Решение № 662 от 09.03.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 662

Русе, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20257200700462 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на Д. Ж. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника си адвокат П. П. от АК – Русе, срещу Решение № 2153-17-64/16.06.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [населено място] (ТП на НОИ – Русе), с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-17-244/29.05.2025 г. и е потвърдено разпореждане [номер]/прот.№ 1144/14.04.2025 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане е изменена, считано от 19.11.2024 г., отпуснатата на Д. Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на оспорваното решение на горестоящия орган, както и на потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно е изчислен осигурителния стаж на жалбоподателя, положен в България при преизчисляването му от втора към първа категория. На следващо място и като основно възражение се сочи, че административните органи неправилно са приложили разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (за краткост Регламент № 883/2004) като неправилно са преизчислили пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, отпусната в България, към датата на отпускане на пълна пенсия за старост от Испания, без да анализират всички относими към случая обстоятелства, включително факта, че Д. е получавал пенсия за старост, макар и в непълен размер, към момента на отпускане на българската му пенсия. Подробни съображения са изложени и в представена по делото писмена защита.

Иска се отмяна на оспорените административни актове и присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Р. в съдебно заседание и в представени писмени бележки изразява становище за законосъобразност на оспорваните административни актове като описва хронологично извършените от пенсионния орган изчисления и посочва, че в случая са спазени всички действащи към датата на изменението на личната пенсия законови разпоредби.

Иска постановяване на съдебно решение, с което жалбата на Д. Д. да бъде отхвърлена, както и в полза на ТП на НОИ – Русе да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание в ход на делото по същество прави възражение относно дължимостта на претендираните от жалбоподателя разноски за извършени преводи на представени по делото документи на испански език.

Административен съд – Русе, въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 2170-17-112/18.10.2022 г. (л. 11-15 от преписката) Д. Ж. Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО като е декларирал, че към момента на подаване на заявлението получава друга пенсия от Испания и има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Испания. По това заявление първоначално било издадено разпореждане [номер]/08.04.2024 г. (л. 66-68 от делото), с което на Д. била отпусната исканата пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и Регламент № 883/2004, считано от датата на заявлението – 18.10.2022 г. При отпускането бил зачетен осигурителен стаж в България от втора категория 6 години и 25 дни и от трета категория 13 години, 7 месеца и 9 дни, както и стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО (недостигащ и заплатен от жалбоподателя) – 6 месеца и 24 дни, както и 17 години, 4 месеца и 26 дни осигурителен стаж, положен в Испания. В мотивите на разпореждането е посочено, че е получен формуляр Е 205 ES (л. 58-59 от делото), с който компетентната институция в Испания е потвърдила допълнително стаж на лицето до датата на подаване на заявлението – 18.10.2022 г. Размерът на пенсията бил изчислен на пропорционален принцип, съответстващ на положения осигурителен стаж в България. В хода на административното производство пред пенсионния орган, но преди постановяване на горепосоченото разпореждане, Д. подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№ 2170-17-170/07.12.2023 г. (л. 47-50 от делото), в което посочил, че към датата на заявлението не получава друга пенсия и има осигурителен стаж в Испания, но не и след 29.11.2021 г. Във връзка с това заявление в разпореждане [номер]/08.04.2024 г. е посочено, че доколкото с разпореждането се отпуска пенсия по предходното заявление . от 18.10.2022 г., то не се следва повторно отпускане на същата пенсия и е постановен отказ по заявлението от 07.12.2023 г. На настоящия съдебен състав е служебно известно, след извършена справка в деловодната система на съда, че разпореждане [номер]/08.04.2024 г. на пенсионния орган, ведно с потвърдилото го решение на горестоящия орган, е било отменено с влязло в сила Решение № 2482/21.08.2024 г., постановено по адм.д.№ 521/2024 г. по описа на АдмС – Русе и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д. Д. от 18.10.2022 г. Последвало издаването на ново разпореждане – разпореждане [номер]/13.11.2024 г. (л. 33-34 от преписката), с което на Д. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.10.2022 г. При отпускането бил зачетен осигурителен стаж в България от втора категория 8 години, 7 месеца и 5 дни и от трета категория 11 години и 29 дни или общо превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО – 21 години, 9 месеца и 28 дни. Зачетеният осигурителен стаж от Испания до датата на заявлението 18.10.2022 г. бил 17 години, 4 месеца и 26 дни. Въз основа на осигурителния доход на лицето за периода 17.11.1994 г. – 28.02.1999 г. бил изчислен индивидуален коефициент – 0,6229. Изчислен бил теоретичен размер на пенсията при използване на целия стаж на лицето до 18.10.2022 г. (от България и от Испания), след което бил изчислен и пропорционалния размер на пенсията, съответстващ на осигурителния стаж на Д., придобит в България при използване на съотношение 261/470 (месеци осигурителен стаж в България към общия брой месеци осигурителен стаж).

По делото не е спорно, че разпореждане [номер]/13.11.2024 г. не е било оспорвано от жалбоподателя и е влязло в сила.

От представените от ответника в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства с молба вх.№ 4238/06.10.2025 г. (л. 23 и сл. от делото). Съдът установи, че преди подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.10.2022 г. пред ТП на НОИ – Русе, жалбоподателят е подал заявление от 29.11.2021 г. пред испанската компетентна институция за отпускане на пенсия за старост, което на основание чл. 50, ал. 1 от Регламент № 883/2004 се счита за заявление и пред българската компетентна институция. По това заявление е постановено разпореждане [номер]-17-126/01.03.2023 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Д., тъй като лицето към датата на заявлението не е навършило изискуемата възраст и не разполага с изискуемия осигурителен стаж, включително и с потвърдения от Испания осигурителен стаж от 16 години, 6 месеца и 7 дни към 29.11.2021 г.

По делото е представено в превод на български език решение на испанската осигурителна институция от 28.04.2022 г. (л. 75-81 от делото), според което на жалбоподателя е отпусната пенсия за старост от 01.12.2021 г. Определени са суми за плащане за периода от датата на отпускане до момента на постановяване на решението. От жалбоподателя е представено и копие с превод на български език и на срочен трудов договор (л. 82-84 от делото) според който Д. е назначен за срок от 01.12.2021 г. до 18.11.2024 г. на работа при непълно работно време. В трудовия договор е отбелязано изрично, че се касае за „състояние на частично пенсиониране“ и за „специални клаузи за състояние на частично пенсиониране“.

Във връзка с подаваните от жалбоподателя заявления както пред ТП на НОИ – Русе, така и пред испанската компетентна институция, е проведена значителна кореспонденция между двете институции, осъществена системата за единен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС. От представените с административната преписка и по делото разпечатки от посочената електронна система прави впечатление, че се изисква идентична информация, но във връзка с различни заявления, при което с оглед забавянето на времето (от няколко месеца до година) на предоставения отговор от насрещната страна е налице застъпване, създаващо объркване относно определянето на относимостта на предоставяната информация към определен момент. Независимо от това, съдът установи, че с формуляри Р10000 – Прехвърляне на допълнителна информация и Р8000 Искане за допълнителна информация съответно от 05.02.2024 и 06.02.2024 г. (л. 53-63 от делото) компетентната институция на Испания е потвърдила отразените във формуляр Р5000 завършени осигурителни периоди на жалбоподателя в Испания като е посочила, че Д. е получавал частична пенсия, съвместима с работа, но случаят е приключен към 01.03.2023 г. и от 02.03.2023 г. лицето продължава да работи по испанската обща схема за социално осигуряване. В същото време отново чрез електронния обмен на данни на 30.05.2023 г. испанската компетентна институция е уведомила чрез формуляр Р6000 Решение за пенсия (л. 36-39 от делото), че е постановила решение от 20.03.2023 г., с което отказва отпускане на пенсия на жалбоподателя. Това решение на испанската осигурителна институция е представено от ответника без превод на български, но по делото не се спори, че по същество с него се отказва отпускане на пенсия на жалбоподателя в Испания поради това, че прекратяването на трудовата му дейност в Испания не е доказано и същият пребивава в тази държава и е регистриран в общата система за социално осигуряване, поради което няма право на пенсия за старост по цитираното в решението испанско законодателство.

Впоследствие на 19.02.2025 г., отново чрез системата за електронен обмен на данни, в ТП на НОИ – Русе са получени формуляри Р2000 Искане за пенсия за старост (л. 35-40 от преписката), Р4000 Доклад относно осигурителната история (л. 41-44 от преписката), Р5000 Осигурителни периоди/периоди на пребиваване (л. 45-49 от преписката) и Р8000 Искане за допълнителна информация (л. 50-54 от преписката). От данните в Р2000 е видно, че жалбоподателят е подал на 06.11.2024 г. искане за отпускане на пенсия като е посочил планирано прекратяване на дейността си като наето лице – 18.11.2024 г. Във формуляра е отразена отпуснатата от България от 18.10.2022 г. пенсия, както и отпусната от Испания пенсия ох 19.11.2024 г. Във формуляр Р4000 испанската компетентна институция е посочила българския стаж на лицето, а във формуляр Р5000 е удостоверила осигурителните периоди на Д. в Испания до 18.11.2024 г. – общо 7112 дни. С Формуляр Р8000 е изискано от ответника да представи на компетентната институция в Испания формуляри Р5000 и Р6000.

Във връзка с описаната новополучена информация от Испания пенсионният орган при ТП на НОИ – Русе изготвил нов опис на осигурителния стаж на жалбоподателя (л. 55-56 от преписката) към 19.11.2024 г. – датата на отпускане на пенсия в Испания. Според този опис пенсионният орган зачел на Д. осигурителен стаж в България, идентичен на преди това признатия – от втора категория 8 години, седем месеца и 5 дни и от трета категория 11 години и 29 дни или превърнат към трета категория общ български стаж – 21 години, 9 месеца и 28 дни. Към зачетения при отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. испански стаж бил прибавен и стаж от 2 години и 1 месец за периода 18.10.2022 г. – 18.11.2024 г., при което общият осигурителен стаж на жалбоподателя в Испания бил 19 години, 5 месеца и 27 дни.

Разпечатката съдържа 21 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc60148f-c9ab-4dcb-b152-c578d9d451d6