Решение № 5808 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5808 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Съдия:

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100505614 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2381 от 12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 28505/2023 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „ЕЛАС-АН” ЕООД искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс” АД да му заплати сумата 9490,85 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, сключена със застрахователна полица № 93002110048021 от 20.07.2021 г., по щета № 3000-1201-22-000042, за нанесени щети на МПС „Мазда СХ-3” с рег. № **** в следствие повреди при движение по вина на водача, по покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /26.05.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, и законна лихва от 26.02.2022 г. /дата на отказ на ответника за изплащане на обезщетение/ до датата на подаване на исковата молба. Ответникът „ЕЛАС-АН” ЕООД е осъден да заплати на ищеца „ЗК Лев Инс” АД разноски в размер на 700 лв.

Решението е обжалвано от ищеца „ЕЛАС-АН” ЕООД като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излага възражение срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че в ОУ към сключения застрахователен договор е уговорено застрахователят да не дължи обезщетение за щети, възникнали по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол от водача на застрахованото МПС, както и 1 че не е налице спор по приложимостта на ОУ в отношенията между страните по конкретния застрахователен договор. Изтъква се, че този извод на съда е погрешен, тъй като оспорването на посочената клауза в чл. 27.3 от договора като неравноправна е направено от ответника с отговора на исковата молба и районният съд изобщо не е разгледал въпроса за неравноправност на клаузата, а и изводите му са в противоречие със закона и съдебната практика. Излага се довод, че самото наличие на някакво количество алкохол в кръвта на водача не е противоправно, нито обективно застрашава интересите на застрахователя, като предвид разпределената от съда доказателствена тежест, ответното дружество не е доказало наличието на алкохол в кръвта на водача над допустимата от закона норма. От приетите по делото експертни заключения не се доказвало наличие на алкохол в кръвта на водача над 0,5 промила, а свидетелските показания в обратната посока били пренебрегнати от съда.

Изтъква се, че ниските степени на употребата на алкохол, дори и евентуално да се отразяват на способностите на водача да управлява МПС, не винаги или само по изключение правят водача непригоден до степен на значимо за риска пияно състояние, което се подкрепяло от експертизите по делото. Към момента на сключването на застрахователния договор и към настоящия момент забраната за управление на МПС била при концентрация алкохол на 0,5 промила, установена с точен критерии – състояние, при което и без външни прояви на опиване, психофизическото състояние на водача е повлияно и той е непригоден да управлява безопасно МПС. Специалният закон, уреждащ приемливите за обществото рамки на добросъвестно договаряне, изисквал подобни клаузи за освобождаване от риска да визират виновно неизпълнение на законово или договорно задължение. Въззивникът поддържа, че с оглед предвидените в чл. 408 от КЗ предпоставки, при които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, ограничаващи свободата на страните по застрахователното правоотношение да уговарят основания за освобождаване от застрахователна отговорност, не е налице умишлено причиняване на вредата от застрахования, поради което застрахователят не може да откаже изплащането на обезщетение. Изтъква, че с оглед предвиденото в Наредба № 1/2017 г., при несъответствие между резултатите от дрегер тест за алкохол и изследваните кръвни проби, се взимат предвид резултатите от второто, поради което за евентуално „доказани” биха могли да се приемат единствено стойностите от протокола за химическо изследване от УМБАЛ „Св.

Анна”, според който от кръвната проба на водачката на МПС е установено наличие на алкохол 0,27 промила.

С писмения си отговор въззиваемият „ЗК Лев Инс” АД оспорва въззивната жалба.

Изтъква, че е доказана хипотезата на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. Съгласно категоричното заключение на химическата експертиза към момента на настъпване на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на водача била не по-малко от 0,65 промила, поради което претендираните щети не подлежат на обезщетяване.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ЕЛАС-АН” ЕООД е предявило срещу „ЗК Лев Инс” АД иск за осъждане да му заплати сумата 9490,85 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени 2 вреди, дължимо по договор за застраховка „Каско на МПС”, сключен с полица № 93002110048021 от 20.07.2021 г. между „ЕЛАС-АН” ЕООД и „ЗК Лев Инс” АД, за л.а.

„Мазда 3” с рег. № ****, настъпили в резултат на застрахователно събитие – настъпило на 07.02.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение – 26.02.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изпащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 07.02.2022 г. около 20:30 ч. горепосоченият лек автомобил, собственост на ищеца и управляван от служител на фирмата М.М., участвал в ПТП на кръстовището на ул. „Ген. Гурко” и ул. „Цар Иван Шишман” в гр. София, за което бил съставен протокол за ПТП, а на водача бил издаден акт, впоследствие издадено наказателно постановление. Твърди се, че веднага след инцидента на водачката Младенова бил направен тест за алкохол с техническо средство, като в протокола за ПТП било отбелязано наличие на алкохол и издаден талон за медицинско изследване. Съобразно дадените от контролните органи указания водачката отишла в болница „Св. Анна”, където дала кръвни проби за наличие на алкохол в кръвта, резултатите от които били обективирани в издаден от болницата документ, съгласно който изчисленият процент на алкохол в кръвта й бил 0,27 промила. На водачката не била наложена санкция за шофиране с наличие на алкохол в кръвта извън допустимата по закон норма, а с издаденото НП тя била санкционирана за нарушения на чл. 6, т.1, пр. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП, за посочения автомобил, собственост на ищеца, имало валидно сключен с ответното дружество договор за застраховка „Каско” с полица № 93002110048021. При ответника била заведена щета за възстановяване на вложените за ремонт на автомобила суми, който ремонт бил извършен от сервиз на марката, включен в списъка на доверените сервизи на ответното дружество.

Съгласно издадената фактура ремонтът възлизал на сумата 9490,85 лв., която сума била заплатена от ищеца. На 26.02.2022 г. ответното дружество се произнесло с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената щета, позовавайки се на т. 27.3 от ОУ за застраховка „Каско”. На 07.02.2023 г. било подадено искане до застрахователя за преразглеждане на решението по щетата, като на 28.02.2022 г. последният отново постановил отказ на същото основание, а именно – „водачът управлявал МПС след употреба на алкохол”.

Ищецът навежда довод, че наличието на клауза в застрахователния договор за неупотреба на никакъв алкохол от страна на водачите на МПС не може да бъде основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Изтъква, че след като в ОУ на сключения застрахователен договор не е дефинирано какво значи „употреба на алкохол”, при тълкуването на договора във връзка с приложимото законодателство следва да се приеме, че под израза „употреба на алкохол” се разбира управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, регламентирана от разпоредбата на чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП. В конкретния случай водачът бил управлявал застрахованото МПС с допустимото по закон 3 съдържание на алкохол в кръвта. Това съдържание било в изключително нисък процент, което било причината той да не бъде санкциониран от контролните органи за шофиране в нетрезво състояние. Навежда се и довод, че не е налице и причинно-следствена връзка между употребата на алкохол от водача, която била в изключително нисък процент /0,27 промила/ и настъпването на ПТП. С оглед на това ищецът счита, че ответникът не е имал основание да откаже да изплати дължимото застрахователно обезщетение и отказът му е неправомерен. Навежда и довод, че клаузата на чл. 27.3 от ОУ по процесния застрахователен договор противоречи на закона и на трайната съдебна практика, а сама по себе си е неравноправна и във вреда на потребителя, поради което не може да намери приложение по възникналия спор.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди, че при разглеждането на преписката по щета № 3000-1201-22-000042, образувана по повод настъпилото на 07.02.2022 г. ПТП, при което е пострадал застрахованият при него автомобил „Мазда 3”, е установено, че водачът към момента на настъпване на произшествието е управлявал автомобила под въздействието на алкохол, което било отразено в съставения от органите на полицията протокол за ПТП. Изтъква, че поради наличието на установен алкохол в кръвта на водача, е било налице основанието, предвидено в т. 27.3 от ОУ, съгласно което не подлежат на обезщетяване щети, възникнали по причина или следствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС. С оглед на това и въз основа на представените документи по щетата застрахователят се бил произнесъл с мотивиран отказ да изплати обезщетение, тъй като се касаело за изключен риск по застраховка „Каско”. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че водачът е управлявал МПС с незначително съдържание на алкохол в кръвта от 0,27 промила. Във връзка с това ответникът излага твърдение, че концентрацията на алкохол в кръвта към момента на настъпване на ПТП е била по-висока от тази, която се е съдържала в кръвта към момента на взимане на кръвната проба. От представените документи се установявало, че ПТП е настъпило в 20:30 ч., а протоколът на органите на полицията бил съставен в 21 ч. Кръвната проба била взета в период от време не по-рано от 22 ч., т.е. близо 2 часа след настъпване на произшествието. От това можело да се направи обосновано предположение, че към момента на възникване на ПТП водачът на застрахованото МПС управлявал под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация над 0,5 промила.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 394, ал.1, вр. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на МПС за щетите, причинени на застрахования при ответника автомобил в резултат на пътнотранспортно произшествие, и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Безспорно е установено по делото, че между страните е бил сключен договор за 4 застраховка „Автокаско” за л.а. „Мазда 3” с рег. № **** при клауза 1 – „Всички рискове” съгласно ОУ на „ЗК Лев Инс” АД към договора, при застрахователна сума в размер на 26 000 лв., както и че в периода на действие на този договор /07.02.2022 г./ е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, от което са настъпили щети по застрахования автомобил, което представлява покрит риск съгласно договора.

Видно от представения протокол за ПТП, съставен от контролните органи непосредствено след реализиране на произшествието, водачът на застрахованото МПС „Мазда” с рег. № **** е бил подложен на проверка за употреба на алкохол с техническо средство. В протокола е отразена отчетена от техническото средство концентрация на алкохол в диапазона от 0,5 – 1,2 промила, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 107005 за МБАЛ „Св. Анна”. В съставения на водача М.А.М. АУАН № 540041/07.02.2022 г. е отразено, че при извършената проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARNA- 0139 е отчетено 0,65 промила в издишания въздух. АУАН е издаден за извършени нарушения по чл. 6, т. 3, пр. 1, чл. 100, ал.1, т. 1 и чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 1 от ЗДвП.