Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 463 от 15.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 329/2024
Вид
Определение № 463
Подписан
15.07.2024
В сила
15.07.2024
Състав
Татяна Христова Костадинова, Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Кюстендил, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500329 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.5685/28.05.2024г., подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.„Цариградско шосе“ №111П, чрез пълномощника юрисконсулт В.В., против разпореждане №1292/10.05.2024г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№301/2024г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото и на жалбоподателя е върнато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

В частната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт. Основният довод, който се изтъква е в посока, че съдът неправилно е приел, че дължимата за разглеждане на подаденото заявление държавна такса не е била заплатена в изискуемия се размер, тъй като не е съобразил извода си с разпоредбата на чл.73 ал.4 от ГПК, според която в случай, че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. Твърди се, че заплатената от дружество държавна такса в размер на 58.45 лева съответства на дължимата, тъй като от сумата 68.77 лева са били приспадната 15 %. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на подаденото заявление.

Препис от жалбата не е подлежал на връчване на насрещната страна, с оглед естеството на обжалвания акт, поради което подобно действие не е било извършвано при администрирането й от първоинстанционния съд.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

1

Ч.гр.д.№301/2024г. по описа на Районен съд – Дупница е било образувано по подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД в електронна форма чрез ЕПЕП заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу длъжника Г.В.П. за суми, дължими на основание сключен между страните договор за издаване на револвираща международна кредитна кара с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт). Към заявлението е представен документ за заплатена държавна такса в размер на 58.45 лева – платежно нареждане за извършен превод по банков път.

С разпореждане №380/09.02.2024г. районният съд, на основание чл.411 ал.2 т.1 във вр. с чл.410 ал.2 във вр. с чл.128 т.2 от ГПК, е оставил без движение депозираното заявление и е указал на заявителя в тридневен срок да внесе пълния размер на дължимата държавна такса или още сумата от 10.32 лева, изчислена като 2% от претендираната сума от 3438.65 лева, възлизаща на 68.77 лева.

Дружеството е обжалвало така постановеното разпореждане и в производство по в.ч.гр.д.№84/2024г. по описа на КнОС, въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата, намирайки я за процесуално недопустима.

След връщане на делото в ДнРС, съдът е постановил второ разпореждане – разпореждане с №1096 от 18.04.2024г., с която повторно е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя да заплати по сметка на съда държавна такса за разглеждане на заявлението в размер на още 10.32 лева, както и да представи в същия срок по делото копие от платежния документ, като е предупредил заявителя, че при неотстраняване на нередовността в срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

В рамките на предоставения срок даденото указание не е изпълнено от заявителя и с обжалваното разпореждане районният съд е прекратил производството по делото и е върнал на заявителя подаденото заявление, ведно с приложенията към него. ДнРС е посочил, че, за да бъде ползвана отстъпката от 15 %, според разяснения, дадени от ВСС с писмо и от екранни снимки към него, плащането на държавната такса би следвало да е било извършено по електронен път, чрез виртуален ПОС-терминал на РС-Дупница, за обслужване на разплащания чрез какъвто, през 2023г. РС-Дупница сключил договор. Посочил е, че в конкретния случай държавната такса не е била заплатена по този начин, поради което доплащане до пълния й размер е било дължимо.

Като съобрази изложеното, Кюстендилският окръжен съд, формира следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Съдът счита, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.73 ал.4 изр.2 от ГПК, в случай, че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.102е от ГПК в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто.

Разпоредбата е ясна и от нея следва извод, че единственото условия за прилагането й, респ. – за ползване на отстъпката, е искането за защита и съдействие да е било извършено в електронна форма в ЕПЕП. Други изисквания законодателят не е 2 предвидил. Това, че в изр.1 на чл.73 ал.4 от ГПК, предвижда, че съдилищата осигуряват на страните възможност за заплащане на таксите по електронен път не означала, че изр.2 следва да се тълкува разширително и към посоченото в него изискване да се добави и такова плащането да е било извършено по електронен път.

Нормата е императивна и съдът дължи приложението й, на база собствената си преценка за точния й смисъл, изхождайки от общия разум на закона, независимо от тълкуванията и преценката на други правни субекти. След като единственото изискване, което законодателят поставя, е искането за защита и съдействие да е било подадено в електронна форма, то при осъществяването му следва да се приложи предвидената правна последица. В случая заявлението по чл.417 от ГПК е подадено именно в електронна форма, поради което се дължи намаляване на държавната такса с предвидените в текста на закона 15%, без значение дали същата е заплатена чрез виртуалния ПОС терминал на съда или по банков път.

В този смисъл е ориентирана и създадената до момента съдебна практика (определение №443 от 3.06.2024г. на ОС - Добрич по в.ч.гр.д.№295/2024г.; определение №2996 от 18.12.2023г. на ОС - Пловдив по в.ч.гр.д.№3206/2023г.).

Предвид изложеното, първостепенният съд е дал неправилни указания за представяне на доказателства за довнасянето на държавна такса в размер на още 10.32 лева.

Според възприетото в съдебната практика, неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за търсещата защита страна, включително и не може да е основание за прекратяване на делото и връщане на исковата молба. Последното е приложимо и в заповедното производство. Неизпълнението от заявителя на неправилните указания на районния съд за представяне на доказателства за внасяне на допълнителна сума не представлява основание за връщане на заявлението и прекратяване на производството.

Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото районният съд не е отхвърлил заявлението, то и настоящият съд не може да се произнесе по същество по подаденото такова.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №1292/10.05.2024г. на Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д.№301/2024г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото и на „Първа инвестиционна банка“ АД е върнато подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

ВРЪЩА делото на РС-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4