Определение № 189 от 04.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 04.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Й. Лазарова

Членове:

Росица Ант. Тончева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600249 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивната проверка по ВЧНД №249/2025 година има за предмет законосъобразността на определение от 23.07.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №1059/2025 година, с което молбата на осъдения С. С. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда по наказателно дело №ПК 68/2015г. на Районен съд-Гожав Велкополски, Полша и призната с решение №68/04.03.2025г. по ЧНД №1813/2025г. на Окръжен съд Варна, е оставена без уважение.

Първоинстанционното определение се обжалва с частна жалба от упълномощен защитник на осъдения, с която се оспорва проведената оценка по чл.439а от НПК със съображения, че в досието на осъдения М. са налице само положителни данни - работи, инициативен е за срещи със социалновъзпитателен характер, повишава личната си самоотговорност, диагностициран е с нисък риск от рецидив, не е наказван, т.е. налице са достатъчно и убедителни доказателства за неговото поправяне. Адв.В. изразява несъгласие с извода на окръжния съд, че времето за изпълнение на наказанието в български затвор има решаващо значение по факултативния критерий на института по чл.70 от НК, още повече че се касае за наказани престъпления от 2011-2013 година. На база на обжалващите съображения е изведено и искане за въззивна намеса в насока на уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите в частната жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Съдебното производство в първата инстанция е по инициатива на осъдения – с молба по чл.437, ал.2 от НПК, подадена чрез упълномощен 1 защитник, М. е заявил интерес от условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда по наказателно дело №ПК 68/2015г. на Районен съд-Гожав Велкополски, Полша и призната с решение №68/04.03.2025г. по ЧНД №1813/2025г. на Окръжен съд - Варна по НОХД №275/2023 година.

Окръжният съд разгледал молбата в открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците в съдебното производство и при спазване на основните принципи на наказателния процес. Прецизно контролираната инстанция установила, че към момента на процедурата по чл.437 и сл. от НПК осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на две години, наложено му за престъпление, съответстващо на това по чл.155, ал.5, т.3 от НК на страната ни. За процедурата по чл.70 от НК видът на конкретното осъждане изисква изпълнение на ½ от лишаването от свобода, установено като факт по реда на писменото доказване (ЧНД, л.72 и л.74-л.76), т.е. обективната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК е налице.

При провеждане на доказване във връзка с втория критерий по чл.70 от НК – настъпило предсрочно поправяне на осъдения, окръжният съд е събрал и се е позовал на данни в досието на М., сред които стойности на риска от рецидив, полагане на труд, поведение в МЛС. Изводът на контролираната инстанция е за непостигнато предсрочно поправяне на осъдения, поради което молбата му за по-ранно освобождаване не е била удовлетворена.

Предвид оспорване на обосноваността на извода по факултативния критерий на чл.70 от НК, настоящият въззивен състав на свой ред също оцени доказателствата в досието на жалбоподателя, на база на което изцяло се солидаризира с решението на окръжния съд по съществото на делото.

Доказването на поправянето на осъдения се извършва по реда на чл.439а от НПК, като сред относимите писмени данни е и оценката по чл.155 от ЗИНЗС. Тази оценка е много по-широка по диагностично-планировъчен подход от оценката на риска от рецидив и вреди, затова точно тя е необходимо да се обхване от аналитичната дейност на съда в процедурата по Раздел І, Глава тридесет и пета от НПК. Окръжният съд не се е съобразил докрай с предписанието на закона, придържайки се към съждения по тесния критерий на чл.154, ал.2, т.1 от ЗИНЗС. И така, първоначална оценка на осъдения е проведена на 16.05.2025 година и от нейните резултати е установено, че С. М. има семейство с пет деца, през съзнателния си живот не е работил, добивал е доходите си като сводник. В писменото доказателство е посочено, че М. не е критичен към извършеното престъпление, има дефицити в начина на живот – посочена е нагласата му да живее „на гърба на другите“, има дефицити в уменията си на мислене – точно тези умения са определени за фокус на социално-възпитателната работа с М.. На база на оценката е бил направен план за изпълнение на присъдата, чиито резултати са видими през текущ доклад от 27.06.2025 година – прецизно е да се каже, че писменото доказателство не е по условията на чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС, а е във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване. И след като с М.

2 реално е била осъществена социално-възпитателна работа в течение на един месец, то обективно е невъзможно да настъпи промяна и преодоляване на дефицитите с отношение към поправянето и опасността от постпенитенциарен рецидив. Точно такова е и заключението на текущия доклад, който доказва известен напредък на М. по проблемните зони, но далеч от предсрочното им преодоляване.

До настоящия момент осъденият нито е наказван, нито е награждаван.

Промяна в статута му е предизвикана със заповед №401/27.05.2025г. на началник сектор ЗО“Разделна“ – М. е изведен на работа на външен обект без охрана.

При горните съображения става ясно, че поправянето на осъдения М. не е настъпило – той все още е в обхвата на прогресивната система по чл.66 от ЗИНЗС и положителните му прояви по-скоро свидетелстват за текущ процес на поправяне, но не и за предсрочното му настъпване. Доводите на частната жалба за прилагане на заместващо наказание в Република Полша, вследствие на нарушение на условията на първоначалната присъда от страна на М. са в полза на извода за необходимост от продължаване на пенитенциарното третиране, именно с оглед дефицити на осъдения в уменията за мислене и начина на живот, при актуалността на които по-ранната ресоциализация е лишена от основание.

Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.07.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №1059/2025 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3