Решение № 91 от 10.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Смолян, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500686 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила въззивна жалба с вх. № 9379/10.11.2025 г. от РД „Гранична полиция“ - С., чрез процесуалния представител - гл. юрисконсулт М. Х., срещу Решение 473/20.10.2025 г., по гр. д. № 601 по описа за 2025 г. на РС - Смолян.

С обжалваното решение, Регионална Дирекция „Гранична полиция" - С. е осъдена да заплати на Б. К. М., ЕГН **********, сумата от 746.19 лв., представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в периода 01.01.2023 – 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 61.89 лв., начислена за периода 01.01.2023 – 16.04.2025 г. Със същото решение, Регионална дирекция „Гранична полиция“ - С. е осъдена да заплати на Б. К. М., ЕГН **********, сумата от 500 лв. за направените деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 250 лв., от която 100 1 лв. държавна такса и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че мотивите в решението са неправилни и незаконосъобразни. Излагат се следните доводи за неправилност на постановеното решение: отчитането на времето на пътуване на ищеца за участие в специализирана полицейска операция в зоната за отговорност на РДГП-Е. се отчита, като работна смяна с продължителност от 8 часа, като в нея е включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и отпътуване за и от командировка за участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з922/22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.

142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР. Твърди се, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

В Отговор на въззивната жалба е изразено становище за неоснователност на жалбата. Не се споделят доводите за допуснати нарушения на материалния закон от страна на съда, при постановяване на обжалвания съдебен акт. Счита се, че правилно и законосъобразно е уважен искът за заплащане на допълнително възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване.

Касае се за време за пътуване с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната граница, като това време следва да бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден служителят се е явил на работа и бил готов да престира труда. Твърди се, че въпросът дали при дежурства или други случаи, когато служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се счита изцяло за работно време, е решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС. Цитира съдебна практика в тази насока. От последното извежда, че съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на Общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото 2 дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични нужди), също според страната, представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Обръща се внимание на приоритета на разпоредбите на ПЕС над националното право и правнообвързващият му ефект за всички национални юрисдикции. Определя първоинстанционното решение като правилно и моли за неговото потвърждаване, ведно със законните последици от това.

В с.з. излага твърдение, че жалбата е бланкетна и не съдържа доводи за неоснователност на иска, а оттам и за неправилност на решението, което с оглед правомощията на въззивния съд, би следвало да препятства възможността му за преценка над правилността на първоинстанционния акт.

Смята, че за първи път в производството се въвежда твърдението, че времето на пътуване на Б. М. е отчетен като 8-часова работна смяна, което противоречи на установеното с неоспорената ССчЕ.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

Исковата претенция е свързана със заплащане на 8 – часова работна смяна за времето на пътувания на служителя до и за участие в СПО, независимо от реалните часове, отнели пътуванията. Търси се сумата от 746.19 лв., като незаплатено възнаграждение за неотчетено като работно време за пътуване при командировки в периода 01-01.2023 г. – 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2025 г. до окончателното заплащане и за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 61.89 лв. – начислена за периода 01.01.2023 г. – 16.04.2025 г.

Настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на 3 жалбоподателя или въззиваемата страна. Не се оспорва обстоятелството, че за периода 01.01.2023 г. – 15.04.2025 г. ищецът е бил командирован общо 16 пъти, описани по периоди в приложената Таблица № 1. Общата сума на платените възнаграждения за времето на пътуване - отиване и връщане е в размер на 1 633.29 лв. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8 часа труд в посока, за периода от 01.01.2023 г. до 15.04.2025 г. е в размер на 746.19 лв. Законната лихва върху дължимата сума за неизплатени часове на пътуване в командировка - отиване и връщане, към 16.04.2025 г. е в общ размер на 61.89 лв.

Спорът по предявения иск е с правно естество и е свързан с отговор на въпроса, следва ли на служителя за времето на пътуване до и от мястото за участие в СПО да се заплаща възнаграждение за 8-часова работна смяна, независимо от реалната времева продължителност на пътуването.

По отношение на така предявения иск, свързан с претенция за заплащане на възнаграждение в размер на пълна 8-часова работна смяна във връзка с пътуването за и отпътуване от участие в СПО, независимо от реалната продължителност на времето за пътуване, настоящата инстанция не споделя решаващите изводи на първия съд по следните съображения:

Приложима за процесния период е Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., обн. ДВ. бр.60 от 29 юли 2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. В чл. 22 от същата е посочено, че отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана 4 задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции.

Безспорно е, че в дните за пътуване за участие в СПО служителят е бил включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, брифинг, дебрифинг и отпътуване е включено в отработеното време и освен трудовото си възнаграждение, същият е получил и дневни пари, без да е включван в график на дежурство. Последното произтича от т. 5 и т. 6 от Указания рег. № 3282р-17463/28.06.2023 г. на ВПД Директор на ГД „ГП“, където е разпоредено, за времето за провеждане на брифинг/дебрифинг при пристигане/отпътуване за/от участие в СПО, както и за времето на пътуване да се издава заповед за положен извънреден труд извън работното време съгласно чл. 17 и чл. 19 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. Указано е, въпросната заповед да се издава отделно от заповедта за командироване на служителите. Изрично в разпоредителната част на акта е обърнато внимание, че отчитаните като извънреден труд часове не може да надвишават реалните часове на пътуването. Гореизложеното води до следните изводи: времето на пътуването до и от мястото за провеждане на СПО в граничните зони, работодателят зачита като престация на работна сила от страна на служителите. С оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от цитираната Инструкция, този труд се зачита като отработено време. Това време не попада в категорията по т. 1 – редовно работно време, нито по т. 5 – време за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед. Изключени са и хипотезите на т. 7 – свързана с фактически извършена работа по време на разположение, както и по т. 8 – време на дежурство. Относно т. нар. „време на дежурство“ и „време на разположение“ – в тези режими на престация на работна сила, включени в понятието „отработено време“, служителят се въвежда чрез прилагане на разписана процедура, за което се издава конкретна заповед при наличие на необходимост. Времето на дежурство и времето на разположение не следва да се идентифицират с време на пътуване за и от участие в СПО. Не води до различен извод представената по делото Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. на ВПД директор на РД “Гранична полиция“- С., с която в т. ІІ е разпоредено отчитането на времето за пътуване на служителите от ГПУ при РДГП-С. до ГПУ Ново село и ГПУ-Средец при РДГП-Е. за участие в провежданата СПО в 5 зоната на отговорност на РДГП-Е. и чувствителните участъци на българогръцката граница в зоната на отговорност на РДГП-С., да се отчете като работна смяна с продължителност 8 часа, като в нея бъде включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и отпътуване за и от участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. Тази заповед е издадена на основание т. 4 и т. 6 от Указания рег.

№ 3282р-17463/28.06.2023 г. на ВПД директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР главен комисар А. З., в т. 6 от които е разпоредено за времето за пътуване на командированите служители за/от участие в СПО да се издава заповед за полагане на труд извън редовното работно време от изпращащите структури на осн. чл. 17 и чл. 19 от Наредбата. Според изр. второ на същата т. 6 от Указанията, положеният труд извън редовното работно време съгласно заповедта не може да надвишава реалните часове на пътуване.