Решение № 47 от 27.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велико Търново, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500069 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, във връзка с 274, ал. 1, точка 2 и чл.

278 от ГПК.

С Решение № 338/6.07.2023 година по в. ч. гр. д. № 250/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение жалба на „Елитис“ ЕООД против Постановление от 30.11.2022 година за разпределение на суми по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809 в частите, с които: е прието, че „Банка ДСК“ АД е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на 258 383.61 лева; вземането на банката е определено като привилегия по чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите и е постановено „Елитис“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата 276 308.24 лева, включваща приетото вземане на банката в размер на 258 383.61 лева, като неоснователна.

С Определение № 993/5.10.2023 година по в. ч. гр. д. № 250/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК от „Троя-Стил“ ЕООД за допълване на Решение № 338/6.07.2023 година по в. ч. гр. д. № 250/2023 година по описа на Окръжен съд Велико Търново и присъждане в полза на молителя на разноски в размер на 1 200 лева като неоснователна 1

В законния срок е постъпила жалба от адвокат Р. Т. – пълномощник на „Елитис“ ЕООД, против Решение № 338/6.07.2023 година по в. ч. гр. д. № 250/2023 година по описа на Окръжен съд Велико Търново. В жалбата се сочи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Изтъква се, че не е уважено искането на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за представяне от „Банка ДСК“ АД на договора за кредит и анексите към него с оглед изясняване на фактическата обстановка и дали реално банката притежава привилегия по чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите. Не е обсъдено твърдението на пълномощника на „Елитис“ ЕООД, че Анекс № 6 към договора за кредит е следвало да се впише, в подкрепа на което се излагат съображения.

Заявява се, че подновяването на вземането на банката, обезпечено с ипотека, не е вписано до датата на разпределението, поради което тя е изгубила за сметка на „Елитис“ ЕООД (вписало впоследствие искова молба, решение и възбрана) предимството на първоначалното вписване на ипотеката и произтичащата от него привилегия. Сочи се, че вписването на ипотеката не е заличено, но същата обезпечава несъществуващо вземане (вече погасено) и не е подновена в съответствие с изискванията на закона. Липсват доказателства вземането на „Банка ДСК“ АД да е установено по основание и размер с влязло в сила изпълнително основание, както и за обезпечаване на вземането, описано в Молба с изх. № 01-2022474/24.11.2022 година на „Банка ДСК“ АД, с ипотеката, учредена през 2017 година. Няма данни за актуалните вземания на банката към кредитополучателя, които да са обезпечени с учредената на 8.06.2017 година договорна ипотека, поради което „Банка ДСК“ АД неправилно е включена в разпределението.

Направено е искане да се отменят Решение № 338/6.07.2023 година по в. ч. гр. д.

№ 250/2023 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, Постановлението от 30.11.2022 година за разпределение на суми по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809 в частите, с които: е прието, че „Банка ДСК“ АД е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на 258 383.61 лева; вземането на банката е определено като привилегия по чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите и е постановено „Елитис“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата 276 308.24 лева, включваща приетото вземане на банката в размер на 258 383.61 лева; да се извърши ново разпределение без участието на банката като взискател, алтернативно – като хирографарен кредитор.

Формулирани са доказателствени искания.

Постъпил е отговор на жалбата от „Троя-Стил“ ЕООД, представлявано от адвокат М. М., в който развива съображения за нейната неоснователност.

Депозиран е отговор на жалбата от „Банка ДСК“ АД, представлявана от юрисконсулт М. И., с който я оспорва.

В законния срок е подадена частна жалба от адвокат М. М. – процесуален представител на „Троя-Стил“ ЕООД, против Определение № 993/5.10.2023 година по в. ч.

2 гр. д. № 250/2023 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се развиват аргументи за дължимост на разноските за производството пред Окръжен съд Велико Търново, сторени от „Троя-Стил“ ЕООД.

Направено е искане да се отмени Определение № 993/5.10.2023 година по в. ч. гр. д. № 250/2023 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което в полза на „Троя-Стил“ ЕООД да се присъдят направените разноски пред Окръжен съд Велико Търново. Претендират се и сторени разноски пред Апелативен съд Велико Търново.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Елитис“ ЕООД, представлявано от адвокат Р. Т., с който я оспорва. При условията на евентуалност прави искане за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на дружествата-жалбоподатели и данните по делото, провери обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Жалбите са допустими – подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страни, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване с частна жалба.

Производството по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, е образувано по молба на „Елитис“ ЕООД и издадени в негова полза изпълнителни листове по гр. д. № 842/2017 година на Окръжен съд Велико Търново и в. гр. д. № 326/2019 година на Апелативен съд Велико Търново против „Троя 2000“ ЕООД за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот за периода 312.01.2017 година – 18.10.2017 година, законна лихва върху сумата от датата на исковата молба – 18.10.2017 година, до окончателното изплащане.

С Разпореждане от 26.07.2022 година на помощник-частния съдебен изпълнител Доротея Жекова при частен съдебен изпълнител С. К., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК към изпълнителното дело са присъединени вземанията на „Елитис“ ЕООД спрямо „Троя 2000“ ЕООД по изпълнителни дела с №№ 251/2021 година, 674/2021 година, 373/2022 година, 374/2022 година, 375/2022 година по описа на частен съдебен изпълнител С. К., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново.

С влязло в сила Решение № 167/23.04.2018 година по т. д. № 211/2017 година на Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е обявен за относително недействителен по отношение на „Елитис“ ЕООД апорт от „Троя 2000“ ЕООД в капитала на „Троя-Стил“ ЕООД на недвижим имот, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

3

Велико Търново, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-04-407/16.11.2009 година на Началника на СГКК Велико Търново, представляващ Склад № 4, с адрес на имота: гр. Велико Търново ул. „Магистрална“ 3, на първи етаж от сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – за склад, със застроена площ 561.97 кв. м, заедно с 9.5823% идеални части от общите части на сградата и 8.0997% идеални части от правото на собственост върху поземления имот с площ 4 403 кв. м.

Относно посочения имот е осъществена публична продан през периода 9.10.2022 година – 9.11.2022 година. За купувач на имота е обявено „Елитис“ ЕООД за сумата 549 999 лева (Протокол за отваряне на наддавателни предложения и обявяване на купувач от 10.11.2022 година).

С Постановление от 30.11.2022 година по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, е извършено разпределение на сумата 549 999 лева, за която имотът е възложен на „Елитис“ ЕООД. В постановлението са посочени взискателите по делото, размера на техните вземания и привилегиите. С разпределението е предвидена сума за „Банка ДСК“ АД (вписана ипотека с вх. рег. № 4839/8.06.2017 година по описа на Служба по вписванията Велико Търново) в размер на 258 383.61 лева с привилегия по чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите. Удовлетворени са съразмерно вземания без привилегия по чл. 137 от Закона за задълженията и договорите на „Елитис“ ЕООД.

Постановено е след влизане в сила на разпределението на основание чл. 495 от ГПК обявеното за купувач на недвижимия имот „Елитис“ ЕООД да доплати в двуседмичен срок 276 308.24 лева (разликата между предложената от взискателя цена – 549 999 лева, и сбора от сумите, които следва да получи по разпределението – 273 690.76 лева), от които 258 383.61 лева да се заделят за „Банка ДСК“ АД и да се изплатят след представяне на изпълнителен лист за вземането.

Въз основа на депозирана жалба от „Елитис“ ЕООД, представлявано от адвокат Р.

Т., против Постановлението от 30.11.2022 година за разпределение на суми по изпълнително дело № 20208090400480 по описа на частен съдебен изпълнител С. К., рег. № 809 в частите, с които: е прието, че „Банка ДСК“ АД е взискател – обезпечен кредитор с учредена в негова полза договорна ипотека с вземане в размер на 258 383.61 лева; вземането на банката е определено като привилегия по чл. 136, ал. 1, точка 3 от Закона за задълженията и договорите и е постановено „Елитис“ ЕООД да заплати за придобиване на описания имот сумата 276 308.24 лева, включваща приетото вземане на банката в размер на 258 383.61 лева, е образувано в. ч. гр. д. № 250/2023 година на Окръжен съд Велико Търново.

Решение № 338/6.07.2023 година по в. ч. гр. д. № 250/2023 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 460 от ГПК при условие, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва 4 разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

Съобразно Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 година по тълкувателно дело № 2/2021 година на ОСГТК на Върховния касационен съд незаконосъобразността на разпределението може да се изразява: в неправилно прилагане на нормите относно привилегиите и редът за удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите; неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на суми. Не са предмет на проиводството по чл. 463 от ГПК изискуемостта, ликвидността и съществуването на вземането на ипотекарния кредитор, обезпечено с ипотека върху недвижим имот, обект на принудителното изпълнение.

Ипотекарният кредитор, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на ипотекарния кредитор сума се запазва по сметка на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист (чл. 459, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ГПК). От данните по изпълнителното дело и приложените към възражението, депозирано от „Банка ДСК“ АД, преписи от Договор за кредит-овърдрафт, сключен на 7.06.2017 година, анекси към него и нотариален акт № 23, том III, рег. № 3742, дело № 257/2017 година по описа на нотариус Дочка Тютюнджиева, с район на действие – Районен съд Велико Търново, се установява, че в полза на „Банка ДСК“ АД е вписана ипотека за обезпечаване на вземането по договора. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот подробно са описани обезпечените вземания на „Банка ДСК“ АД. В чл. 172, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е визирано, че действието на вписването на ипотеката трае десет години от деня, в който е извършено. Не се твърди и няма данни вписаната на 8.06.2017 година ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД да е заличена, а и от посочената дата не е изтекъл регламентирания в Закона за задълженията и договорите десетгодишен срок. Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той (чл. 173 от Закона за задълженията и договорите). Уважаването на иск на „Елитис“ ЕООД с правно основание чл.