, както и че със Заповед № 09 / 28.01.2022 г. на основание чл.

330 ал. 1 т. 6 КТ му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Заповедта е връчена лично на ищеца на 29.01.2022 г. в 19,20 ч. в предприятието на работодателя.

Като доказателства по делото са представени два броя болнични листа :

№ Е20212525031 и № Е20220286003 издадени на ищеца, от които е видно, че той е бил в отпуск по болест от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г. и след това от 29.01.2022 г. до 11.02.2022 г., като не е спорно, че вторият болничен № Е20220286003 физически не е бил представен на работодателя на 29.01.2022 г., а е представен едва с исковата молба от 28.02.2022 г.

Налице е трайна съдебна практика на ВКС, съгласно която правото по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението и в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива. В тази насока са решение № 185 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 4829/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 64 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда 2 на чл. 290 ГПК и др.

Първият спорен по делото въпрос е дали ищецът се е ползвал от защитата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като отпускът за временна нетрудоспособност е бил разрешен по надлежния ред и е ползван към момента на уволнението.

Трайно установена е съдебната практика, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т.

4 КТ не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.

Посочените предпоставки са кумулативни.

По делото не е спорно, че за периода от 12.01.2022 г. до 25.01.2022 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно чл.

333, ал. 7 КТ закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се отнася към момента на уволнението. В случая заповедта е за дисциплинарно уволнение и нейния преобразуващ ефект, изразяващ се в прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, настъпва с нейното връчване на 29.01.2022 г. Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ обаче изисква работникът да е започнал ползването на разрешения отпуск. Работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент е започнал ползването на разрешения му отпуск / Решение № 567/13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г./. Работникът обаче следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения.

В конкретния случай не се твърди, а и не се доказва да е искано и давано разрешение от инспекцията по труда. Обстоятелствата, че същият се е явил на работното си място в 19,20 ч. на 29.01.2022 г. и физически не е носил вече издадения му болничен лист, видно от приложения по делото Амбулаторен лист № 983 от 29.01.2022 г., издаден в 08,40 ч. /л.306/ обаче не са в състояние да доведат до извод, че ищецът не е започнал ползването на разрешения му отпуск поради временна неработоспособност, тъй като настоящият съдебен състав счита за логично изложеното от ищеца, че в деня на връчването му на заповедта за уволнение (събота 29.01.2022 г.) е отишъл в предприятието на работодателя си именно, за да го уведоми, че отново се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.

На следващо место трайна е практика на ВКС при тълкуването на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, императивно определяща елементите на заповедта за дисциплинарно наказание. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме наложеното дисциплинарно наказание за незаконно. Посочено е още, че е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде описано по разбираем за работника начин, вкл. и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е необходимо удостоверяване на връчването на самите документи/. Същественото е работникът или служителят да е узнал фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, вкл. и по съдебен ред.

Същевременно не е необходимо в заповедта да бъдат описвани конкретно 3 всички действия на работника по извършването на нарушението, нито пък да бъдат възпроизвеждани буквално всички направени от него възражения.

Достатъчно е да са описани извършените от работника нарушения такива, каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периодът на извършването им. Когато изложените мотиви съдържа достатъчно необходимите реквизити, се счита, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, т. е. че е мотивирана. /така в Решение № 128/28.05.2013г на ВКС, ІV ГО по гр. д. № 726/2012г; Решение на ВКС, ІІІ ГО № 339/19.11.2012г по гр. д. № 1688/2011г; Решение на ВКС, ІІІ ГО № 213/ 8.10.2015г по гр. д. № 7372/2014г/.

С процесната Заповед № 09 / 28.01.2022 г. работодателят на основание чл.

188, т. 3 КТ, във връзка с нарушения на чл. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“, като изложени в заповедта са следните нарушения: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; неспазване на инструкциите и указанията, относно начина на експлоатация на имуществото на работодателя, до което работниците имат достъп; неспазване на разпоредбите на вътрешно-фирмените нормативни актове – правилници, процедури, предписания, инструкции, заповеди, указания и др., а именно т. 3 от Инструкция за осигуряване на движението на влаковете между гара Калотина и маневрен район Станянци и в нарушение на чл. 494, ал. 1 от Правилника за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, и чл. 254, ал. 2 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правила за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт; увреждане на имуществото на работодателя, а именно вагони № 84526666028-9 и № 84526651335-5 са повредени в степен, в която са напълно негодни за възстановяване и експлоатация, поради това, че служителят не е обърнал стрелка № 2А към изтеглителния коловоз, вагоните не са били осигурени против самопредвижване чрез затягане на ръчните спирачни или поставяне на спирателна обувка и е приключил дежурството си без да е предприел каквито и да е действия и мерки за да осигури безопасността.

Преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят изискал от ищеца писмени обяснения по чл. 193 КТ, които той депозирал на 30.12.2021 г.

В обясненията дадени лично от ищеца / л. 219 – 221 / същият сочи, че на 08/ 09.12.2021 г. е бил нощна смяна в м. р. Станянци, не е бил инструктиран, тъй като нямало маневрист, който по правилник е лицето което инструктира стрелочника за всяка отделна част от предстоящата маневра. Същият твърди, че само маневриста е запознат с реда на изпращане и приемане на влаковете и че може да нарежда обръщане на стрелките и да провери лично и да носи отговорност за това. Ищецът е посочил в обясненията си, че в дневната смяна 4 е имало маневрист и стрелка 2А е останала в положението, в което е била оставена от дневната смяна, тъй като той не разполага с правомощията на маневрист – да обръща стрелки, в частност и стрелка 2А.

Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НАРЕДБА № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт маневрената работа се извършва от локомотивен машинист и маневрена бригада в състав не по-малко от трима души, включително ръководителя на маневрата.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради пропуски в нейното съдържание. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ предвижда две възможни хипотези и следва ясно да е посочено дали вмененото нарушение съставлява неизпълнение на възложената работа, съответно каква е била конкретно възложената работа и как не е била изпълнена тя, или във втората хипотеза – какви са били конкретните технически и технологични правила и как те не са били изпълнени. В случая е налице неяснота относно вмененото нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, тъй като от процесната заповедта не става ясно коя от двете форми на нарушение е вменено на ищеца и кои факти осъществяват състава на конкретното нарушение. Дисциплинарното нарушение трябва да бъде посочено в заповедта, т. е. конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е интересът от извършването или от неизвършването му за работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката си.