Решение № 2028 от 08.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2028 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330103399 по описа за 2023 година

С исковата молба ищцата С. Д. Г. е предявила против А. Н. М., Н. П. М. и М. И. М. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да отстранят за собствена сметка намиращите се в поземлен имот с идентификатор № ***. по КК на гр. Пловдив, сграда с идентификатор № ***. с площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор № ***.*. с площ от 21 кв.м. и сграда с идентификатор № ***.*. с площ от 14 кв.м.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ***. по КК на гр.

Пловдив, находящ се в гр. П., кв. К., ул. "Ч.", с обща застроена и незастроена площ от 780 кв.м. Сочи, че съсобствеността по отношение на този имот е прекратена по силата на влязло в сила съдебно решение за делба на имота, постановено по гр.д. № 17135/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като са образувани два нови имота - поземлен имот с идентификатор № ***., отреден в дял на ищцата и поземлен имот с идентификатор № ***, отреден в дял на ответните страни. Сочи, че в имота, който е отреден в дял на ищцата са изградени три постройки - сграда с идентификатор № ***. с площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор № ***.*. с площ от 21 кв.м. и сграда с идентификатор № ***.*. с площ от 14 кв.м., които са съсобствени на А. Н. М., Н. П. М. и М.

И. М.. Твърди, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на 01.07.2022 г. ищцата е поставила телена ограда, за да отдели имота си от този на ответните страни, но посочените постройки са останали в нейния имот.

Твърди, че между страните е образувано гр.д. № 16879/2022 г. по описа на 1

Районен съд – Пловдив по иск предявен на основание чл. 75 ЗС от ответните страни против ищцата. Сочи, че в това производството ответните страни са представили удостоверение за търпимост, което ищцата счита за документ, който не може да узакони или да докаже годността на постройките, доколкото процедурата по издаването му е била проведена без да е уведомена ищцата и без да е искано нейното съгласие. Поддържа, че посочените постройки са опасни сгради, които са негодни за ползване и подлежат на събаряне. Твърди, че наличните в собствения й поземлен имот рушащи се сгради са опасни и й пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, поради което моли за постановяване на решение, по силата на което ответните страни да бъдат осъдени да премахнат сградите за тяхна сметка.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни Н. П. М. и М. И. М. са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Твърдят, че наследодателите на ответните страни Н. М. и М. М. са изградили процесните постройки със знанието и без противопоставянето на наследодателя на ищцата Д. М., който от своя страна е изградил сгради с идентификатори № ***.* и № ***.*, като всеки от тях е знае коя е неговата сграда и е владял последната със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, а след смъртта на своите наследодатели ответните страни вече повече от 15 години осъществяват владение по отношение на процесните три сгради.

Релевират възражение, че са станали собственици на процесните сгради на основание давностно владение. Твърдят, че процесните сгради са съществували в имота още от преди 1987 г., като са построени от наследодателите на ответните страни със съгласието и без противопоставянето на наследодателя на ищцата. Поддържат, че по силата на действащата по това време нормативна уредба – чл. 56 ЗТСУ, право на строеж в съсобствено място между съсобственици се учредява въз основа на декларация, заявление с нотариална заверка на подписа на съсобственика.

Сочат, че наследодателите на страните са си дали такова съгласие, но декларациите са изгубени и не се пазят. Поддържат, че наличието на такова съгласие не се отрича от ищцата. Сочат, че законността на постройките се установява от представеното по делото удостоверение за търпимост. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А.

Н. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че постройките са построени от двамата наследодатели на ответните страни – Н. А. М. и И. А. М. – със съгласието на другия съсобственик и наследодател на ищцата – Д. М.. Твърди, че техните наследодатели са упражнявали владение по отношение на сградите, а след тяхната смърт такова владение се осъществява от ответните страни, които са станали собственици на постройките и което обстоятелство не се оспорва от ищцата. Твърди, че постройките имат признат режим на търпимост на основание чл. 16, ал. 1 от ДР към ЗУТ, за което е издадено удостоверение за 2 търпимост, като сочи, че съгласието на ищцата за издаване на посоченото удостоверение не е необходимо, доколкото последното се издава по искане на собственика на сградата. Оспорва твърдението на ищцата, че постройките са негодни за ползване, доколкото последните са електрифицирани и водоснабдени и ответникът е упражнявал фактическа власт върху тях до 01.07.2022 г., като ищцата самоволно е отнела достъпа на ответниците до тези постройки. Сочи, че в производството по съдебна дела ищцата е поискала да й бъде разпределен в дял новообразувания недвижим имот, като е знаела, че в него попадат постройки, които са собствени на ответните страни, поради което счита, че не може по реда на чл. 109 ЗС да твърди, че тези постройки й пречат да упражнява своето право на собственост по отношение на новообразувания имот. Твърди, че притежанието на сграда в чуждо дворно място е правно положение, което самият закон допуска и урежда, като в тази връзка е налице режим на право на преминаване и достъп до тези сгради. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***. по КК на гр. Пловдив, в който са изградени сграда с идентификатор № ***. с площ от 23 кв.м., сграда с идентификатор № ***.**. с площ от 21 кв.м. и сграда с идентификатор № ***.*. с площ от 14 кв.м., които постройки са се 3 владели от наследодателите на ответните страни, както и лично от ответните страни - до датата на поставяне на ограда на имота от страна на ищцата.

Посочените обстоятелства не се оспорват от ответните страни и се установяват от представените по делото доказателства.

С Решение № 1745/08.05.2019 г. по гр.д. № 17135/2012 г. по описа на Раионен съд – Пловдив в производството по съдебна делба в дял на ищцата е разпределен поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. Пловдив, а в общ дял на ответните страни - поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. Пловдив, които поземлени имоти са образувани след разделяне на поземлен имот с идентификатор № *** на две части, който е бил съсобствен между страните при следните квоти: 68/78 ид.ч. за ищцата С. Г., 10/156 ид.ч. за А. М. и по 10/312 ид.ч. за Н. М. и М. М..

От представените по делото писмени доказателства се установява, че преди създаване на двата процесни имота, имот с идентификатор № ***. по КК на гр. Пловдив, находящ се в гр. П, кв. К., ул. "Ч.", е бил съсобствен на наследодателите на страните.

От представените по делото доказателства се установява, че Н. А. М. е придобил 100/780 ид.ч. от имота преди делбата по силата на нотариален акт за покупко-продажба на покрит недвижим имот № *** г., с който договор Д.

А. М. е прехвърлил на Н. А. М. посочените ид.ч., ведно с правото за построяване на къща със собствени средства, която да стане собственост на купувача.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване на ползуването № *** г. Н. А. М., заедно със съпругата си М. И. М., е дарил на И.

Н. М. и ответника А. Н. М. 100/780 ид.ч. от имота, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.

Установява се, че И. Н. М. е оставил за свои законни наследници ответните страни Н. П. М. и М. И. М.. В производството по делото не са представени доказателства за установяване на твърденията на страните, че ищцата С. Д. Г. е законен наследник на Д. А. М., но посоченото обстоятелство е безспорно между страните.

С отговора на исковата молба ответните страни Н. П. М. и М. И. М. са релевирали възражение за придобИ.е по давност и наследство на трите процесни постройки. С отговора на исковата молба А. Н. М. е релевирал възражение за придобИ.е по давност на сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***.*, като е посочил, че другите двама ответници владеят разположената между двете сгради - сграда с идентификатор № ***.*.

Наведеното от ответните страни придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесните постройки в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са 4 обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302 ЗИСС (отм.).

Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.

Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се размества.