Протокол № 192 от 14.07.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 28/2022
- Вид
- Протокол № 192
- Подписан
- 14.07.2022
- В сила
- 14.07.2022
- Състав
- Рая Петкова Йончева
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 614 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 192 гр. Разград, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Рая П. Йончева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело № 20223300100028 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА редовно призована, не се явява.
Не се явява упълномощения от нея процесуален представител адв. С.а.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозирана от последната молба вх. № 2788, с която сочи здравословни проблеми. Моли съда да не дава ход на делото и да отложи същото. Към молбата е приложила и съответния медицински документ, удостоверяващ влошеното й здравословно състояние.
ЗА ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО се явява АДВ. ГОРАНОВ от преди.
ОТ ПРИЗОВАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ СЕ ЯВЯВАТ: Свидетелят Х. Х. и М. Ф..
Свидетелката Л.Н. редовно призована, не се явява.
АДВ. ГОРАНОВ: Считам, че не са налице пречки по даване ход на делото. По отношение на молбата, след като в същата е представен медицински документ предоставям на съда. Свидетелите се явяват.
СЪДЪТ намира, че не са налице предпоставките за отлагане на делото, които съгласно чл.142, ал.2 ГПК предвиждат комулативно обективни пречки към дата на заседанието за явяването, както на процесуалния представител, така и на страната. По делото няма данни за наличие на такива по отношение на ищцата Е.Х., поради което съдът счита, че ход на делото следва да се даде.
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя молбата за отлагане без уважение на посоченото в нея основание.
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. ГОРАНОВ: Нямам други доказателствени искания.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Х.С. Х. – 28 г., женен, неосъждан, без родство и взаимоотношения със страните по делото.
М. Х. Ф. – 24 г., омъжена, неосъждана, дъщеря на ищцата Е.Х..
На свидетелката М.Ф. бе разяснено правото да откаже показания. Свидетелката изрази изрично съгласие за даване на такива.
СВИДЕТЕЛИТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Обещаха да говорят истината.
Свидетелите се изведоха от съдебната зала.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА М.Ф. : Познавам Е. Тя ми е майка.
Януари месец, аз бях бременна в осмия месец, януари 2020 г. обадиха ми се по телефона и казаха, че майка ми е катастрофирала в Чехия. Дойде майка ми след три-часа излязла от операция. Аз бях в България, това се случва в телефонна връзка. Аз съм от с. Дянково, тя е в с. Раковски. Отидохме в Раковски, видях майка ми, ръката й беше гипсирана.
Когато ми се обадиха не ми казаха, защото бях бременна. Научих за произшествието, след като се е завърнала в България м. януари 2020 г. Спестиха ми подробности, защото бях бременна и ме щадяха.
Звъннаха ми и ми казаха, че майка ми е катастрофирала и е пристигнала на село. Аз видях майка ми, якето й беше в кръв, гипсирана и навсякъде имаше парченца стъкло. И това отне доста време да се оправи. Аз през цялото време след това бях в Раковски. Катастрофата е станала в Чехия. С буса, с който е катастрофирала се е върнала в България.
Тя пътува от Германия за България да се прибира и на връщане минават през Чехия.
Тя ми разказа, каквото е станало. Каза, че един Тир ударил буса и след това каза, че нищо не помни. За два дни мисля се пристига от Германия в България. Не знам, кога е пристигнала.
Те ми звъннаха по телефона и ми казаха: „майка ти се прибра, станала е катастрофа и е много зле положението“. Ръката й беше гипсирана, лявата ръка беше гипсирана и казаха, че е била оперирана в Чехия. По лицето и главата й имаше стъкла, които се наложи аз да махам. Имаше синини под мишницата, лявата страна на тялото под мишницата беше насинена и левия крак също имаше синини. От външната страна на крака бяха синините.
Не зная, как се казва в буса, не е наш познат. За първи път видях тази кола. В колата е пътувала със С., с която заедно работят в Германия. Тя ни е братовчедка. Тя не се беше върнала с майка ми. Ние по принцип не поддържаме много връзка. Не съм разговаряла с нея по случая. Колко местен е бил буса не мога да кажа. Каза, че е била отзад и е имала колан.
Била доколкото разбрах на седалката зад шофьора и каза, че е имала колан и заради този колан каза, че не е могла да изляга. Когато Тира ударил буса, показа ми с ръце, че се е скрила виждайки Тира. След това усетила удара. Тя по принцип не искаше да споменаваме 2 това нещо. Не говореше с нас много, много. Като се роди малката тя постоянно крещеше.
Като закарах малката тя постоянно викаше. Нещо като в безсъзнание беше майка ми. Родих детето м. февруари. Майка ми, не можа да се оправи много бързо. Проведе лечение, дадоха й антидепресанти. Те бяха билкови, не бяха такива със зелена рецепта. Личният лекар й ги предписа, но не зная как се казва лекаря й. Сестра ми придружаваше майка ми на лекар като ходеше.
Един месец лежа майка ми и после започна да излиза. Примерно с нас да излезе някъде, да седнем, но все нещо мислеше сякаш не беше тя. Беше се променила след случая. Преди беше по-весела, по-енергична. След случилото се все искаше да е сама, да спи. Сякаш не искаше да ни обръща внимание. Това състояние продължи до март месец някъде. Сега вече се държи по-добре. Майка ми е от 71 набор. Майка ми не е имала други заболявания. Сега не работи. Тя даже дъщеря ми не може да вземе на ръце. Казва, че я боли лявата ръка. Гипса беше сложен до лакътя, но когато махнаха гипса видях дланта й че беше оперирана. В Чехия са я оперирали, така ми казаха. След операцията я изписват и пак продължава да пътува за България.
Каза, че докторът дошъл, говорил руски и й е казал, че ще я оперират защото братовчедка ми С. стиснала й ръката с нещо да не тече кръв. Имало е кръв. Виждайки, че Тира навлиза и ще ги удари, майка ми си прикрива лицето с ръце и от удара мисля стъкло някакво я е срязало, защото имаше стъкло по ръцете си. Имаше някъде, където не бяха махнали стъклата. Даже имаше доказателство със снимка дето майка ми се е снимала и е пратила да я видя. Не зная защо се е наложила операция. Тя не разказва за тези неща. Това е в болницата, С. е била при нея. За малко часове е била в болницата в Чехия. Те ми звъннаха чак когато се е върнала.
АДВ. ГОРАНОВ: След като майка Ви се прибра, след колко време свалихте гипса?
СВИДЕТЕЛКАТА М.Ф.: Аз тогава бях бременна. Мисля, че махнаха февруари гипса тук от д-р Борисов.
АДВ. ГОРАНОВ: Ходила ли е на рехабилитация?
СВИДЕТЕЛКАТА М.Ф.: При Д-р Борисов отиде да свали гипса и той каза, че ще продължи да види, какво. Не е ходила на рехабилитация. Ходила е само при Д-р Борисов. Не зная, колко пъти ходи при Д-р Борисов. Мисля, че й издаваха медицински документи за това, което провеждаше. Аз не зная какво е провеждала. Тя ходеше със сестра ми по лекари.
Майка ми винаги ми е казвала: „Ако има нещо, питайте ме, имам документи“. Сестра ми е Лейля. Тя е в Слънчев бряг, там работи, няма кой да я замести.
АДВ. ГОРАНОВ: Майка Ви защо лежеше?
СВИДЕТЕЛКАТА М.Ф.: Казваше, че я боли навсякъде. Три месеца не е лежала само, тя вървеше, обслужваше се сама, но искаше да си легне и да си почива, да не я питаме нищо не готвеше през това време. Майка ми не живее сама. Живее с баща ми.
След като родих я посещавах, но не често. На седмицата два пъти събота и неделя 3 бяхме там ние.
Лейля е в Слънчев бряг до м. септември. Живее иначе в Раковски при майка ми.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит в размер на 15 лв. на свидетелката М. Х. Ф.. – изд. РКО за 15 лв.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Х. Х.: познавам Е.Х..
Аз съм от с. Желязковец. Не
Участвал съм в ПТП в Чехия 2019 година.
Движех се в Чехия с „Форд транзит“, който карах аз. Имаше пътници, седем-осем човека. С мен осем човека.
Автомобилът, който управлявах е пътнически. Той беше оборудван с предпазни колани.
Аз им казах като тръгвахме да си сложат коланите. Съжалявам, не помня дали всички са били с колана. След катастрофата почти всички бяхме пострадали. Е.седеше на седалката зад мен. Спирахме, бяхме заедно с приятели и пред мен имаше един бус. Пътувахме две коли. Спряхме на бензиностанцията да пием по кафенце. Сутринта тръгнахме от Германия, спряхме на бензиностанцията в Чехия, пихме кафе. Тръгнахме от бензиностанцията. Имаше пътен знак „Пропусни“, нямаше „Стоп“. Имаше „Пропусни“, пред мен буса тръгна, аз спрях, погледнах от лявата страна, камиона идваше, тежкотоварен автомобил беше много надалеч. После погледнах на дясно, нямаше и потеглих, и тогава камиона дойде и ни блъсна. Камионът ни блъсна от лявата страна, където е моята страна и Е. Е.беше до прозореца. После дойдоха полицаите, линейките, закараха ни в болницата.
Видях, че течеше кръв от китката на Е. Слязохме всички от буса. Всички заедно слязохме. Е.слезе сама от буса. Видях, че на лявата ръка имаше кръв. Питахме „какво ви има, имали ви нещо“. Помня, че течеше кръв, вързахме един парцал.
На следващия ден с друга кола се прибрахме заедно всички пътници и Е.беше с нас.
Е.беше в лошо състояние, всеки беше дори и аз.
Бях в състояние долу-горе всички се бяхме изплашени, това видях аз.
Разпечатката съдържа 60 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc602714-9ec3-46f4-ab43-61e79c9df1a9