Решение № 4869 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4869 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507737 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.К.“ ООД срещу решение № 3536/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 2324/2022г. по описа на СРС, 76-и състав, с което съдът е отхвърлил предявените срещу ответника „И.А.М.“ АД частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за заплащане на следните суми, дължими във връзка с договор за цесия, а именно 5 по 100 лева, частично от 5 по 25 000 лева, представляващи плащания без основание след 17.07.2015г. в полза на „И.А.М.“ АД, прехвърлени по силата на договори за цесия в полза на „Т.К.“ ООД, сключени с Д.М.М., ЕГН **********, Д.Р.К., ЕГН **********, Е.М.П., ЕГН **********, Е.А.В., ЕГН ********** и Е.М.Н., ЕГН **********, като неоснователни.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения за допуснати от СРС процесуални нарушения, вкл. такива, свързани с доклада по чл. 146 ГПК и разпределението на доказателствената тежест.

Предмет на иска били получени от ответника „И.А.М.“ АД парични суми, заплатени му от цедентите-физически лица при начална липса на основание. И в исковата си молба, и в уточнителната такава, ищецът „Т.К.“ изрично посочил, че не твърди, че претендираните процесни суми били за плащания по недействителни договори за потребителски кредити или плащания въз основа на нищожни клаузи по договори за 1 потребителски кредити. Всички претендирани с исковата молба суми били предадени на ответника от цедентите при начална липса на основание. Никога по настоящото дело ищецът не бил изложил изрични твърдения, че вземанията възникнали вследствие на направени плащания по нищожни договори за кредит, но първоинстанционният съд не приел това, макар и предметът на делото да се определял от ищеца.

Гореупоменатите физически лица с договори за цесия прехвърлили в полза на ищцовото дружество същите свои съществуващи вземания, за което ответникът бил надлежно уведомен. С договорите за цесия били прехвърлени всички вземания на тези физически лица спрямо ответника, дължими поради неоснователно обогатяване, възникнали след 01.01.2015г. до датата на сключването на договора за цесия, като изброяването: 1/ „по нищожни клаузи ...“, 2/ „по недействителни договори ... „ и 3/ „без основание“, било неизчерпателно и кумулативно. Прехвърлените вземания били определени по вид и определяеми по размер, предвид на което цесията произвела ефект. По изложените подробни съображения моли за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което частичните искове бъдат изцяло уважени от съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „И.А.М.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че поради нередовностите на исковата молба производството се явявало изначално недопустимо. От представените договори за цесия не било ясно какви вземания били прехвърлени на ищеца и при какви обстоятелства същите възникнали. Цесиите били недействителни, вземанията не били индивидуализирани по основание и размер. Моли по подробно изложените съображения първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ищеца „Т.К.“ ООД срещу определение № 14420/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 2324/2022г. по описа на СРС, 76-и състав, с което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК била оставена без уважение.

Ответникът по частната жалба „И.А.М.“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С определение № 60385/02.12.2021г., постановено по ч.гр.д. № 4500/2021г. по описа IV г.о. на ВКС (л. 639 и сл. от преписката на СРС), било установено, че исковата молба на „Т.К.“ ООД отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 ГПК и чл. 128 2

ГПК. Съобразно мотивите на определението с уточняващата молба от 28.01.2021г. дадените от СРС указания били изпълнени, като с договори за цесия ищецът посочил, че придобил вземания, като всички претендирани с исковата молба суми били предадени от цедентите на ответника при начална липса на основание, а за начална дата на периода, от който момент насетне ответникът се обогатил без основание била посочена 17.07.2015г., като предаването на сумите било извършвано чрез банкови преводи през оператори на платежни услуги, както и на касите на съответните финансови институции. Настоящият съдебен състав не може да преразглежда същия въпрос, предвид на което не обсъжда възраженията на въззиваемата страна за нередовности на исковата молба и пороци на посоченото определение на ВКС.

В постановеното решение, с което отхвърлил частичните искове СРС изложил и мотиви за неоснователност на исковете за платени при изначална липса на основание – поради грешка суми, тъй като по делото липсвали доказателства за каквото и да е престиране, като само за едно от лицата била представена справка, че платило 12 лева за издаване на удостоверение за липса на задължения (л. 709), което основание било следствие от договор, а не за платено поради грешка, предвид на което съдът намира, че СРС се е произнесъл по спора, с който бил сезиран.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба, уточнена с молба с вх. № 25015529/28.01.2021г. и в първото по делото о.с.з., ищецът излага, че в периода от 17.07.2015г. до 26.03.2020г. лицето Д.М.М., в периода от 17.07.2015г. до 17.03.2020г. лицето Д.Р.К., в периода от 17.07.2015г. до 10.01.2020г. лицето Е.М.П., в периода от 17.07.2015г. до 06.04.2020г. лицето Е.А.В. и в периода от 17.07.2015г. до 26.02.2020г. лицето Е.М.Н., при начална липса на основание, заплатили на ответника „И.А.М.“ АД суми от по 25 000 лева. С договори за цесия, сключени с тези лица, ищецът „Т.К.“ ООД придобил тези им вземания за недължимо заплатени от тях суми и с уведомление, получено от ответника на 08.05.2020г. го уведомил за цесията. Ответникът не заплатил сумите в посочения от кредитора срок, предвид на което ищецът предявява срещу ответника частични искове за връщане на заплатените от петте лица суми от по 100 лева – част от вземания в общ размер от по 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 17.07.2020г. до окончателното погасяване. В първото по делото о.с.з. на 02.03.2022г. заявява, че процесните суми били платени от цедентите на ответника при пълна изначална липса на основание и не във връзка с договорни отношения. Уточнява, че с договорите за цесия били прехвърлени и други суми – такива по договори за кредит, които в случая не се претендирали. Поради „пълна грешка“ петимата, които цедирали вземанията си на ищеца, прехвърлили по 25 000 лева на ответника.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените частични искове. Оспорва договорите за цесия – същите не произвели никакъв правен ефект, били недействителни, тъй като липсвало съгласие за прехвърляните права, липсвала конкретизация и индивидуализация и дори определяемост на което и да е от прехвърляните вземания, предметът бил невъзможен, прехвърлянето на „всички вземания“ при така посочената цена в проценти противоречало на добрите нрави, договорите били с еднакво съдържание и съдържали неравноправни клаузи, създавало се значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Лицата нямали право на вземания спрямо ответника. Оспорва договорите за цесия и представените към тях пълномощни по реда на чл. 193 ГПК – не били подписани от посочените като цеденти лица, твърди, че същите били антидатирани. В условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.

На основание чл. 266, ал. 3 ГПК, поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, въззивният съд уважил доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ.

От заключението на изслушаната пред настоящата въззивна инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през процесните периоди в счетоводството на ответника били отразени парични постъпления от посочените пет лица, както следва:

В периода от 17.07.2015г. до 26.03.2020г. Д.М.М. превел сума в общ размер 7 881.65 лева, от които сума в общ размер 269.64 лева по договор за паричен заем № 2623605/19.08.2016г., сума в общ размер 435.04 лева по договор за паричен заем № 2692897/29.11.2016г., сума в общ размер 536.27 лева по договор за паричен заем № 2825989/06.06.2017г., сума в общ размер 734.12 лева по договор за паричен заем № 3005878/31.07.2017г., сума в общ размер 721.91 лева по договор за паричен заем № 3217717/04.05.2018г., сума в общ размер 2 030.40 лева по договор за паричен заем № 3283241/26.07.2018г., сумата 720.56 лева по договор за паричен заем № 3482963/25.03.2019г., сумата 720.56 лева по договор за паричен заем № 3560485/24.06.2019г., сума в общ размер 713.17 лева по договор за паричен заем № 3602320/12.08.2019г., сума в общ размер 800 лева по договор за паричен заем № 3727915/30.12.2019г. и сума в общ размер 199.98 лева по договор за паричен заем № 3769299/14.02.2020г. От заключението на ССчЕ не се установяват други суми, платени от Д.М.М., извън горепосочените 11 броя договори за паричен заем, не във връзка с договорни правоотношения.

В периода от 17.07.2015г. до 17.03.2020г. Д.Р.К. превела на ответника сума в общ размер 3 587.62 лева, от които суми в общ размер 110 лева по договор за паричен заем № 2294287/24.04.2015г., сума в общ размер 459.66 лева по договор за паричен 4 заем № 3546778/06.06.2019г., сума в общ размер 568.25 лева по договор за паричен заем № 3580954/17.07.2019г., сума в общ размер 523.34 лева по договор за паричен заем № 3612930/28.06.2019г., сума в общ размер 761.87 лева по договор за паричен заем № 3658551/17.10.2019г., сума в общ размер 612.63 лева по договор за паричен заем № 3746894/22.01.2020г., сума в общ размер 551.87 лева по договор за паричен заем № 3777694/24.02.2020г. От заключението на ССчЕ не се установяват други суми, платени от Д.Р.К., извън горепосочените 7 броя договори за паричен заем, не във връзка с договорни правоотношения.

В периода от 17.07.2015г. до 10.01.2020г. Е.М.П. превела на ответника сума в общ размер 3 739.55 лева, от които суми в общ размер 1 105.65 лева по договор за паричен заем № 2093703/27.06.2014г., сума в общ размер 835.02 лева по договор за паричен заем № 2601075/18.07.2016г., сума в общ размер 538.08 лева по договор за паричен заем № 2788692/12.04.2017г., сума в общ размер 1 260.80 лева по договор за паричен заем № 2820389/29.05.2017г. От заключението на ССчЕ не се установяват други суми, платени от Е.М.П., извън горепосочените 4 броя договори за паричен заем, не във връзка с договорни правоотношения.

В периода от 17.07.2015г. до 06.04.2020г. Е.А.В. превела на ответника сума в общ размер 23 778.70 лева, от които суми в общ размер 776.61 лева по договор за паричен заем № 2332066/22.06.2015г., сума в общ размер 859.01 лева по договор за паричен заем № 2515214/06.03.2016г., сума в общ размер 1 014.93 лева по договор за паричен заем № 2738271/30.01.2017г., сума в общ размер 335.87 лева по договор за паричен заем № 2831455/15.06.2017г., сума в общ размер 763.96 лева по договор за паричен заем № 3030155/04.09.2017г., сума в общ размер 1 654.92 лева по договор за паричен заем № 3105575/18.12.2017г., сума в общ размер 1 409.52 лева по договор за паричен заем № 3207907/24.04.2018г., сума в общ размер 2 179.96 лева по договор за паричен заем № 3257989/26.06.2018г., сума в общ размер 1 667.04 лева по договор за паричен заем № 3318015/10.09.2018г., сума в общ размер 4 131.64 лева по договор за паричен заем № 3437230/29.01.2019г., сума в общ размер 2 599.90 лева по договор за паричен заем № 3483892/25.03.2019г., сума в общ размер 2 272.20 лева по договор за паричен заем № 3546217/06.06.2019г., сума в общ размер 2 819.67 лева по договор за паричен заем № 3614863/27.08.2019г., сума в общ размер 1 095.70 лева по договор за паричен заем № 3667819/29.10.2019г., сумата 126.06 лева по договор за паричен заем № 3787351/04.03.2020г. и сумата 71.71 лева по договор за паричен заем № 3788158/05.04.2020г. От заключението на ССчЕ не се установяват други суми, платени от Е.А.В., извън горепосочените 16 броя договори за паричен заем, не във връзка с договорни правоотношения.