Определение № 522 от 09.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Велико Търново, 09.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244000500425 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Г. В. В., ЕГН ********** от с. ****, ул.

„*****“ № 9, понастоящем в Затвора ****, 101 гр. против Определение № 526/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса (в размер на 10 лв.), дължима за подадената от него исковата молба против Апелативен съд Варна (вх. № 7160/12.05.2023 г. на Административен съд Варна), по която е образувано гр. д.

№ 184/2024 г. на Окръжен съд - Ловеч, като неоснователна.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да бъде освободен молителя от заплащането на държавна такса за образуваното производство.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е образувано по искова молба с вх. № 7160/12.05.2023 г. на Административен съд - Варна, 1 подадена от Г. В. В. против Апелативен съд – Варна. Съдът е приел, че правната квалификация на иска е чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

С молба от 15.05.2024 г. ищецът В. е направил искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски, тъй като няма достатъчно средства да заплати държавната такса и разноските по делото.

Представена е декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 от ГПК от Г. В. В..

С обжалваното Определение № 526/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е отхвърлена молбата на Г. В. В. за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса (в размер на 10 лв.), дължима за подадената от него исковата молба против Апелативен съд Варна (вх. № 7160/12.05.2023 г. на Административен съд Варна), по която е образувано гр. д. № 184/2024 г. на Окръжен съд Ловеч, като неоснователна.

Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК по отношение на молителя. Изложил съображения, че имуществото на Г. В. В. и на съпругата му (член на неговото семейство) е значително, с потенциал за осигуряване на доходи (било чрез негово частично осребряване, било чрез събиране на граждански плодове - наеми, аренди, ренти, дивиденти), като събраните данни опровергават деклариранaта от Г.

В. В. липса на имущество.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Нормата на чл. 83 от ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски в производства по дела на лица посочени в ал. 1, т. 1 и т. 2 без оглед на доходите им. В ал. 2 на същия член е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл. 56 от Конституцията на Република България) на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Нормата е насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка са изброени в закона чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за финансовото положение на страната. Недостатъчността на доходите на молителя, обаче не може да бъде установена, ако не е изследвана и съпоставена с размера на дължимата държавна такса.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да 2 извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. В подобен смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Т. е., за да бъде уважена молбата за освобождаване от държавна такса, следва да бъде установено не просто затруднение на страната, а невъзможност таксата да бъде заплатена от нея.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд на Република България по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването на Г. В. В. изцяло от внасянето на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 184/2024 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

С оглед на обстоятелството, че частният жалбоподател Г. В. В. към 15.05.2024 г. (дата на подаване на искането) е изтърпявал наказание лишаване от свобода в продължение на повече от 13 години (от 21.10.2010 г.), не е работил (с изключение на 10 дни), не е получавал доходи, като наличността по персоналната му партида е 0.29 лв. (видно от писмо рег. № 431893/05.06.2024 г. на Началника на Затвора – ****), не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове. Той е декларирал, че върху цялото притежавано от него недвижимо имущество е наложена възбрана, поради което той не може да се разпорежда с него.

Посочените данни, безспорно сочат на невъзможност на молителя за заплащане на дължимите такси и разноски, поради което подадената молба е основателна и следва да бъде уважена.

Неправилни са изводите на съда, че събраните данни опровергават деклариранaта от 3

Г. В. В. липса на имущество. Освен това първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че искането е за освобождаване не само от дължимата първоначална държавна такса от 10 лв., която действително е в нисък размер, а е за всички дължими в хода на производството такси, и освен това и за направените разноски. В т. см. – Определение № 327/02.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 572/2023 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г.о.

Изводите на въззивния съд не съвпадат с изводите на съда, постановил обжалваното определение, поради което същото следва да се отмени и да се освободи молителят В. от внасяне на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 184/2024 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 526/16.07.2024 г., постановено по гр. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В., ЕГН ********** от с. ****, ул. „*****“ № 9, понастоящем в Затвора ****, 101 гр. от внасяне на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 184/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4