Решение № 3036 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3036 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Димитров при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно наказателно дело № 20241110204964 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-2300056/10.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на „***” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че на 19.01.2023 г. в гр. София е допуснало до работа Й. В. К. на длъжност „продавач-консултант“ без да му е предоставено преди постъпване на работа заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „***” ЕООД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. В този смисъл е изложено, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател, като *** не е разполагал с представителна власт по отношение на дружеството във връзка с образуваното административнонаказателно производство. Релевирани са съображения, че не е осъществено и вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение, доколкото в изготвения протокол за извършена проверка не е отразено, че на 19.01.2023 г. в 13.00 часа в процесния търговски 1 обект е заварен Й. В. К. да полага труд като продавач-консултант. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В предоставения на страните срок за писмени бележки, не са депозирани такива от страна на жалбоподателя.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената жалба, като излага подробни съображения относно законосъобразността на атакуваното НП. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установявало извършването на процесното административно нарушение, като АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за изменението му в санкционната му част.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 18.01.2023 г. бил сключен трудов договор № 06/18.01.2023 г. между „***“ ЕООД като работодател и св. Й. В. К. като работник относно изпълнение на длъжността „продавач-консултант“ с месторабота гр. София, с отразена дата на постъпване на работа на 19.01.2023 г.

На 19.01.2023 г., около 13.00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, сред които и свидетелите Ж. Г. П. и А. П. Г., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски обект – магазин „**”, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 525, стопанисван от „***“ ЕООД. При проверката в строителния обект бил заварен св. Й. В. К.

2 да полага труд, а именно да приготвя храна зад щанда в обекта и да обслужва клиенти.

След като се легитимирали, служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ предоставили декларация-образец на св. Й. К., който собственоръчно попълнил последната, посочвайки, че работи в „***” ЕООД от 19.01.2023 г., като „обучаващ се” с работно време от 10.00 до 14.00 часа, като няма сключен трудов договор.

При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на място в обекта декларация с данните от справката от НОИ и НАП за сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, било установено, че сключеният с Й. В. К. трудов договор от 18.01.2023 г. е регистриран в ТД на НАП-София на 19.01.2023 г. в 14.37 часа, тоест след извършване на процесната проверка на място в обекта.

За констатираното нарушение св. Ж. Г. П. съставила АУАН № 232300056/30.01.2023 г. срещу „***” ЕООД за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издал наказателно постановление № 232300056/10.03.2023 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение на „***“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

НП било връчено на 18.04.2023 г. на представител на „***” ЕООД, като в законоустановения 14-дневен срок (на 28.04.2023 г.) управителят на дружеството подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Ж. Г. П., А. П. Г. и Й. В. К.; трудов договор № 06/18.01.2023 г.; справка от ТД на НАП-София за приети и отхвърлени уведомления за сключени трудови договори; декларация, попълнена от св. Й.

В. К.; Протокол за извършена проверка; график за работа за месец 01.2023 г.; справка от „***“ ЕООД и Заповед № З-0864/27.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

3

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите Ж. П. и А. Г., които са извършили процесната проверка на място в търговския обект, се установява, че на 19.01.2023 г. в последния е заверен да полага труд като „продавачконсултант“ св. Й. В. К.. В собственоръчно попълнена декларация, приложена към делото, последният е посочил, че работи към „***“ ЕООД на процесния обект от 19.01.2023 г. с работно време от 10.00 часа до 14.00 часа, като обучаващ се. От приложената справка от ТД на НАП-София се установява, че сключеният със св. Й. К. трудов договор е бил изпратен на ТД на НАП в 14.37 часа на 19.01.2023 г., тоест след часа на извършване на проверката в търговския обект. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и Г. като пълни, последователни и непротиворечиви. Следва да се отбележи, че последните са категорични, че св. К. е стоял зад витрината за храна, като е приготвял сандвичи и е обслужвал клиенти на заведението, докато установената в обекта жена е работила на касата.

Съдът намира за недостоверни показанията на св. Й. К. в частта им, в която последният заявява, че не е работил в процесния търговски обект при извършване на проверката, като отишъл в него да изяде един сандвич при съпругата си. На първо място, показанията на св. К. напълно се оборват от възпроизведеното от свидетелите П. и Г., които са категорични, че Й. К. не е консумирал храна, в частност сандвич, а е приготвял такава за клиентите в заведението, които е обслужвал. На следващо място е налице и противоречие във възпроизведеното от св. К., който, от една страна заявява, че трудов договор № 06/18.01.2023 г. с „***“ ЕООД е „направен“ заради проверката на 19.01.2023 г., но същевременно е изготвен и подписан от страните по него на 18.01.2023 г. В този смисъл е нелогично в деня преди проверката да се изготви процесният трудов договор за целите на извършвана проверка на следващия ден, за която представителите на „***“ ЕООД и св. К. не са знаели. На следващо място, по-нататък в показанията си, св. К. заявява, че трябвало да постъпи на работа в търговския обект, за да помага на служителите в работата им, което отново противоречи на заявеното от него, че трудовият договор е изготвен единствено за целите на проверката. Нелогични са и показанията на св. К., че последният е записал във връчената му от служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ декларация продиктуваните му от 4 последните данни, вписани в разпечатан от фискалното устройство в обекта касов бон. На първо място, свидетелите П. и Г. са категорични, че не са диктували или указвали на жалбоподателя какви факти и обстоятелства да отразява в предоставената му за попълване декларация. Отделно от това, очевидно в разпечатания от фискално устройство фискален бон не се съдържа информация за работното време на св. К., както и че същият се обучава. В този смисъл очевидно не кореспондира с обективната истина твърдението му, че служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ са му диктували какво да пише в декларация по чл. 402 от КТ. Не на последно място, вписаното от св. К. обстоятелство в декларацията, че работи за „***“ ЕООД очевидно се оборва от приложената справка от посоченото дружество (л. 88 от делото), от която е видно, че жалбоподателя Й. К. никога не е работил за дружеството. Съдът обяснява недостоверността на заявеното от св. К. в тази му част със зависимото му положение от работодателя му „***“ ЕООД, за когото полага труд и към момента на даване на показанията си в хода на съдебното следствие, целейки постигане на благоприятен изход от делото за неговия работодател.

Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в протокола за извършена проверка от процесната дата не е отразено присъствието на св. Й. К. като работник в търговския обект, доколкото в т. 6 от същия подробно е описано именно посоченото обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е съставен от св. Ж. Г. П., която работи на длъжност „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 5

11.10.2022 г.), служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, като служителите на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на Столичната община. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ инспекторите имат правомощието да съставят актове за установяване на административни нарушения. С оглед на това, следва да се приеме, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице по смисъла на закона. Съдът не споделя тезата на АССГ, застъпена в Решение № 2085 от 29.03.2024 г. по КНАХД № 11390/2023 г. по описа на АССГ, VIII-ми касационен състав, че териториалната компетентност на служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е следвало да бъде определена по реда на чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ с изрична заповед на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Съдът счита, че систематичното тълкуване на нормите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ обуславя извод, че по силата на последния служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ имат териториална компетентност да съставят АУАН и за нарушения, извършени на територията на Столична община. Разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Устройствения правилник е изключение от горепосоченото правило, като регламентира правомощие на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ с изрична заповед да определя и изменя териториалната компетентност на контролните органи, определена в чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“. В този смисъл липсата на изрична заповед за оправомощаване на св. Ж. П. да извършва проверки на територията на Столична община, не обуславя извод за липсата на териториална компетентност на актосъставителя, доколкото същата произтича от нормата на чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“.