Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 163 от 01.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 194/2021
Вид
Определение № 163
Подписан
01.06.2022
В сила
14.06.2022
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900194 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Производството по настоящото дело е приключило с Решение № 6/26.01.2022 г., с което е бил отменен отказ № **** г. на ДЛР при АВпТРРЮЛНЦ, постановен по заявление № ****** г. за обявяване на ГФО за 2018 г. по партидата на „З. К.“ ООД, ЕИК ****, като е осъдена АВп-С. да заплати на посоченото дружество разноски за настоящото производство в размер на 225 лв., от които 200 лв.-адв. хонорар и 25 лв. – платена ДТ.

С Определение № 135/11.04.2022 г. по в.т.д. № 183/2022 г. на ПАС постъпилата против решението на ПзОС въззивна жалба от АВп, е била оставена без разглеждане, като недопустима. Предвид направеното с жалбата евентуално искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, апелативния съд е дал указания след стабилизиране на въззивният акт, делото да бъде върнато на ПзОС за разглеждане на молбата по реда на чл.248 ГПК.

Именно тази молба е предмет на настоящото произнасяне.

В отговора на въззивната жалба, насрещната страна е изложила съображения по реда на чл. 248, ал.2 ГПК, аргументиращи тезата, че разпоредбата на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛЦ е била приложена правилно.

Съдът намира, че искането по чл. 248, ал.1 ГПК е било направено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано. Същото се явява основателно.

1

Постановявайки цитираното Решение № 6/26.01.2022 г., окръжният съд е приел, че с оглед изхода на делото на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят претендираните разноски в производството пред ПзОС от 225 лв.

Констатира се, че по въпросите, свързани с правилното приложение на разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ обаче е установена последователна и непротиворечив практика на ВКС, обективирана в Определение № 219 от 20.05.2022 г. по ч.т.д. № 768/2022 г., II т.о.; Определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г., II т.о.; Определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч.т.д. № 2742/2021 г., II т.о.; Определение № 31 от 1.02.2022 г. по ч.т.д. № 2436/2021 г., I т.о., Определение № 89 от 2.03.2022 г. по ч.т.д.

№ 311/2022 г., I т.о.; Определение № 60480 от 20.12.2021 г. по ч.т.д. № 2562/2021 г., II т.о и мн. други, прочита на която налага изменение на така постановеното решение в частта му за разноските.

В цитираните актове ВКС приема, че създадената нова ал.6 на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, следва да бъде съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Приема се от върховната инстанция, че отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Следователно, според ВКС, отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят.

При това разрешение на въпроса се налага извода, че в разглеждания казус сторените разноски следва да останат за сметка на молителя, респ., че постановеното Решение № 6/26.01.2022 г. следва да бъда ревизирано по реда на чл.248 ГПК в посочения по-горе смисъл, като искането за присъждането 2 им в полза на дружеството бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 6/26.01.2022 г, постановено по т.д. № 194/2021 г. в частта за разноските, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З.

К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „З.“ № ** за присъждане на сторените разноски по делото в размер на 225 лв., като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3