Решение № 207 от 20.06.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. гр. Димитровград, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Теодора Г. Д. като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610100997 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист по ЧГД 644/2010 г. на Районен съд - Димитровград е осъден да заплати на ответника следните суми:олихвяема сума в размер на 18075.13 лева от 11.05.2010 г.,ведно със законната лихва,която към дата 25.04.2024 г. е в размер на 26 338.63 лева и неолихвяема сума в размер на 5 055.32 лева.За това задължение бил уведомен с покана за доброволно изпълнение от 26.04.2024 г. по изп.дело 551/2024 г. по описа на ЧСИ Самуил Реев с рег.№ 874 с район на действие Окръжен съд Хасково.По делото заплащал суми до 2018 г. и след тази дата не били извършвани никакви действия по изпълнителното дело.Установил,че делото е било прекратено на 20.11.2023 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и през 2024г. отново е образувано от ответника,който претендира и да е правоприемник ,респективно и преобретател на прехвърлено вземане против него от няколко институции/Банка ДСК,ОТП Факторинг/.Твърди,че не дължи никакви суми на ответника поради изтичане на давността на вземането,респективно изтичане давността на изпълнителния титул.Видно било и от изпълнителния лист става ясно,че той е издаден през 2010 г.

Независимо,че до 2018 г. заплащал,не била спазена административната процедура за перемиране на делото и то е прекратено три години по-късно от настъпилите условия за това през 2020 г.Образувано е новото дело през 2024 1 г.,като от датата на последното действие - 2018 г- са изминали повече от пет години и през тези години липсва действие отстрана на взискателя, което да прекъсва давността.Едновременно с това при образуване на новото дело е приложен изпълнителния лист от 2010 г.което не трябвало да произведе действие поради изтеклата давност. По отношение на прехвърляне на вземането също имало факти,които оспорва и твърди,че е нарушена процедурата по прехвърляне на вземането ,както и по уведомяването на длъжника за това.Най-малкото от тези обстоятелства е,че през 2024 г. длъжникът е уведомен за извършено прехвърляне на вземането през 2022 г.,без да се сочи от кого,и защо в този времеви отрязък са извършвани действия по изпълнението излиза,че действията са извършвани при нарушена процедура за уведомяване на извършено прехвърляне и по този начин всички действия в този отрязък са нищожни. Всичко това му дава правно основание от настоящата молба. Моли съда да постанови Решение,с което да признае по отношение на ЕОС"МАТРИКС" ЕООД,с адрес гр.София,р.н „Витоша", кв."Малинова долина",ул."Рачо Казанджията"№6,сграда МАТРИКС ТАУЪР ,етаж 6,с ЕИК 131001375,представлявано от Райна Иванова Миткова Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев-управители,че не дължи следните суми: частичен иск за сумата от 1000 лева от олихвяема сума в размер на 18075.13 лева от 11.05.2010 г.,ведно със законната лихва, която към дата 25.04.2024 г. е в размер на 26 338.63 лева и неолихвяема сума в размер на 5 055.32 лева.Предявява частичен иск за сумата от 1000 лева от олихвяемата сума в размер на 18075.13 лева.Претендира за разноски по делото.

Депозиран е отговор от ответника в срок, чрез процесуален представител, в който се твърди следното: Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който ищцовата страна моли съда да приеме за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД вземането по изпълнителен лист от, издаден по ЧГД № 644/2010 по описа на PC Димитровград, въз основа на който е образувано изп.дело № 551/2024 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per № 874, поради погасяването по давност. Оспорва така предявения иск по основание и размер, като счита същия за неоснователен и недоказан. Поради неизпълнение на поетите задължения по Договор за Personal loan от 29.08.2007 г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД, е инициирано заповедно производство бил издаден изпълнителен лист ЧГД № 644/2010 по описа на PC Димитровград въз основа, на който първоначално е образувано изпълнително дело N 5/2011 по описа на 2

ДСИ към PC Димитровград, след прекратяването на което и в законоустановения давностен срок е образувано изп.дело № 551/2024 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per № 874. В процесния случай, следвало да се има предвид, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС N s 3/1980 г, Тълкувателно решение N 9 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, В тази връзка следва да бъде отбелязано, че върху гърба на изпълнителния лист, има отбелязвания до 19.11.2018г. като съдебният изпълнител е посочил , че това е датата на последното изп,действие - доказателства, за което прилага към настоящия отовор. Тук следвало да бъде взето предвид, че делото е прекратено преди постановяване на ТР N9 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело N 9 2/2023 г. ОСГТК на ВКС,, съгласно което „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция". В молбата за конституиране от м. 10.2022г, е посочен способ за изпълнение, което по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение, е прекъснала давността. Също така, с Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, в което е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притезание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притезание, съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД.

Основанието по чл. 116, б. "в” ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията. Обявяването на допълнителни условия към това основание за 3 прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem. Ето защо, новообразуваното изп.дело № 551/2024 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per Ns 874 е образувано преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Още с молбата за образуване са поискани изп.действия, за които са заплатени и съответните авансови такси, като в хода на процеса са предприемани множество действия, доказателства, за което се намират в кориците на изп.дело. За правилното изчисляване на давностния срок, следва да бъде взето предвид и удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).

Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете no НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето обн, в ДВ, 6р. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. На следващо място, съгласно чл, 116, б. „в*1, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не била изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност за процесиите вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.). Не на последно място, съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му 4 изпълнение чл. 118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят овързва друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника.

Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г, III г. о., ГК. Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на представляваното от мен дружество процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност. По отношение на твърденията, че е нарушена процедурата за прехвърляне на вземането и липсата на уведомяване, същите са неоснователни .Не се посочва, в кое се изразява порочността на извършеното прехвърляне, но следва да бъде взето предвид че ищецът не е страна по договора за цесия, поради което и последиците биха се отразили единствено в отношенията между цедент и цесионер. На следващо място, съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е 5 легитимирано по смисъла на закона.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.439, ал.1 ГПК.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: От наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – отрицателен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че не дължи на ответника процесната парична сума, частичен иск за сумата от 1000 лева от олихвяема сума в размер на 18075.13 лева. Предявява частичен иск за сумата от 1000 лева от олихвяемата сума в размер на 18075.13 лева, за които суми е образувано изпълнително дело 551/2024г. по описа на ЧСИ № 874— САМУИЛ ПЕЕВ, район на действие ОС Хасково, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.г.д. 644/2010 г. по описа на РС Димитровград, поради изтекла погасителна давност.