Решение № 806 от 15.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 806

Перник, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА канд № 20267160600118 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. Б., № 30, чрез адв. И. М. от АК - П****, против Решение № 8/23.12.2025 г., постановено по НАХД № 3***/2025 г. по описа на Районен съд – Т****, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0361-***/16.07.2025 г., издадено от началника на РУ – Т*** при ОДМВР – П****.

Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа становище, че районният съд е формирал необосновани правни изводи, които не почиват на пълен и задълбочен анализ на представените по делото доказателства. Оспорва фактическите констатации и твърди, че не е извършил вмененото му нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като с оглед здравословното му състояние, е било налице изключението по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Иска отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. И. М. от АК – П***** която поддържа жалбата и доводите в нея. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба - началника на РУ – Т**** при ОДМВР – П***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не изпраща представител. Становище по жалбата не представя.

Представителят на Окръжна прокуратура – П**** изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – П****, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице по чл.210, ал.1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на горното основание, а именно: по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, а съображенията са следните:

С Решение № 8/23.12.2025 г., постановено по НАХД №**/2025 г. по описа на Районен съд – Т****, е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0361-***/16.07.2025 г., издадено от началника на РУ – Т*** при ОДМВР – П***, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на касационния жалбоподател А. А. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. Б., № 30, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Изслушал е и е приел съдебно-медицинска експертиза, допусната по негова инициатива. Въз основа на доказателствената съвкупност и след направен анализ е приел, че проведеното производство е съобразено с процесуалните правила по ЗАНН, както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване на НП, както и че не са нарушени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От фактическа страна е прието, че на 25.06.2025 г., в 10:57 ч., касационният жалбоподател А. А. А., като водач на МПС – товарен автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, го е управлявал без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван фабрично. Било прието, че по този начин А. е извършил нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и затова е съставен АУАН серия GA, № 347***/25.06.2025 г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.

При така установеното от фактическа страна, Районен съд – Т*** е отхвърлил като неоснователни оплакванията на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, че фактическата обстановка е възприета неправилно и не е извършил вмененото му административното нарушение, тъй като по отношение на него са били налице обстоятелства по чл.137а, ал.2 от ЗДвП, освобождаващи го от задължението да носи обезопасителен колан. За доказване на това си възражение, още преди издаване на процесното наказателно постановление, същият е представил Медицински протокол на ЛКК № 302, ЛКК № *************/04.07.2025 г., издаден от ЛКК в състав: председател: д-р Л. Т.-С., и членове: д-р К. К. и д-р А. М.. В него са посочени заболяванията на А. А. А.. Отбелязано е, че диагнозата на водещото заболяване е „астма с преобладаващ алергичен компонент“, а диагнозите на придружаващите заболявания са: „друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“, „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ и „други видове стенокардия“. С оглед на установеното здравословно състояние комисията е вписала изрично изявление, че медицинският протокол се издава „да послужи пред КАТ за освобождаване от носене на предпазен колан, съгласно Писмо на МС № 41-****или чл.137 от ЗДвП“. Документът е приет като доказателство от въззивния съд. Същият е обсъден в мотивите на решението, но доказателствената му тежест е отхвърлена с аргумента, че е издаден от ЛКК, а единствената комисия, която може да издаде становище относно невъзможността на водача да слага предпазен колан по време на движение е Т*** към Т*** болница – С***. В същото време, съдът е приел за меродавно заключението на вещото лице, което отговаряйки на поставения от него въпрос: „С оглед твърдяното налично заболяване – астма, при управление на МПС има ли реална опасност за здравето на водача А. А. А., ако същият е с поставен обезопасителен колан“, е дал становище, че доколкото в приложената медицинска документация е описано, че А. А. има заболяване „Астма с преобладаващ алергичен компонент“, то механичното въздействие на предпазния колан върху тялото на водача не създава реална опасност за здравето му при наличието на това заболяване.

След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че на процесните дата и час А. е извършил описаното в АУАН и НП деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и за него правилно и законосъобразно е наказан на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. По тези съображения съдът е потвърдил наказателното постановление.

Административен съд – П**** не споделя решаващия извод на Районен съд – Т****.

В административнонаказателното производство, следва да се установи: налице ли е деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН; извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т.н. Предпоставките са абсолютни, а тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган.

Съгласно чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени описание на нарушението, дата и място на извършването, обстоятелствата, при което е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и наказателното постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и материалния закон. Обратно на горното обаче, настоящият съдебен състав намира, че при административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на касационния жалбоподател. Това е така, тъй като административнонаказващият орган не е извършил дължимата проверка по чл.52, ал.4 и не е изпълнил изискването на чл.53, ал.1 от ЗАНН.

В случая е видно, че още в извънсъдебната фаза на производството касационният жалбоподател е представил Медицински протокол № 1432131****/04.07.2025 г., който му е издаден от ЛКК, за да му послужи пред КАТ за освобождаване от носене на предпазен колан. Въпреки че съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо – да извърши разследване на спорните обстоятелства, в случая това не е направено. В процесното наказателно постановление липсва каквото й да е обсъждане на медицинския протокол, а още по-малко посочване на съображенията, поради които той не се цени като доказателство, в подкрепа на възражението за наличие на обстоятелствата по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Медицинският протокол е следвало да бъде разгледан и обсъден от АНО. Представянето му го е задължавало да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на повдигнатото срещу нарушителя обвинение, тъй като именно в негова тежест е доказването на последното по несъмнен начин.

Нормата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.

Съгласно чл.137, ал.2, т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв.

Видно е от представения пред АНО и приет от съда Медицински протокол № 14321310****/04.07.2025 г., че е издаден от ЛКК на А. А. А. с изрично изявление „да му послужи пред КАТ за освобождаване от носене на предпазен колан“. В протокола са отразени диагнозите както на водещото заболяване, така и на придружаващите. С оглед на това, може да се направи извод, че физическото състояние на касационния жалбоподател е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране.

Настоящата инстанция не споделя мнението на първоинстанционния съд, че единствената комисия, която може да даде становище относно невъзможността на водача да слага предпазен колан по време на движение е ТОЛЕК към Т*** б***– С***. То противоречи и на изложени в оспорения съдебен акт мотиви, а именно: че законът не предвижда специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача, за да се обоснове прилагането на изключението по чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. Това становище се възприема изцяло и от касационния състав, както и се възприема, че посоченото в нормата обстоятелство може да бъде установено чрез медицински документ /удостоверение, бележка или др./, съдържащ съответното ясно предписание или констатация на компетентен лекар или лекарска комисия /в т.ч. ЛКК, ТЕЛК или др./.

Основният аргумент на въззивния съд, че настоящият касационен жалбоподател не спада към категорията лица, чието физическо състояние не позволява ползването на обезопасителен колан, се базира на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза. При преценката си експертът, съобразно поставената задача, е взел предвид само основното заболяване „астма с преобладаващ алергичен компонент“, но не е отчел съпътстващите такива: „друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“, „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ и „други видове стенокардия“. Ето защо, няма как от настоящата инстанция да се възприемат изводи, при които не е отчетено цялостното здравословно състояние на лицето и е игнорирано влиянието на три заболявания, които се характеризират с болки и дискомфорт в областта на гърдите, където всъщност се поставя обезопасителния колан.

Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc5f7bbe-bd67-42a9-9468-3aa870c63f05