Решение № 833 от 19.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500597 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 628/24.11.2022 г., постановено по гр.д. № 127/2022 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, четвърти състав, е развален поради не плащането на 30 000 лв., отразена като „изплатена от продавача на купувача при условията на предварителен договор от 2017 г.“, сключения между продавача Л. Н. Х. и купувача Л. Г. Б., договор за покупко - продажба с нотариален акт № 107/21 г., т.ІІ, рег. № 2892, д. № 280/21 г., съответно ответникът е осъден да заплати на ищцата общо сумата от 3 145 лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от ответника по делото са постъпили две въззивни жалби, подадени чрез различни процесуални представители.

На 29.12.2022 г. в регистратурата на ОС-Благоевград е входирана въззивна жалба от Л. Г. Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат П. Н. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено по първоинстанционното дело л.84.

1

В тази въззивна жалба ответникът твърди незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Развиват се съображения по същество на спора с обсъждане на събраните по делото свидетелски показания.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноските.

На 29.12.2022 г. по имейл ответникът депозира втора въззивна жалба, подписана и подадена чрез процесуален представител адвокат С. Д. надлежно упълномощен с пълномощно приложено към жалбата. Същата е подписана с КЕП.

Във втората въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при допускане на гласни доказателства с твърдението, че съдът е допуснал и събрал свидетелски показания за обстоятелства, за които съществува законова забрана да се установяват с гласни доказателства. Твърди се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при произнасянето на съда по представените медицински документи относно здравословното състояние на ищцата и отмяната на определението за нейния разпит по реда на чл.176 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноските.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори от въззиваемата страна-ищцата Л. Н. Х..

Отговорите са депозирани чрез адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към първоинстанционното дело-л.105 и адвокат В. с пълномощно на л.29 от първоинстанционното дело.

Развиват се подробни съображения по съществото на спора. Искането към съда е да остави без уважение въззивните жалби, да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемата направените от нея разноски.

Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител 2 поддържа въззивна си жалба по подробни съображения, изложени в нея, както и в депозираната писмена защита. Претендира разноски, съобразно представения списък.

Въззиваемата в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски, съобразно представения списък. Подробни съображения по съществото на спора развива в представената пред въззивния съд писмена защита.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд Благоевград е бил сезиран с иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, предявен от Л. Н. Х. срещу Л. Г. Б. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 07.04.2021 г., обективиран в нотариален акт № 107, том II, рег.№ 2892, дело № 280/2021 г. на А. Б.-помощник-нотариус по заместване при И. К., Нотариус с район на действие РС Благоевград, вписана в регистъра на НК под № ***, поради липса на реално плащане на цената по договора.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 07.04.2021 г. между ищцата в качеството й на продавач и действаща чрез пълномощника си Т. Ц. Б. и ответника в качеството му на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на следния собствен на ищцата недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент, заснет с идентификатор ***, находящ се на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, с предназначение "жилищна сграда-многофамилна“, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с площ 88,08 кв.м. по КК на град Благоевград, с адрес на имота: гр. ***, бул „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**.

Договорът е сключен в задължителната за действителността му нотариална форма, с нотариален акт № 107, том II, рег. № 2892, дело № 3

280/2021 г. на А. Б.-помощник-нотариус по заместване при И. К., Нотариус с район на действие РС Благоевград, вписана в регистъра на НК под № ***, надлежно вписан в СВ с вх. рег. № 2075 от 07.04.2021 г., акт № 79, том VII, дело № 718/2021. В нотариалния акт е посочено, че недвижимият имот се продава за сумата от 30 000 лв., която сума е изплатена от купувача на продавача при условията на предварителен договор от 2017 г.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на пълномощника на ищцата Т. Ц. Б., който установява, че между ищцата и ответника никога не е подписван предварителен договор, те не се познават.

Свидетелят установява, че изречението „сумата е изплатена от купувача на продавача при условията на предварителен договор от 2017 г.“, било вписано в нотариалния акт, за да може да изповядат сделката, защото когато нотариусът разбрал, че парите не са платени, казал, че няма как да изповяда сделката без да е платено.

Разпитаният свидетел А. С. Б. установява, че работи като помощникнотариус при нотариус И. К., както и че познава много отдавна Л. Х., тъй като тя е клиент на кантората. Свидетелят установява, че тъй като сделката била над 10 000 лв., а той и нотариуса имат задължение по ЗННД да проследяват плащания над 10 000 лв., извършени с платежни документи, попитал и двете страни по сделката има ли такова плащане и ако има да представят платежните документи. Те му отговорили, че такова плащане няма и ще се направи допълнително. Свидетелят установява, че до приключване на обработката на нотариалния акт, документи за извършено плащане не му били предоставени, като по желание на страните било заявено, че плащане ще се извърши по предварителен договор. Свидетеля в качеството на помощникнотариус изискал този договор, но такъв не му бил предоставен, нито му били предоставени документи за плащане. Установява, че в момента преди подписването, Л. Б. издиктувал на свидетеля текста и лично свидетелят извършил исканата корекция, след което унищожил първоначалния проект за нотариален акт, защото там пишело друго. Добавката относно наличието на предварителен договор от 2017 г. била направено по искане на Б..

Въззивният съд не обсъжда събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания на свидетелите П. и К., в частта, с която свидетелите установяват извършено от ответника купувач плащане на продажната цена от 4

30000 лв., съответно три плащания от по 10 000 лв., тъй като същите са недопустими на основание чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, която разпоредба установява писмена форма за доказване на плащането, когато за възникване на задължението е съставен писмен акт, както е и в конкретния казус.

До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, не е представен предварителен договор от 2017 г., сключен между страните по делото.

При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел основателност на исковата претенция, тъй като по делото не е установено предварително заплащане от приобритателя на така договорената цена: „при условията на предварителен договор от 2017 г.“, като е обосновал този свои извод и го е извел от показанията на свидетелите Б. и Б., които категорично изключват наличието на такъв предварителен договор между страните. Не е обсъдил показанията на свидетелите П. и К., приемайки, че е налице забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но незаконосъобразно.

Въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Основният аргумент на въззивника е, че решението на първоинстанционния съд почива изцяло на недопустими свидетелски показания. Това възражение е основателно, предвид следните съображения:

Решаващият извод на първоинстанционния съд, че продажната цена по договора не е платена, почива единствено и само на свидетелските показания на Т. Ц. Б. и А. С. Б., събирането на които е било недопустимо предвид 5 забраната на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, при изричното противопоставяне от страна на ответника и при липсата на „начало на писмено доказателство“.

Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената. Поради това съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 403/10.01.2012 г. по гр. дело № 1543/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012 г. по гр. дело № 449/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане.

Съгласно чл. 180 ГПК подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи /диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление.

В този случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил, представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание.