Решение № 71 от 08.07.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 202/2026
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Анна Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.210 ал.1 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. К., 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200202 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № РД-04-XI-Б-24/28.04.2026 г. на Директора на РЗИ- П., на Г. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С., обл. П., ул.
*** е наложено на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание глоба в размер на 500 лв./255,65 евро, за нарушение на чл.2 ал.3 вр. чл.1 ал.1 т.5 и вр. чл.5 ал.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в здравни заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметични салони /Наредбата/.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката С., която го обжалва, като с жалбата навежда доводи за маловажност на случая. В приложено по делото писмено становище оспорва извършване на нарушение и алтернативно навежда доводи за маловажност на случая.
Представя доказателства. Иска от съда отмяна на атакуваното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна- Директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. П. чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, пледира за оставяне в сила на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация за това, в законоустановения четиринадесет дневен срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели И. Т. като актосъставител, К. К. и Т. Т. като свидетели при съставяне на акта, както и приетите писмени доказателства- наказателно постановление № РД-04-XI-Б24/28.04.2026 г., известие за доставянето му, АУАН № 002484 РД-04-XI-Б24/06.04.2026 г., разписка за връчването му, експертни решения на ТЕЛК, епикриза, свидетелство за регистрация на фискално устройство от 07.08.2025 г., копие от лична здравна книжка, протокол от извършена проверка от 26.03.2026 г., съдът намира за установено следното:
На 26.03.2026 г. в гр. К. св. Т.- държавен здравен инспектор към РЗИ- П. извършила проверка по систематичен здравен контрол в обект, находящ се на ул. „К.” ***, представляващ фризьорски салон, стопанисван от „К.- П. Б.“ ЕООД, вписан в публичния регистър на РЗИ- П. като обект с обществено предназначение под peг. № 1616005337. В момента на проверката до обекта имало свободен достъп, като същият бил в работен режим. В салона имало две фризьорки, които към този момент осъществявали дейност. Жалбоподателката С. обслужвала лице от женски пол. Св. Т. изискала касов бон, като й бил предоставен такъв с № 0000856 от 26.03.2026 г. от касовия апарат на „К.- П.
Б.“ ЕООД, на чието име фигурирала регистрацията на обекта в РЗИ- П.. При проверката било установено, че последната заверка на здравната книжка на жалбоподателката С. изтекла на 07.02.2026 г., след което липсвала периодична заверка.
За констатираното св. Т. съставила протокол за проверка от 26.03.2026 г., подписан от жалбоподателката без възражения.
На 06.04.2026 г. бил съставен от оправомощено длъжностна лице в 2 присъствие на С. процесния АУАН, с който било прието, че последната е нарушила разпоредбата на чл.2 ал.3 вр. чл.1 ал.1 т.5 и вр. чл.5 ал.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г., тъй като при извършената проверка на 28.03.2026 г. в обект- фризьорски салон, находящ се в гр. К., ул. „К.“ ***, стопанисван от К.П. Б.“ ЕООД, вписан в публичния регистър на РЗИ- П. като обект с обществено предназначение под peг. № 1616005337, било установено, че в момента на проверката обектът работил и бил със свободен достъп за клиенти.
Бил предоставен касов бон с № 0000856 от 26.03.2026 г., от който се установявало, че дейността в обекта се осъществявала от „К.- П. Б.“ ЕООД.
Лицето С., работещо като фризьор, обслужвало клиенти, без да е провело задължителните медицински прегледи по чл.5 т.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г., а именно веднъж годишно от проведения първоначален преглед: преглед от общопрактикуващ лекар на кожа, окосмени части на тялото и лигавица и преглед от дерматолог при съмнение за заразно заболяване.
Съгласно личната здравна книжна на лицето, датата на последния преглед бил на 07.02.2025 г., т.е. изтекъл едногодишния срок. Цитираното нарушение криело риск за здравето на клиентите.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателката без възражение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично отразени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, индивидуализация на нарушителя, оправомощено длъжностно лице- Директор на РЗИ- П., наложил на С., на основание чл.210 ал.1 от ЗЗ административно наказание глоба в размер на 500 лв./255,65 евро, за нарушение на чл.2 ал.3 вр. чл.1 ал.1 т.5 и вр. чл.5 ал.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г.
Наказателното постановление било връчено на 12.05.2026 г., а жалбата срещу него- депозирана на 13.05.2026 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
При извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че при издаването на АУАН и наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение. Същите съдържат всички реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона 3 форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма, размера на наложеното наказание глоба в наказателното постановление. Индивидуализиран е нарушителят.
Фактическите положения, отразени в обстоятелствената част на процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление се явяват безспорно и категорично доказани от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Същите установяват по безспорен начин, че към датата на проверката- 26.03.2026 г. жалбоподателката не е извършила периодична заверка на личната си здравна книжка, извършвайки преглед от общопрактикуващ лекар на кожа, окосмени части на тялото и лигавица и преглед от дерматолог при съмнение за заразно заболяване. Датата на последната заверка била на 07.02.2025 г., а последващата извършила на 14.04.2026 г. Към момента на извършената проверка от здравния инспектор съдът намира, че доказателствата по делото установяват С. да е осъществявала дейност. В съставена за целта на проверката протокол, подписан от нея без възражения е отразено обстоятелството, че същата е обслужвала клиентка.
При това положение несъществено значение за доказване на елементите от фактическия състав на нарушението, се явява приложения касов бон от името на фирмата, чиято е регистрацията на обекта в РЗИ като такъв с обществено предназначение. Ето защо, съдът намира за безспорно доказано нарушението на чл.2 ал.3 вр. чл.1 ал.1 т.5 и вр. чл.5 ал.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г.
Така осъщественото нарушение от жалбоподателката обаче съдът намира, че осъществява признаците на „маловажен случай“, съгласно чл.28 от ЗАНН. Съгласно §1 т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Събраните по делото доказателства не установяват от извършване на процесното деяние да са настъпили каквито и да било вредни последици. Видно от доказателствата по 4 делото- епикриза, жалбоподателката за част от периода след изтичане на периодичната заверка на личната й здравна книжка на 07.02.2026 г. е пребивавала в болница за извършване на манипулации във връзка с тежко заболяване. За посочения период същата е следвало да извърши и два контролни прегледа в здравното заведение. Личната й здравна книжка е била заверена на 14.04.2026 г., т.е. в незначителен период от изтичане на предходната заверка, в който период не се доказва същата да е осъществявала дейността си особено често, поради цитираните по- горе медицински причини. Горепосочените обстоятелства, съдът намира за смекчаващи отговорността на жалбоподателката. Събраните по делото доказателства не определят същата за личност със завишена степен на обществена опасност или такава, която системно не спазва установения в страна правов ред- не се установи по делото същата да е извършвала други нарушения на ЗЗ и/или Наредбата. Посочените обстоятелства определят процесния случай като такъв с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, поради което и обосновават същият да се счете за маловажен случай.
Предвид изложеното по- горе съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, като нарушителят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН.
При този резултат от делото и доколкото от страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, такива съдът не присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-04-XI-Б-24/28.04.2026 г. на Директора на РЗИ- П., с което на Г. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С., обл.
П., ул. *** е наложено на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето административно наказание глоба в размер на 500 лв./255,65 евро, за нарушение на чл.2 ал.3 вр. чл.1 ал.1 т.5 и вр. чл.5 ал.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в здравни 5 заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметични салони.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. С., обл. П., ул. ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд- П. в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6