Решение № 4 от 04.02.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Радомир, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от А. Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./22.04.2024 г. на началник РУ в ОДМВР- П., РУР., упълномощен с./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В.

Д. М., ЕГН ., с адрес: гр.П., ул.“О.“ № ., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалната представителка на жалбоподателя - адв.М.

А. от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилно, незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Наказващият орган- началник РУ към ОДМВР- П., РУ- Р., редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено. Направено е изявление, в случай, че се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № . от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да бъде 1 намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия GA, №..01.2024 г. за установяване на административно нарушение на Г. Х., на длъжност „командир на отделение“ при ОДМВР - П., РУ - Р. Според констатациите в същия, на 03.012024 г., в 11:10 ч., в гр.Р., ул.“Р. Д.“, с посока на движение към гр.П. срещу магазин „Х.“, жалбоподателят В.Д. М. е управлявал товарен автомобил с peг. номер РК.АХ, Марка „М.“, М. . собственост на „А.И.“ ООД, гр.П. с БУЛСТАТ . Било установено, че водачът управлява МПС с прекратена на 27.092023 г. регистрация по чп. 143 ал.15. Водачът бил сам в управляваното МПС.

В качеството на свидетели са е разпитани актосъставителят Г. Х. и свидетелят по акта А. З..

Свидетелят Х., на длъжност „командир на отделение“ в РУ-Р. не си спомня случая. Слид запознаване с предоставения му АУАН № . и сведение от Г. А. Х., находящи се в преписка № ./2024 г. на РП- П., същият потвърждава, че е актосъставител. Спрели за проверка въпросния автомобил и поискали документи на водача, който представил свидетелство за регистрация на СУМПС II част. В таблета излязло, че автомобилът е дерегистриран. Не си спомня чия собственост беше МПС-то.

Свидетелят З. си спомня, че случаят бил на ул.“Р.Д.“, непосредствено пред магазин „Х.“. Направили рутинна проверка на товарен автомобил. При извършване на проверката, водачът извършвал превоз на инертни материали. При хода на проверката водачът представил набор документи за правоуправление и за товара. След справка с „Р. установили, че МПС-то е дерегистрирано поради неспазен срок на прехвърляне от неговия работодател. Изготвили необходимите документи по случая. Установено било, че автомобилът е служебен на пернишка фирма, която не си спомня. Ставало въпрос за превоз на инертни материали, по - точно бетон.

По делото е разпитан и посоченият от жалбоподателя свидетел .И. П. И.. Същият е собственик на фирма „С.т .“. Управителят М. Д.а С. неговата майка. В. М. е работник във фирмата. Той лично е разпоредил извършването на курса. Целта била превозване на фракции, от с.С. до тяхната фирма в гр.П.. Към този момент имало застраховка „Гражданска отговорност“, преглед, лиценз на автомобила. Камионът купил от негов приятел и около една година не го е плащал. След плащането му бил прехвърлен и не е се съобразил и не го е регистрирал в срок. Когато спрели жалбоподателя, тогава разбрал, че камионът не е прехвърлен. След като разбрал, веднага го регистрирал.

По случая била образувана пр. пр. УРИ № .2024 г. по описа на РП- П., ТО- Р.и преписка УРИ №./24 г. по описа на РУ – Р.. Прокурорът се е произнесъл с постановление за отказ да де образува досъдебно производство и е била прекратена преписка рег. № .2024 г. по 2 описа на РП – П..

Въз основа на събраните по делото доказателства началника на РУ в ОДМВР- П.

РУ- Р. упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление № 2./22.04.2024 г., с което на жалбоподателя В. Д.

М., ЕГН ., с адрес: гр.П. ул.“О.“ № ., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

От правна страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

Същата е основателна по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. При извършване на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия наказателно постановление (НП) съдът констатира, че са налице всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.

57 от ЗАНН. Издадени са от компетентен орган и са надлежно връчени и е предоставена възможност на нарушителя да възрази.

Преценявайки от външна страна обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че съществува разминаване между законовата разпоредба и действителната фактическа обстановка, които не си кореспондират. Вменената като нарушена законова разпоредба - чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От това следва извода, че са въведени три кумулативни предпоставки. На първо място, регистрацията на МПС/ППС се извършва по установен ред в „Пътна полиция" и се издава свидетелство за регистрация в две части. Втората- регистрационните табели се предоставят след регистрацията на МПС-то и неговата собственост в базата данни на „Пътна полиция".

Третата - регистрационните табели се поставят на определените места от служители на „Пътна полиция" и са последен етап от регистрацията на МПС. В момента на извършване на проверката на жалбоподателя, същият е представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, същото е било с регистрационни табели, поставени на определените за това места - все обстоятелства по които не се спори. Тоест - били са налични всички три изискуеми кумулативни предпоставки доказващи, че процесното МПС е регистрирано по надлежния ред. В обстоятелствената част е записано, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Тази регистрация се възобновява след изпълнение на задължението за пререгистрация, но не прави съответното МПС нерегистрирано.

3

Не на последно място следва да се отбележи, на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП. С тази разпоредба е определено такова за лице, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Както бе упоменато по - горе, жалбоподателят не е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което наложеното му наказание се явява неправилно и незаконосъобразно.

Предвид това обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

По разноските.

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото.

В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 600 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и 10 лв. – за заплатена държавна такса по жалбата.

Предвид направеното възражение от наказващия орган за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № .от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата наредба, при представителство по административнонаказателни дела, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. От своя страна ал.4 от същия текст гласи: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв.“ Съдът, след като прецени фактическата и правна сложност на делото, това, че се отнася до наложени две наказания – глоба и лишаване от права по чл.175, ал.3, т.1 ЗДвП и това, че по случая е била образувана преписка, по която се е произнесъл прокурор от районна прокуратура, съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано.

Внесената държавна такса от 10 лв. не се дължи по дела от административнонаказателен характер, поради което не следва да бъде присъждана.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление № .22.04.2024 г. на началник РУ в ОДМВР- П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. Д. М., ЕГН ., с адрес: гр.П., ул.“О.“ № ., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на В. Д. М., ЕГН . с адрес: гр.П. ул.“О.“ № . сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ 306.78 е. /триста и шест евро и седемдесет и осем стотинки/ - направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Радомир, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от А. Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./22.04.2024 г. на началник РУ в ОДМВР- П., РУР., упълномощен с./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В.