Определение № 254 от 22.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500074 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Е. И. С., вх.№ 96709/21.12.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена чрез процесуалния й представител, срещу определение от 15.12.2023г. постановено по гр.д. № 9366/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което не е допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК на предявения от жалбоподателката срещу Община Варна иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди от деликт от 14.07.2023г. чрез увеличаване размера на обезщетението със сумата от 350,04 лева заплатен след депозиране на исковата молба разход за психотерапия.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се излага, че посочените допълнително заплатени от ищцата на 29.08.2023г., след предявяване на исковата молба в съда, разходи за провеждане на психотерапия са във връзка и в следствие на същия юридически факт – настъпилият деликт – ухапване от куче на 14.07.2023г. Счита, че въведените нови факти, настъпили в хода на процеса не представляват ново основание на вече предявения иск, нито по същество представляват нов иск. Посочва, че увеличението на цената на иска със сумата от 350,04 лева не е същинско изменение на иска, тъй като остават непроменени основанието и петитума на исковата молба, които са за обезщетяване на нанесените неимуществени вреди.

Моли обжалваното определение, с което е отказано да бъде допуснато изменение по размер на иска за имуществени вреди да бъде отменено, като на съда се дадат задължителни указания за допускане на изменението.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Община Варна, в който заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че 1 ищецът не е навел с исковата молба твърдения за преживян посттравматичен стрес, за който е провел психотерапия, поради което претендирането на парично обезщетение за тези вреди представлява едновременно изменение на основанието и петитума на заявената искова претенция.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е насочена срещу необжалваем акт – определение, за което не е посочено изрично, че подлежи на обжалване и което не попада в хипотезата на чл. 274, ал.

1, т. 1 от ГПК, което я прави процесуално недопустима. За да стигне до този извод, съдебният състав съобрази следното.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени искове от Е. И. С. /с искова молба входирана в съда на 21.07.2023г./ против Община Варна с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди явяващи се следствие на ухапването й от безстопанствено куче на 14.07.2023г. С искът за неимуществени вреди се претендира парично обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането. С исковете за имуществени вреди ищцата е претендирала за осъждане на ответника да заплати сторените от нея разходи за закупени медикаменти за третиране на рани в размер на 35,99 лева и за закупени други медикаменти за тревожност и консумативи за третиране на рани в размер на 42,70 лева.

При така очертаната с исковата молба фактическа обстановка и формулирани петитуми на заявените искови претенции е проведена процедурата по чл.131 от ГПК и ответникът е заявил становище по въпросите за допустимостта и основателността на предявените искове.

В първото по делото съдебно заседание поведено на 11.12.2023г., след доклада на делото по реда на чл.146 от ГПК, ищецът чрез процесуалния си представител е сезирал съда с искане за изменение на иска за имуществени вреди чрез увеличаване на размера му със сумата изплатена за провеждане на психотерпия в размер на 350,04 лева. Уточнено е от процесуалния представител на ищеца, че разходът е сторен след завеждане на исковата молба в съда. Представена е фактура № ...../29.08.2023г. за посочена стойност /350,04 лева/ и разписка за заплащането й от 29.08.2023г. /приложени към корицата на първоинстанционното дело/.

С обжалваното определение от 15.12.2023г. първоинстанционният съд е приел, че ищецът не изменя вече предявените искове по размер, а предявява по същество нов иск за нови имуществени вреди, основан на нови фактически твърдения и нов петитум, поради което е оставил молбата по чл.214 от ГПК без уважение /не е допуснал изменение/.

Определенията по чл.214 от ГПК не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото не са сред посочените в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, които преграждат развитието на делото и тяхното обжалване не е изрично предвидено в закона. Изключение от това правилно е установено в т.7б от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 2

1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че на обжалване подлежи отказът на съда да допусне увеличение на цената на иск, който не е предявен като частичен. Даденото тълкувателно разрешение изхожда от принципното правило, че само когато един иск е предявен като частичен, е допустимо незаявената част да бъде предявена в ново самостоятелно производство. Когато обаче искът не е заявен като частичен, за страната не съществува възможност да сезира съда с нов самостоятелен иск за друга част от вземането основано на същите фактически обстоятелства /основание на иска/ предвид формираната сила на пресъдено нещо, поради което отказът на съда в този случай да допусне изменение на вече предявения иск по размер се явява преграждащо развитието на делото и на това основание подлежи на обжалване.

В случая с исковата молба ищцата е заявила по вид, размер и основание претърпените от нея към датата на сезиране на съда имуществени вреди явяващи се следствие от неправомерното деяние – ухапване от куче на 14.07.2023г. и това са конкретно сторените разходи за закупуване на медикаменти и консумативи. Последващо направеният разход за заплащане на психотерапия е реализиран на 29.08.2023г. - след подаване на исковата молба в съда на 21.07.2023г. и представлява ново основание на искова претенция.

Това е така, тъй като основанието на иск за вреди от деликт е не само противоправното деяние /ухапването от куче/, но включва и останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, в това число и конкретно претърпените вреди от пострадалия.

Налице е следователно ново основание на искова претенция за обезщетение на имуществени вреди – заплатен разход за психотерапия, съпроводено и с ново искане /петитум/ до съда за заплащане на сума в размер на 350,04 лева, което прави недопустимо изменението на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК. В този смисъл е и решение № 83/11.04.2018г. постановено по гр.д.№ 1667/2017г. на ВКС, с което се приема, че във всички случаи когато увеличението на размера на исковата претенция за обезщетение е съчетано с добавяне на нов период или ново основание за обезщетението, се постига едновременно изменение както на основанието, така и на размера на иска, което е недопустимо съгласно чл.214, ал.1 от ГПК.

Следователно по същността си претенцията за сумата от 350,04 лева представлява нов иск за нови имуществени вреди основан на новонастъпили факти – заплатен след подаване на исковата молба разход за психотерапия. Същият може да бъде предявен в самостоятелно производство, доколкото обуславящите го факти /имуществена вреда за заплатена психотерапия/ няма да бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо по вече заявените искови претенции. На това основание настоящият състав приема, че отказът на съда да допусне изменение на предявения иск чрез увеличаване размера на претенцията със сумата от 350,04 лева не се явява преграждащо за правото на защита на ищцата, което прави обжалването му процесуално недопустимо /по аргумент на противното от решението по т.7б от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

В този смисъл е и произнасянето на ВКС с Определение № 39/21.02.2017г. по ч.гр.д.

№ 403/2017г. С него ВКС е дал отговор на въпроса дали подлежи на обжалване 3 определението на първата инстанция, с което под формата на отказ за изменение на иска по същество се постановява отказ за приемане на нови искове за разглеждане във висящото производство. Приел е, че отказът на съда да допусне изменение на иска изразяващо се в приемане за съвместно разглеждане нови искове не е преграждащо по своя характер, нито попада в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, поради което обжалването му с частна жалба е недопустимо.

С оглед изложеното и съобразно практиката на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу определението, с което не е допуснато изменение на предявения иск за имуществени вреди, чрез неговото увеличаване, доколкото изменението по същество представлява предявяване на нов иск, е процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 74/2024г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4