Решение № 163 от 29.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Велико Търново, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Търговско дело № 20244100900026 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „АГРО ТРАНС 88“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че с ответника „СТЕДИ ГАРД“ ООД, ЕИК ********* са сключили неформален договор за възлагане на извършване на услуги със специална техника, по силата на който на ищеца като изпълнител е възложено от ответника като възложител извличане и извозване на скална и земна маса от обект, находящ се в гр. Т.. Услугата следвало да се извърши със механизирана техника – булдозер, верижен багер и транспорт със самосвал. Ищецът твърди, че изпълнил възложената услуга описани в исковата молба със специални машини и транспортни средства и по предварително договорени между страните цени на работен моточас. В исковата молба са посочени подробно: договорената цена на моточас за услуга с верижен багер, услуга с верижен булдозер и транспорт със самосвал и са описани моточасовете на извършената услуга за периода от 22.05.2***г. до 31.05.2*** година за всеки вид дейност – с 1 верижен багер с кофа, верижен булдозер „Камуцо“, транспорт със самосвал Волво рег. № ***, транспорт със самосвал Мерцедес рег. № *** и транспорт със самосвал Волво, рег. № ***. Цялостната извършена услуга по видове, време и количество била на стойност 48 000,00 лв., за което ищецът издал фактура № 2000000075/31.05.2***г. с включен ДДС, която била изпратена на ответника и по нея били платени 10 000 лева. Плащане на останалата част от 38 000 лв. не последвало, което мотивирало ищецът да подаде заявление по чл.

410 ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 20 000 лв.

Частична претенция от пълния размер от 38000 лв., заедно със мораторна лихва и законна лихва. Образувано било ЧГД № 2729/2***г. по описа на РС Велико Търново и била издавена заповед за изпълнение за главница 20 000 лв., мораторна лихва в размер на 2848,85 лв. за период от 15.06.2***г. до 19.09.2***г. и законна лихва от 20.09.2***г. до окончателното плащане.

Заповедта била връчена на ответника, който подал възражение против нея.

Твърди се, че в заявлението не била включена сумата от 18000 лв. – останалата част от общото вземане неплатено задължение в размер на 38 000 лв. Предвид изложеното ищецът моли съда да ги призовем на съд и след като докаже твърденията си да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че вземането по издадената срещу ответника заповед за изпълнение по ЧГД № 2729/2***г. по описа на ВТРС съществува, включително за главница, мораторна лихва и законна лихва. Освен това отправя искане по отношение на останалата част от задължението по фактура № 2000000075/31.05.2***г. да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден за заплати сумата от 18 000 лв. – разликата между общо дължимата по тази фактура сума в размер на 48 000 лева, от която е платена сумата от 10 000 лв. доброволно, а за сумата от 20 000 лв. има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и е предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК.

Ответникът „СТЕДИ ГАРД“ ООД ЕИК *********, гр. Велико Търново, представлявано от пълномощник адв. Д. П., е подал отговор на исковата молба в срок. Прави възражение за недопустимост на делото пред ВТОС с оглед обстоятелството, че били предявени два отделни иска, всеки от който бил с цена под 25 000 лв. На следващо място счита за недопустимо предявяването в условията на обективно съединяване на иска по чл. 422 от ГПК и осъдителен иск за сумата от 18 000 лв. в едно производство като счита, че не били налице 2 условията на чл. 210, ал. 1 от ГПК. На следващо място оспорва исковете по основание, като твърди, че с ищеца не са сключвали посочения в исковата молба неформален договор на 22.05.2*** г. за изпълнение на претендираните от него дейности и количества работи. След получаване на фактурата и извършеното частично плащане от 10 000 лв. представител на ответника посетил мястото и установил, че няма почистване на терена, а изровен такъв, поради което не приели работата и отказали плащане. Оспорва извършените от ищеца дейности да са били възлагани от ответника. Оспорва представените писмени доказателства – товарителниците, да установяват извършени дейности, количества и видов. Предвид тези възражения и поради недоказаност на претенцията моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

ИЩЕЦЪТ в допълнителната искова молба поддържа предявените искове като установителен и осъдителен за различни части от едно и също вземане, като установителната претенция е с оглед издадената заповед за изпълнение по частично вземане, а осъдителната претенция за остатъкът от вземането, което е не е било предмет на заповедта за изпълнение. Счита, че ответникът е направил частично признаване на факти относно възлагане на дейностите.

ОТВЕТНИКЪТ в допълнителния отговор на исковата молба поддържа направените с отговора на исковата молба възражения. Оспорва между страните да са договаряни цени и условия на претендираните за плащане услуги, а представените товарителници не съдържат всички реквизити.

Първоначално фактурата е била осчетоводена, но след като било посетено мястото и било установено, че ищецът не е извършил посочените във фактурата дейности, е отказал плащане и фактурата била сторнирана. Оспорва съществуването на търговски отношения с ответника, така както са посочени в исковата молба. С оглед на това моли съда да приеме са съвместно разглеждане в настоящото производство инцидентен установителен иск с предмет на установяване липса на правоотношение по силата на което ищецът да има право да задържи преведената му на 18.07.2***г. от „СТЕДИ ГАРД“ ООД сума от 10 000 лв.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

3

От фактическа страна:

В полза на ищеца „Агро Транс 88“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „****“ № 17, ет. 4, ап. 7 е издадена Заповед № 1092 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.09.2***г. по ЧГД № 2729/2*** година, съгласно която е разпоредено ответникът „СТЕДИ ГАРД“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „****“ № *** да заплати на ищеца 20 000 лева, главница – частично от 48 000 лв. и мораторна лихва в размер на 2849,85 лв. за периода от 15.06.2***г. до 19.09.2***г., както и законна лихва от 20.09.2***г. до окончателното плащане и 1400 лв. държавна такса, въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 ГПК. В заявлението вземането е обосновано като част от това по фактура № 2000000075/31.05.2*** г. в общ размер от 48 000 лв.; мораторната лихва в размер на 2849,85 лв. е от падежа – 15.06.2***г., настъпил 14 дни от издаването на фактурата до 19.09.2***г. денят преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и законната лихва от 20.09.2***г. до окончателното плащане. Вземането произтичало от извършени услуги с механизация – валяк, верижен багер на обект в гр. Т., възложени от длъжника.

Длъжникът – ответникът в настоящото производство е подал възражение по чл. 414 от ГПК и е оспорил вземането, като отрича да е възлагал изпълнението на фактурираните услуги, като фактурата не участвала във финансовия резултат и дневника за покупки на дружеството.

Тези обстоятелства са породили правния интерес за ищеца от предявяване на иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Чрез който да бъде установено съществуването на вземането му спрямо ответника, предмет на заповедното производство и претендирано като част от цялото вземане по фактура № 2000000075 от 31.05.2*** година в размер на 48 000 лв., а за останалата част от сумата 18 000 лв. се предявява осъдителен иск на основание същото правоотношение.

Видно от договор № 4 за учредяване право на строеж върху имот – частна общинска собственост от 29.06.2***г., вписан в служба по вписвания Т. между Община Т. и ответника „СТЕДИ ГАРД“ ООД гр. Велико Търново, представлявано от С. Н. В., е сключен договор, по силата на който Община Т. е учредила в полза на ответника по настоящото дело право на строеж за изграждане на „Фотоволтаична ел. централа“ върху имот частна общинска 4 собственост, представляващ УПИ ХХIII -**** в кв. 40 по ПУП на град Т. с площ 13053 кв.м. На 31.07.2*** година ответникът „СТЕДИ ГАРД“ ООД сключва договор за изпълнение на строително монтажни работи № 70 с ГЛОБАЛ СОЛАР БЪЛГАРИЯ ООД гр. Х., представлявано от К. К. за изграждане на ФЕЦ „СТЕДИ ГАРД“ инсталация за производство на ел енергия от ВЕИ в горепосочения урегулиран поземлен имот. Срокът на договора е 8 месеца при цена 646700 евро.

Преди да бъдат сключени горните договори между страните в настоящото производство се сключва устен договор за възлагане на извършване на услуги със специализирана техника, по силата на който ответното дружеството е възложило на ищеца извършването на дейности по извличане, заравняне и извозване на скална маса. Дейностите е следвало да бъдат извършени със специализирана техника – булдозер, верижен багер и транспорт със самосвал и са извършени за периода от 22.05.2*** година до 31.05.2*** година, което се установява от представените по делото 46 броя товарителници, показанията на св. С.Т.. В товарителници са отразени ден по ден извършените дейности, кой ги е извършил, вида на извършената дейност, мястото и времето на извършване, превозното средство или специализираната машина, с които са извършени съответните дейности, както и съответните моточасове за всяка техника и специализирана машина и превозно средство.

Във всяка от представените товарителници е посочено, че превозвач или изпращач е ищецът, а получател на услугата или извършваната дейност е ответникът „Стеди Гард“ ООД. Във всяка една от товарителниците е посочено и конкретно лице, придружавало товара. За фактически получател на товарителниците се е подписвал свидетелят С.Т., който сам заявява при разпита си пред съда това обстоятелство. Свидетелят сочи, че работи в базата на К.К. и познава С.В./управителят на ответното дружество/. К.К. е управител и представляващ „Глобал Солар България“ ООД, а според показанията на свидетеля е и собственик на гаражите, където домуват камионите на „Бултранс“ – транспортна фирма, също управлявана от К.. На свидетелят е била възложена организацията по извършване на дейностите. Също от показанията на този свидетел се установява, че дейностите са извършвани от транспортни машини на „Агро Трънс 88“ ЕООД след договорка между К.К. и С.В.-управителя на „Стеди Гард“ ООД. На св. Т. му е било известно, че теренът е следвало да бъде заравнен и подготвен, тъй като върху него ще бъде 5 изграждан в последствие соларен парк. От С.В. е узнал, че той притежава терена, когато по време на извършване на дейностите по подготовка на терена възникнал проблем от техническо естество и С.В. посетил терена на място.

Свидетелят Т. сочи, че С.В. и К.К. са имали договорености, но не знае какви точно. Свидетелят е трябвало само да организира работата с „Агро Транс 88“ ЕООД, да подписва документите във връзка с извършените дейности, като при разпита потвърждава подписа си под представените с исковата молба товарителници. Работата е била извършвана със два камиона, голям булдозер и багер с чук. Сочи, че работата е извършвана в продължение на 35-40 дни и едва тогава В. посетил терена. В. не е имал възражения по цената и пред св. Т. потвърдил, че ще заплати сумата от 10 000 лв. и след като се върне от почивка ще преведе останалата част от фактурираната цена. Свидетелят Т. сочи, че той е бил свръзка между двете дружества и след като не била платена останалата част от цената представители на „Агро Транс 88“ ЕООД са контактували с него, а той на свой ред се е свързвал със С.В..