Определение № 45246 от 30.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45246 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110166939 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. Л. Б. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД , с която е предявен главен иск с правнo основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че между страните няма валидно сключен договор за кредит.

Предявен е евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с който се иска да се признае нищожността на Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г. поради противоречие на закона и неправилно посочен ГПР.

Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. Л. Б. не дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД неустойка в размер на 441,36 лв., договорна лихва в размер на 54,32 лв., както и такси в размер на 70 лв. по Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г.

Съдът намира, че от исковата молба не става ясен начинът на съединяване на евентуалните искове, като на ищеца следва да се дадат указания в тази връзка.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, с който моли за осъждането на В. Л. Б. да му заплати сумата в размер на 700 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещната искова молба (10.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземане.

Ответникът е предявил и евентуален насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК в случай, че Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г. бъде прогласен за нищожен, с който моли за присъждането на чистата стойност на главницата по кредита в размер на 700 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на насрещната искова молба (10.04.2025 г.) до окончателното плащане на вземане.

Ищецът твърди, че след телефонни разговори, проведени с ответното дружество, е разбрал, че има сключен Договор за потребителски кредит № 671023/ 21.05.2024 г. Оспорва да е подписвал такъв договор, както и общите условия към него и погасителен план да са му били предоставени. Твърди, че не е имало насрещно волеизявление на страните за сключването на такъв договор. Оспорва да е отправял искане до ответника за получаване на парични средства. Сочи, че ответникът не му е предоставял никаква предварителна информация относно договора. В случай, че се установи, че такъв договор е бил сключен действително, моли същият да бъде прогласен за нищожен. Твърди, че договорът предвижда 1 заплащането на неустойка, която противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига единствено неоснователно обогатяване за кредитора. На следващо място твърди, че в нарушение на закона ответникът не е включил начислената неустойка в размера на ГПР, като по този начин действителният размер надхвърлял допустимия максимален такъв по чл.

19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на целия договор на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Счита, че в случай, че неустойката е включена в ГПР същият става 6357,6653 % или над 127 пъти максимално допустимия размер съгласно закона. Счита, че размерът на неустойката е прекомерно висок. Твърди, че в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК са и клаузите в договора за кредит и общите условия към него, които предвиждат заплащането на такси и услуги по договора. Счита, че тъй като допълнителните такси касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че на 21.05.2024 г. между него, в качеството му на кредитодател, и В. Л. Б., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 671023. Договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ и правоотношението се е реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „А.Т.Е.Г.” АД. Сочи, че сключването на договора е осъществено по инициатива на ищеца, който е регистрирал свой профил в системата на „А.Т.Е.Г.“ АД, като е получил уникално потребителско име и парола. При регистрацията си ищецът е получил уникален ПИН, както и код за потвърждение на предоставения от него имейл адрес. След като профилът му е бил потвърден, ищецът е попълнил заявка за кредит, в която е попълнил личните си данни.

Твърди, че след проверка на предоставената от ищеца информация и след проверка в Централния кредитен регистър, ответникът е одобрил искането за кредит, като са генерирани Договор за кредит № 671023, заедно с приложимите Общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, също така Стандартен Европейски формуляр и погасителен план. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на сключения договор. Твърди, че начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита поръчители или банкова гаранция, поради което не следвало да бъде включена към ГПР.

Счита, че посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит в размер на 65,00 % е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Твърди, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит. Сочи, че в договора изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за неговото представяне, неустойката спира да се начислява. В допълнение на това твърди, че размерът на неустойката е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката. Посочва, че уговорената неустойка е компесаторна при неизпълнение на договорно задължение, като страните са акцентирали на обезщетителната й функция. Сочи, че неустойката е индивидуално уговорена между страните, което я прави действителна клауза. Твърди, че размерът на ГПР по кредита е правилно изчислен. Възразява срещу твърдението, че предвидената такса в Приложение № 4 към договора за кредит е недействителна. Сочи, че таксата е дължима от всички потребители, които подават заявки за кандидатстване за кредит, независимо от резултата от 2 подадената заявка, а именно дали заявката е приета или на потребителя е отказано сключването на договор за кредит с кредитодателя. Твърди, че таксата отговаря на всички изисквания на ЗПК. С оглед всичко изложено счита, че сключеният договор е изцяло действителен, поради което предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за заплащането на дължимата главница по договора за кредит. Отново подробно е изложил обстоятелства относно начина на сключване на договора за кредит и посочва, че между страните е възникнало валидно правоотношение. Сочи, че съгласно сключения между страните Договор за потребителски кредит № 671023, кредитополучателят е получил паричен заем в размер на 700 лв. чрез „Изипей“ АД, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си със седем 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 22.05.2024 г. до 21.12.2024 г. и при условията, договорени между страните. Твърди, че от страна на кредитополучателя е налице пълно неизпълнение на задълженията към кредитора.

Претендира падежиралата и непогасена главница в размер на 700 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявения насрещен иск, с който ответникът го оспорва. Поддържа доводите си, че не е подписвал заявлението за сключване на договор между страните. Твърди, че при кандидатстване по договора доставчикът е бил длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията, което той не е сторил. С оглед на това моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е докаже правния си интерес от иска – че ответникът претендира вземания във връзка с Договор за потребителски кредит № 671023/ 21.05.2024 г., а в тежест на ответника е да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г., сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР.

По евентуално иск предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № 671023/21.05.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. Л. Б. не дължи на „А.Т.Е.Г.“ АД неустойка в размер на 441,36 лв., договорна лихва в размер на 54,32 лв., както и такси в размер на 70 лв., в тежест на ищеца е докаже твърденията в исковата си молба, че уговорената неустойка противоречи на императивни разпоредби на закона и представлява неравноправна клауза, както и че противоречи на добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, както и че клаузите на договора за заплащането на такси и услуги противоречат на императивни разпоредби на закона - ЗПК.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

3

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, евентуално чл. 23 ЗПК, в тежест на ищеца по него е да докаже наличието на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР (че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора); 2./ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3./ настъпила изискуемост на задълженията по договора и техния размер.