Решение № 19515 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19515 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110140701 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.

*************************, представлявани от „************“ ЕООД, чрез юрк. П.Д., срещу М. Й. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищците за сумата в общ размер на 86,30 лева, от която сумата 84 лева, представляваща 14 месечни вноски за „****************“, дължими за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2021 г., и сумата 2,30 лева, представляваща „***************“, дължима за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата била собственик на ап. 1, находящ се в гр.

*************************. С протокол от общото събрание на етажните собственици, проведено на 29.03.2017 г., било взето решение за определяне на месечните вноски, дължими от собствениците, включително от ответницата, както следва: в размер на 6 лева на апартамент на месец за управление на етажната собственост, и в размер на 2,30 лева на месец за почистване на общите части в сградата – етажна собственост. Ответницата не била заплатила дължимите за собствения й апартамент вноски за управление и почистване на сградата през исковия период. С протокол от проведеното на 01.02.2021 г. общо събрание било взето решение дружеството по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС да предприеме съдебни действия срещу собственика на ап. 1 за събиране на натрупаните към етажната собственост задължения. За вземанията си ищците депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2021 г. по ч. гр. д. № ****** по описа за 2021 г. на 1

Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. Й. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. З..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Възразява, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответницата не дължала заплащане на претендираните суми за управление и почистване на сградата – етажна собственост, тъй като М. Г. живеела постоянно във *********** и никога не била живяла в процесното жилище. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците редовно призовани, се представляват от юрк. Д..

Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск като доказан по основание и по размер. Изразява становище, че след като решенията на общото събрание не били обжалвани в предвидените в закона срокове, същите подлежали на изпълнение от всички етажни собственици. Твърди, че таксата за управление се дължала по силата на сключения договор за управление, а не по силата на закона. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата М. Й. Г., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. З.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявения иск. Изразява становище, че Законът за управление на етажната собственост бил специален по отношение на Закона за задълженията и договорите и дерогирал разпоредбите на последния. ЗУЕС предвиждал, че такси и разноски не се дължали от лице, което не живее повече от шест месеца на адреса, като ищците не били представили доказателства за наличие на решение на общото събрание, което да задължи ответницата да заплаща таксите за управление на етажната собственост. Освен това в представения по делото нотариален акт било отбелязано, че върху имота имало запазено пожизнено право на ползване, което изключвало задълженията на собственика по отношение на дължимите по реда на ЗУЕС такси.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том І, рег. № *******, нот. дело № ***** от ****** г. по описа на нотариус К.А., рег. № ****, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 10.09.****** г. Е.Й.Г. дарила на ответницата М.

Г. собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. ****************************, партерен етаж. В т. 2 от нотариалния акт 2 било отбелязано, че с нотариален акт № ******, том *********, дело № *********** г. и с нотариален акт № *****, том ******, дело № ************ г. на І-ви нотариус при СНС на СРС, В.К.Б., ЕГН ********** си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползуване върху процесното жилище.

Видно от т. 1 на протокол от проведено на 29.03.2017 г. общо събрание на етажната собственост на адрес *********************, на което присъствали лично или чрез представител повече от 67 % идеални части от общите части на етажната собственост, било взето решение за сключване на договор за управление на ЕС с „************“ ЕООД. В подкрепа на това решение гласували всички присъстващи собственици, с изключение на вещния ползвател на процесното жилище – В.Б., която гласувала „против“. Общото събрание упълномощило г-жа М.Г., в присъствието на г-жа Е.Х., да подпише договора за управление на етажната собственост с „************“ ЕООД. С решение по т. 2 от същия протокол били определени месечните вноски за почистване на етажната собственост. За апартамент № 1 били посочени следните данни: В.Б., един живущ и такса в размер на 2,30 лева на месец.

В изпълнение на взетото решение, на 27.04.2017 г. между етажната собственост на адрес *********************, в качеството си на възложител и представлявана от М.Г., и „************“ ООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за възлагане на управление на етажна собственост. Сред дейностите, включени в услугата „************************“, били: ежедневно управление на етажната собственост от персонален, квалифициран оперативен мениджър, отговарящ за конкретната сграда (чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора); събиране на дължимите месечни вноски от собствениците и ползвателите по удобен за тях начин (т. 7); изпълнение и управление на приет и одобрен годишен бюджет от общото събрание на етажната собственост (т. 13); събиране на стари задължения от некоректни платци – такси, които са гласувани от общото събрание за разходи и поддръжка на общите части на сградата (т. 22); завеждане на дела по чл. 410 ГПК срещу некоректни платци в етажната собственост, в който случай „************“ ООД щял да действа в качеството си на представител на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост (т. 24). Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора изпълнителят бил длъжен да заплаща всички месечни разходи и сметки към комунални дружества и трети лица, с които възложителят имал взаимоотношения, с предоставените от последния средства. В чл. 9 от договора било предвидено задължението на възложителя да заплаща определените суми, представляващи: месечна такса за управление (възнаграждение на изпълнителя) във фиксиран и одобрен от общото събрание размер – 4,99 лева на месец за всеки самостоятелен обект в етажната собственост; месечна такса за поддръжка на сградата, която била гласувана от общото събрание и се предоставяла на изпълнителя, за да погаси задълженията на етажната собственост; извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на общото събрание на етажните собственици. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора същият се сключвал за срок от две години, считано от датата на неговото подписване.

3

Видно от т. 2 на протокол от проведено на 11.04.2019 г. общо събрание на етажната собственост на адрес *********************, било взето решение да бъде приподписан договорът с „************“ ООД при месечна цена в размер на 6 лева на апартамент. В изпълнение на взетото решение на 01.05.2019 г. бил подписан нов договор с „************“ ООД, в който била отразена актуализираната месечна такса за управление на етажната собственост, а именно в размер на 6 лева. Договорът бил сключен за срок от две години, считано от датата на неговото подписване (чл. 14, ал. 1 и ал. 2). С решение по т. 2 от протокол от проведено на 01.02.2021 г. общо събрание на етажната собственост размерът на месечната такса за управление бил увеличен на 7,20 лева на самостоятелен обект, считано от 01.05.2021 г.

От писмо на Главна дирекция „********************* с рег. № ******************* г. се установява, че за ответницата имало записи за преминавания през ГКПП Аерогара София за влизане на 14.08.2020 г. и излизане на 07.09.2020 г. Доколкото след 01.01.2007 г. българските граждани не подлежали на задължителна проверка, то във фонда не се съдържала изчерпателна информация за всички пътувания на тази категория лица.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответницата е разпитана свидетелката В.З.Д. – семейна приятелка. От думите й се установява, че ответницата живяла във ***********, поради което свидетелката не я била виждала до края на лятото на 2020 г. Тогава М. Г. се върнала във връзка с погребението на баба си, която живеела в апартамента на ул. „**************“. Ответницата не останала задълго в България и скоро заминала за ***********. Върнала се у нас отново през есента на 2021 г., но само за няколко дни. Свидетелката е категорична, че когато М. Г. си идвала в България, винаги отсядала при майка си в ********************, а не в апартамента на баба си. Трайно ответницата се прибрала от чужбина през м. февруари или м. март 2022 г., а през м. юни 2022 г. започнала ремонт на апартамента на ул. „**************“. По думите на В.Д. до декември 2022 г. ремонтът не бил приключил и ответницата не се била нанесла в процесното жилище. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че В.З.Д. е семейна приятелка на ответницата, не е основание само по себе си за дискредитиране на нейните показания.

Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелката напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че същата е семейна приятелка на ответницата, й е дало възможност да придобие преки впечатления от мястото, където е пребивавала М. Григорова през исковия период, както и кой е обитавал процесното жилище през същия този период, като съдът няма основание да смята, че при свидетелката липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

4

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС:

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС (в приложимата към процесния период редакция от ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г.) собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Следователно, за да бъде основателен предявеният иск, преди всичко следва да бъде установено, че ответницата е собственик на процесния имот, както се твърди в исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно принадлежността на правото на собственост в патримониума на М. Г. единствено върху ½ идеална част от жилището. Направеното в тази насока възражение от процесуалния представител на ответницата е основателно. Освен това в т. 2 от представения от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том І, рег. № *******, нот. дело № ***** от ****** г. е отбелязано, че с нотариален акт № ******, том *********, дело № *********** г. и с нотариален акт № *****, том ******, дело № ************ г. на І-ви нотариус при СНС на СРС, В.К.Б., ЕГН ********** си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползуване върху процесното жилище. От изслушаните свидетелски показания се установява, че това е бабата на ответницата, която фактически е живяла в имота до своята смърт, като нейните имена са посочени във всички документи, свързани с етажната собственост. Доколкото през част от исковия период върху имота е имало учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, се поставя въпросът как се разпределя отговорността за задълженията за управлението и поддържането на общите части на сградата между собственика и вещния ползвател на имота. Законът не урежда солидарната им отговорност, поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика се приема, че в този случай задължен да заплаща разходите, свързани с пребиваването в обекта, по правило следва да е титулярят на вещното право на ползване. И това е така, защото съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на имота.