Определение № 965 от 10.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. Перник, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500737 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Юробанк България" АД, чрез пълномощника адв. Д. М., против разпореждане № 25471/31.08.2026 по ч.гр.д. №9083/2026 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 29704/19.08.2026, подадено от "Юробанк България" АД, ЕИК: ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М.

В. Х., с ЕГН **********, за сумата: 122, 72 евро, представляваща такси за уведомяване и за сключване на споразумение.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваните части по подробно изложени съображения, които са мотивирани и пред районния съд.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява редовна и процесуално допустима.

Ч.гр.д. №9083/2026 г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на "Юробанк България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М. В. Х. за следните суми: 35 036.04 евро, представляваща главница за периода от 20.10.2025 г. до 12.08.2026 г., ведно със законната лихва за период от 19.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 433.51 евро, представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2025 г. до 17.03.2026 г., 1 512.89 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2025 г. до 12.08.2026 г., 122.72 евро, представляваща такси 1 за уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит в размер на 92, 04 евро и за сключване на споразумение в размер на 30, 68 евро, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 2 179.86 евро и държавна такса в размер на: 630.79 евро.

Заявлението е отхвърлено по отношение на сумата 122, 72 евро, тъй като съдът е приел, че тази такса се претендира поради забава на длъжника да изпълни задължението си, като в тази връзка се е позовал на чл. 33 ЗПК.

Съдът е посочил, че дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл.

60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, а дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, като в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.

Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК.

Претенцията за заплащане на посочената такса е в противоречие с цитираната разпоредба и с нея се цели заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По своето естество претендираната сума представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което и тази такса противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването 2 може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни. С оглед изложеното правилно районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част.

В случая не намира приложение нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/2013 г.) с въвеждане на чл.

309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно съображение 8 от преамбюла на Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В този смисъл е установената практика на съставите на ОС-Перник по подобен вид казуси, а именно: Определение № 133 от 5.02.2026 г. по в. ч. гр. д.

№ 51/2026 г. на I възз. гр. състав; Определение № 984 от 29.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 797/2025 г. на II възз.гр. състав; Определение № 157 от 12.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 63/2026 г. на III възз. гр. състав; Определение № 26 от 12.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 794/2025 г. на III възз. гр. състав, затова и настоящият състав не намира основание да се отклони от установената практика в района.

С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25471/31.08.2026 по ч.гр.д.

№9083/2026 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 29704/19.08.2026, подадено от "Юробанк България" АД, ЕИК: ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против М.

В. Х., с ЕГН **********, за сумата: 122, 72 евро, представляваща такси за уведомяване и за сключване на споразумение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3