Решение № 404 от 01.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Благоевград, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОПБлагоевград) като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500763 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от М. СТР.

К., ЕГН **********, чрез адв. П.Х., срещу Решение № 8100/ 21.04.2021 г., постановено по гр. д. № 556/ 2020 г. по описа на РС - П., с искане за изменение на решението в частта на присъденото обезщетение, като си иска увеличаването му.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не са настъпили вреди над обичайните такива.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 8100/ 21.04.2021 г., постановено по гр. д. № 556/ 2020 г. по описа на РС - П., като се постанови друго, с което да се уважат исковете в пълен размер. Претендира сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови 1 доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Постъпила е частна въззивна жалба от М. СТР. К., ЕГН **********, чрез адв. П.Х., срещу определение 9144/ 28.06.2021 г., постановено по гр. д.

№ 556/ 2020 г. по описа на РС - П., с искане за отмяната му, като си иска увеличаване на присъдените разноски.

Прави се искане пред въззивният съд за определение 9144/ 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 556/ 2020 г. по описа на РС - П., с искане за отмяната му, като си иска увеличаване на присъдените разноски.

Във частна въззивна жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока не е постъпил отговор по частната въззивната жалба от въззиваемата страна.

Постъпила е и въззивна жалба от заместник районен прокурор при РП Благоевград, ТО гр. П., срещу Решение № 8100/ 21.04.2021 г., постановено по гр. д. № 556/ 2020 г. по описа на РС - П., с искане за отмяна в частта, в която исковете са уважени.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не са настъпили вреди над обичайните такива.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 8100/ 21.04.2021 г., постановено по гр. д. № 556/ 2020 г. по описа на РС - П., в частта, в която исковете са уважени, като се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. В отговора се съдържа оспорване на въззивната жалба,

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по искова молба депозирана от М. СТР.

К., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Р България, представлявана от Главния прокурор.

Ищецът сочи, че е била обвинена в извършването на престъпен акт по чл. 290а НК, за който е било образувано ДП № ЗМ-2177/ 18 г. на 04 РУ-СДВР (пр. пр. № 26158/18 г. на Софийската районна прокуратура). Заявява, че наказателното производство е било прекратено, с прокурорско постановление от 15.05.2019 г., тъй като деянието не съставлява престъпление. Поддържа, че от неоснователното обвинение е претърпяла неимуществени вреди (душевни болки и страдания), за които трябва да получи обезщетение от 20 000 лв.

Изтъква, че са й били причинени и имуществени щети от 500 лв., изразяващи се във възнаграждението, което е заплатила на адвокат П.Ж. Х. от Адвокатска колегия - гр. Благоевград (по договор за правна защита и съдействие серия АВ и № 0000113933 от 12.03.2019 г.), която е била неин защитник в наказателния процес. Иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху всяка от тях, считано от датата на издаване на акта на прокурора, с който наказателното дело е било прекратено. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България, с адрес в гр. С., бул.

„В.“ № 2, оспорва претенцията ищеца претенции и по основание, и по размер, предлагайки те да бъдат отхвърлени.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ .

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, като съдът намира за правилно.

Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено с влязъл с акт, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е претърпял твърдените неимуществени вреди и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатско възнаграждение в наказателното производство и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай във въззивното производство е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че досъдебното производство е започнало на 09.10.2018 г., когато е било образувано с постановление на прокурор при Софийската районна прокуратура, съгласно чл. 212, ал. 1 НПК.

На 27.02.2019 г. ищеца е привлечен в качеството на обвиняемо лице, на основание чл. 219, ал. 1 НПК, с постановление на разследващ полицай, утвърдено от прокурор. Обвинението е било за умишлено престъпление по чл. 290а НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ до 3 години. Видно то доказателствата по делото, ищеца не е била осъждана за други престъпления до момента на ангажирането на наказателната й отговорност по този начин, спрямо нея не е била вземана мярка за неотклонение, нито са били прилагани други мерки за процесуална принуда. Наказателното производство е било прекратено от прокурора с постановление от 15.05.2019 г., издадено по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

В наказателното производство защитник на ищеца е бил адвокат П.Х..

Той е взел активно участие в процесуалните действия по привличането й като обвиняема, по нейния разпит в това качество и по предявяване на материалите от разследването, които са били проведени в гр. С., правейки и искания за събиране на нови доказателства. Между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че споменатото адвокатско възнаграждение (от 500 лв.) е изцяло платено в брой.

От показанията на разпитаните двама свидетели - Д К. и М. Д., се установява, че ищеца работи като общопрактикуващ лекар, със самостоятелна медицинска практика, базирана в три населени места (гр. П., с. К. и с. К.). По време на наказателното производство същата се е чувствала притеснена и стресирана (случвало се е да плаче). Настъпило е известно влошаване в 4 отношенията й с нейния семеен кръг (не е имала желание да празнува празници с децата си; е преустановила помощта, която е оказвала на дъщеря си по отглеждане на детето й). Появил се е спад и в нейната работоспособност (понякога си е тръгвала по-рано от работа, тъй като е била напрегната, повече от обикновено, поради което не се е чувствала добре), но медицинската й дейност не е била напълно прекъсвана. Започнала е по-честа от обичайната изява на нейни хронични здравословни проблеми (повишено артериално кръвно налягане, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, завишена кръвната захар). Намалила е приема на храна и течности, което в края на месец март на 2019 г. е създало необходимост от 1 -седмично лечение в болница. Няма данни по делото, обвинението, повдигнато срещу ищеца К., да е станало достояние на хора, извън най-близките й такива, нито да я е злепоставило в професионален аспект. След като е била уведомена за прекратяването на наказателното дело, К. много скоро е почувствала облекчение и за около месец е успяла да преодолее изброените проблеми, без те да оставят някакви трайни последици за нея. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като са логични, последователни, не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират на писмените доказателства и със заключението на съдебно-медицинската експертиза. Те са резултат на лични възприятия, като отношенията на първата свидетелка като дъщеря с ищеца, а втората е неин служител, сами по себе си не са опора за обратния извод.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза и от разпита, проведен на изготвилото я вещо лице, се установява, че ищеца страда от няколко заболявания, с приблизителна давност, както следва: артериална хипертония - от 1997 г.; исхемична болест на сърцето - от 2008 г.; захарен диабет тип II - от 2001 г.; диабетна полиневропатия - от 2011 г.; таласемия минор - вродена, и хронична обструктивна белодробна болест - от 2019 г. Описаните заболявания са от хронично естество, отличаващо ги с вълнообразен ход (периоди на влошаване и такива на стабилизиране), който при първите три от тях би могъл да се влияе и от стресогенни фактори, каквото е повдигането на наказателно обвинение. Те изискват постоянен лечебен подход с лекарствен характер. Компенсирането на усложнения може да наложи предприемане на допълнителни медицински мерки (медикаментозни, интервенционални и хирургични), в зависимост от конкретната ситуация. През времето на воденото наказателното производство, има сведения за влошаване на артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и захарния диабет у ищеца, каквито сведения се съдържат в свидетелските показания, макар да отсъства медицинска документация в тази насока. Касае се за по-високи нива на артериалното налягане и на глюкозата в кръвта, както и за стенокардии оплаквания, които са продължили около 3-4 месеца, с постепенно отзвучаване. При хоспитализацията на ищеца от края на март 2019 г. тя е била с водеща диагноза, относима към нефрологичен проблем, като в издадената епикриза 5 не фигурират медицински данни за обостряне на последните три от обсъжданите й заболявания. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и мотивирано.