Решение № 4316 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4316 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110148579 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 17 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателното решение – 15.04.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязло в сила решение, с което ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Ищецът – М. В. С., твърди, че с постановление от 20.07.2020 г. ищeцът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1226/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. преписка № 26078/2020 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр. ал.1 от НК - хулиганство. С Постановлението от 20.07.2022г. на С. е била определена и мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 1 500.00 лв., като същата е била отменена с Определение №183415 от 24.08.2020 г., постановено по н.ч.д №9615/2020г. по описа на СРС, НО, 4 състав. На 02.04.2021 г. на ищеца му е било предявено и Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.04.2021 г., като му е било повдигнато обвинение по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК. След приключване на досъдебното производство, СРП изготвила постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като било образувано НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав. Твърди, че с решение от 30.03.2022 г. по НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като решението е влязло в сила на 15.04.2022 г. Излага, че в резултат на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в следното: в стрес, негативни емоции и притеснение, породени от висящото срещу него наказателно производство, през целия му период, като особено интензивни са станали те, когато е наближавало провеждане на процесуалноследствено действие в досъдебната фаза или съдебно заседание, с дни преди датата на всяко призоваване М. В. С. не е могъл да спи, бил е притеснен и напрегнат. Нанесените на ищеца щети се разпростирали и върху доброто му име, с което същият се ползвал в обществото, доколкотото същият е бил известен като високообразован, умен и 1 интелигентен ерудит, който служил винаги за пример и норма на поведение, бил е авторитетна личност, уважавана от обществото и която ежедневно оказвала положително влияние върху хората, в това число на неговото семейство и клиенти, ищецът е завършил право през 1985г. в Софийският университет „Св. Климент Охридски“, имал докторска степен по административно право, повече от 35 години бил и практикуващ адвокат, бил е също областен управител на Област Ямбол, както и народен представител в XXXIX и в XL Народно Събрание, а на президентските избори през 2016 г. се кандидатирал за вицепрезидент заедно с Татяна Дончева, поради което имал качеството „обществено значима личност“. Особено неприятна и унизителна за него е била извършената му в 01 РУ СДВР полицейска регистрация, включваща дактилоскопиране и фотографиране, с който противозаконен акт ищецът бил подложен на перманентно обществено порицание. Твърди, че е изпитвал силни притеснения от евентуалната санкция по чл. 325 от НК, в случай че бъде признат за виновен, изпитвал също много терзания, безпокойство, затруднени били контактите му с близки и околни. Наказателното производство станало причина да преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическата и психическата му стабилност, нарушило се душевното му равновесие, здравето му, отразило се неблагоприятно както върху ежедневието и върху контактите му с близки и приятели, така и върху почивката и работоспособноста му, довело го е до безсъние, до постоянно силно главоболие, направило го е раздразнителен и много чувствителен. Стресът и притеснението от воденото срещу него наказателно дело се е отразило, както на семейните му отношения, така и на професионалните му ангажименти, в работата си като адвокат и защитник е станал изнервен, разконцентриран и неефективен, тъй като често е мислел за висящото срещу него наказателно производство, притеснявал се е дали няма да загуби клиентите си, както и дали това няма да се отрази при работата му с бъдещи такива, като те биха имали недоверие и съмнения спрямо него, работата и професионализма му. Посочва се, че в периода от 20.07.2020 г. и към настоящия м о м е н т задържането наказателно производство срещу ищеца е било широко разпространено по медиите, включително и националните. Излага, че 08.01.2022 г. множество български медии, в това число национални радия и телевизии, разпространили новината, че главния прокурор на Република България, заедно с други прокурори изпратили писмо, адресирано до 67 получатели, като на стр. 18 от писмото се твърдяло следното за ищеца: „Самият С. беше задържан на 21.07.2020 г. за това , че прекъсна електрозахранването на метрото в гр. София и му бе повдигнато обвинение за хулиганство, за което му бе наложено административно наказание „глоба“.“, като с писмото освен, че се клеветял С., се внушавало и че същият е извършил престъпление, доказано по безспорен начин и съответно е получил наказание „глоба“ преди още да имало произнасяне на решение на съда по висящото спрямо ищеца дело, с което се нарушавала презумпцията за невиновност. Това довело до още по – голям стрес за ищеца, чувствал се сякаш някой настройва целия свят срещу него, започнал да се тревожи от факта, че клеймото му ще виси по отношение на всичките сезирани евродепутати, посланици и обикновени граждани, чувствал се е унизен и уязвим пред обществото, притеснявал се е как всичко това ще се отрази върху неговата кариера, а и изцяло на живота му и репутацията му, както на него, така и на неговите деца, още повече, доколкото писмото достигнало чрез медийните публикации в чужбина и до неограничен брой хора по света, като във връзка с него били публикувани и множество статии, посочени в исковата молба. Твърди, че търпи неимуществени вреди и към настоящия момент, като същите оценява на 17 000 лв., която сума иска да му бъде присъдена по делото, като претендира и разноски по производството.

Ответникът – Прокуратурата на Република България, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че по делото не е доказано да са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като оспорва да е налице причинна връзка между претендираните вреди и незаконното обвинение. Излага, че Прокуратурата на РБ не може да се държи отговорна за извършената полицейска регистрация, доколкото същата се извършвала от полицейските органи. Ответникът поддържа становище, че липсват доказателства органи на прокуратурата да се извършвали спрямо ищеца действия, извън 2 правнорегламентираните в хода на наказателното производство. В отговора на исковата молба са развити подробни съображения относно приложението на чл.52 от ЗЗД. Обръща се внимание, че на ищеца по процесното наказателно производство не е била взета мярка за неотклонение, поради което интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото обвинение по отношение личността на ищеца е ниска в сравнение с лицата, на които е взета и приложена по-тежка мярка за неотклонение.

Обяснява се, че сама по себе си оправдателната присъда дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Според ответника изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. С оглед на това се поддържа становище за неоснователност на предявения иск, а в условията на евентуалност – за прекомерност на претендираното обезщетение.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал.

1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан по повдигнатото обвинение; претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал. 1 и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.

Видно от приложеното по делото копие на ДП и събраните доказателства се установява, че на 20.07.2020 г. при условията на чл. 212, ал. 2 НПК е започнато ДП № 1226/2020 г. по описа на 01 РУП-СДВР, пр. пр. № 26078/2020 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Още на 21.07.2020 г. по отношение на ищеца е изготвено и му е връчено постановление за привличане на обвиняем в извършване на горепосоченото престъпление, като е проведен и разпит в качеството му на обвиняем. С постановление от 02.04.2021 г. на ищеца е предявено постановление за привличане на обвиняем от 01.04.2021 г. като му е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и е извършен разпит на ищеца в качеството на обвиняем. С Постановление от 16.04.2021 г. по пр. пр.

№ 26078/2020 г. по описа на СРП досъдебното производство е внесено в съда с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НАХД № 5918/2021 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, приключило с решение от 30.03.2022 г., с което М. Виктор С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Производството пред СРС е приключило в рамките на три открити съдебни заседания. Срещу постановеното решение не е постъпила жалба или протест, поради което същото е влязло в законна сила на 15.04.2022 г. Видно от материалите по приложеното ДП, спрямо обвиняемия прокуратурата е наложила мярка за неотклонение „гаранция в пари“ с постановлението от 21.07.2020 г., която е била 3 отменена изцяло с определение от 25.08.2020 г. на СРС по НЧД № 11209/2020 г.

Оправдаването на подсъдимия е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган - Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално[1]следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищеца.