Определение № 67 от 30.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Перник, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Търговско дело № 20241700900003 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила молба с вх. № 2194 / 19. 03. 2026г. /л.2510/, от „Рос Паркет“ ЕООД чрез адвокат П., с която се твърди, че съдът явно подпомага молителя, като до момента в производството е допуснал всяко едно искане, въпреки недопустимостта, ненеобходимостта и неоснователността му.

С оглед на изложеното:

Моли съдът да мотивира постановеното на 19.03.2026г. разпореждане № 94., като се позовава на Решение № 7 от 30 юни 2020 г. по к.д. № 11/2019 г. , Конституционният съд постанови, че всички съдебни актове, с които се решава правен спор или се засягат съществено права и законни интереси, трябва да бъдат мотивирани.

Моли съдът да извърши преценка на разпореденото в постановеното на 16.03.2026г. определение № 50, с което е отхвърлил всички поискани доказателствени средства, които са изцяло съобразени с направеното оспорване на стопанските сделки на представляваното от нея дружество от страна на молителя.

Моли съдът да задължи молителя да уточни какво точно оспорва, тъй като в качеството й на процесуален представител на страна в производството, очевидно тя е разбрала, че се оспорва извършването на стопанските операции от довереното й дружество, а не осчетоводяването на извършените стопански операции. В случай, че се установи, че разбирането е правилно, то очевидно 1 съдът е бил подведен в производството което е открил и разбирането му за същото производство.

Моли съдът да отмени постановеното на 16.03.2026г. определение № 50 и да допусне поисканите доказателствени средства.

Алтернативно, в случай, че адвокат П. като процесуален представител не е разбрала оспорването направено от страна на молителя, то моли да й бъде предоставен срок, в който след уточнение на оспорването да направи доказателствени искания с цел законосъобразно доказване.

Твърди, че съдът, който до този момент особено държи на приложението на разпоредбата на чл.102 ал.2 т.3 от ГПК изобщо не е връчил горепосочената молба за становище на молителя.

Моли съдът да съобрази и посочената в молбата практика на Върховен касационен съд, а именно: Решение № 32 от 18.06.2019г. постановено по търг. дело 1109/2018г. на ТК, I ТО на ВКС, Решение № 46 от 20.04.2021г. постановено по търг. дело 1267/2020г. на ТК, II ТО на ВКС, Решение № 71 от 30.04.2015г. постановено по търг. дело 4254/2013г. на ТК, I ТО на ВКС, Решение № 14 от 16.01.2025г. постановено по търг. дело №1723/2023г. на ТК, II ТО на ВКС, Решение № 14 от 05.02.2025г. постановено по търг. дело №1209/2023г. на ТК, II ТО на ВКС, Решение № 14 от 27.07.2023г. постановено по търг. дело №2645/2022г. на ТК, II ТО на ВКС, Решение № 179 от 30.10.2017г. постановено по търг. дело 1048/2017г. на ТК, I ТО на ВКС, Определение №833 от 04.04.2024г. постановено по търг. дело №2103/2023г. на ТК, II ТО на ВКС, както и решение № 4 от 11.03.2014г. постановено по конституционно дело №

12/2013 г. от Конституционният съд на

Република България, съгласно която практика съдът при съдебното дирене и свое собствено такова да извърши пълен и цялостен анализ на финансово икономическото състояние на дружеството, като изрично е посочено и следното, а именно - дори в случай, че показателите са в референтните стойности, то съдът следва и сам да извърши (а не да отхвърля искания в този смисъл) преценка на събираемостта и ликвидността на краткосрочните вземания, произхода на касовата наличност и дали счетоводните записи по сметка 501 „Каса“ отговарят на реални постъпления в брой, следва сам да издири и да извърши преценка относно пазарната стойност и ликвидността и реализацията на стоките запаси на дружеството - дали същите са продаваеми 2 или не, дали са реални активи и при вземане под внимание средата обръщаемост на стоките в съответния отрасъл сам да прецени дали същите са реално съществуващи активи.

Посочено е, че тези обстоятелства обаче изобщо е невъзможно да бъдат установени от съдебно счетоводна експертиза, а следва да бъдат доказани по реда на пълно и главно доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, включително оценка на пазарна стойност, средна пазарна цена, продаваемост на стоките, както и основания за постъпления на каса и формиране на реална касова наличност.

В случай, че съдът отново не уважи нито едно от направените с настоящата молба искания, то същото обстоятелство ще е безспорно доказателство за очевидно препятстване на довереното й дружество да извърши пълно и главно доказване на своята теза в производството и е основание да направи отново искане за отвод на председателя на състава на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК във вр. чл.621 от ТЗ.

С оглед на изложеното :

Моли съдът да мотивира постановеното на 19.03.2026г. разпореждане № 94, и отново моли, съдът на основание разпоредбата на чл.253 от ГПК да измени постановеното на 16. 03. 2026г. по делото определение № 50, с което е оставил без уважение останалите доказателствени искания, направени в становище с вх. №1726 / 05. 03. 2026г. /л.2386/ и в молба с вх. № 1727 / 05.

03.2026г. /л.2413/ и двете от „Рос паркет“ ЕООД, чрез адвокат С. П., като вместо него уважи доказателствените искания, направени в становище с вх.

№1726 / 05. 03. 2026г. /л.2386/ и в молба с вх. № 1727 / 05. 03.2026г. /л.2413/.

Алтернативно, в случай, че адвокат П. като процесуален представител не е разбрала оспорването направено от страна на молителя, то моли да ми бъде предоставен срок, в който след изрично уточнение на оспорването от страна на молителя да направя доказателствени искания с цел законосъобразно доказване в открито производство по оспорване Алтернативно, в случай, че съдът отново отхвърли всички направени с настоящата молба искания, то същото обстоятелство ще е безспорно доказателство за очевидно препятстване на довереното й дружество да извърши пълно и главно доказване на своята теза в производството по оспорване и е основание да направи отново искане за отвод на председателя на 3 състава на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК във вр. чл.621 от ТЗ.

Насрещната страна „Юробанк България“ АДЗ, чрез юрисконсулт Мирела Д., в срок по лектронен път на 27. 03. 2026г., е депозирала писмено становище, с вх. № 2474 / 30. 03. 2026г. Признава, че молба вх. № 2159 / 18.

03. 2026г. /л.2506/ не му е връчена за становище, защото така е преценил съда.

Оспорва изцяло исканията от „Рос Паркет“ ЕООД, направени в молбата с вх.

№ 2194 / 19. 03. 2026г. /л.2510/ – главни и алтернативни, включително и доводите за пристрастност на съда, като неоснователни и несъстоятелни.

Моли същата изцяло да бъде оставена без уважение.

Пернишкият окръжен съд намира следното:

При постановяване на определение № 50 от 16. 03. 2026г., съдът е изложил мотиви, кои искания на страните следва да бъдат уважени, както и мотиви, защо останалите искания на "Рос Паркет“ ЕООД, направени в становище с вх. № 1726 / 05. 03. 2026г. /л.2386/ и в молба с вх. № 1727 / 05. 03.

2026г., са неоснователни и е постановил диспозитив в същата насока.

Следоватално молбите с вх. № 2159 / 18. 03. 2026г. и с вх. № 2194 / 19.

03. 2026г., за отмяна на определение № 50 16.03.2026г., са неоснователни, а тъй като с първата молба не се иска приемане на писмено доказателство, нито се прави ново процесуално искане, съдът не е връчил препис от нея на банката. Единствено защото с втората молба се прави искане за отвод на съдията докладчик, то е разпоредено да бъде връчен препис на банката, която в 7 дневен срок от връчването има право да изрази становище.

В същото определение съдът изрично е отбелязал :

„Доказателствената тежест на страните е правилно разпределена с това определение, като върху „Рос Паркет“ ЕООД тежи доказателствената тежест да установи съдържанието на оспорените писмени доказателства по общия ред по ГПК /а не по НПК - да се назначават експертизи, чрез които да се установяват лица, които впоследствие да се разпитват в качеството им на свидетели/. В тази насока съдът следва да отбележи, че за да бъдат уважени доказателствените искания на „Рос Паркет“ ЕООД, те следва да бъдат относими към производството по оспорване на съдържанието на описаните писмени доказателства, да са процесуално допустими и да са необходими за 4 установяване истинността на съдържанието на оспорени писмени доказателства, повечето от които касаят суми от 8600лв. до около 300000лв.

По отношение на направените многобройни доказателствени искания в молба с вх. № 1727 / 05. 03. 2026г. от „Рос паркет“ ЕООД, чрез адвокат С. П.

/л.2413/, преценени през призмата на гореизложеното, Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че напълно всички искания, /някои от които и въобще не са конкретизирани/ се явяват неосъотносими към конкретното производство по установяване истинността на съдържанието на оспорените писмени доказателства, от страна на „Рос Паркет“ или са процесуално недопустими. Всички тези искания биха могли да се установят, единствено със заключение на съдебно – счетоводна експертиза/съдебно – икономическа експертиза, каквато не е поискана, но не и чрез поисканите способи, включително и съдебни удостоверения, които се искат както с описаната молба, така и със становище вх. № 1726 / 05. 03. 2026г. /л.2386/“.

От изложеното е видно, че не се касае за стопански операции, а се касае за оспорване на съдържанието на процесните документи, поради което съдът не следва нито да отменява свое определение № 50 от 16. 03. 2026г., нито да указва на „Юробанк България“ АД, какво точно оспорва, нито да дава възможност на „Рос Паркет“ ЕООД да ангажира други доказателства във връзка с доказване от негова страна на оспореното съдържание на процесните писмени доказателства. Освен това съдът следва да отбележи, че след удължаване на едноседмичния срок с още три седмици /общо 28дни/, „Рос Паркет“ ЕООД е имало достатъчно време да вникне в това какъв е предметът на конкретното производство по оспорване съдържанието на писмените доказателства и да прецени какви доказателства следва да ангажира.

По отношение на цитираната съдебна практика:

Решение № 32 от 18.06.2019г. постановено по търг. дело 1109/2018г. на ТК, I ТО на ВКС касае доказателствената сила на частен документ по отношение на оспорването му от трето лице и кои лица са трети, като в конкретника казус по настоящето дело най – съществените писмени документи, установяващи съществуването на парична наличност у „Рос Паркет“ ЕООД, са съставяни от Р. Ж. Б., в качеството му на управител на различни ЕООД, в качеството му на физическо лице, в качеството му на касиер, на счетоводител и т.н. Следователно това решение е в подкрепа на 5 мотивите на съда, изразени в определение № 50 от 16. 03. 2026г. на съда, а не е в обратната насока.

Останалите цитирани съдебни актове на ВКС, са несъотносими към настоящето производство по оспорване съдържанието на частни свидетелстващи документи и касаят задължението на съда да съобрази финансовото и икономическо състояние на дружеството – длъжник към момента на приключване на производството, за да се установи дали то е в несъстоятелност и/или свръхзадълженост.

С оглед твърдението, че съдът уважава всички процесуални и доказателствени искания на „Юробанк България“ АД и не уважава процесуалните и доказателствени искания на „Рос Паркет“ ЕООД, съдът следва да отбележи, че първо това не е вярно, тъй като са оставяни без уважение и доказателствени искания на банката, както и са уважавани основателни искания на „Рос Паркет“ ЕООД:

-От представените с молба вх. № 4904/12. 08. 2025г. /л.1627/ от страна на „Рос Паркет“ ЕООД 70 броя писмени доказателства, съдът с определение № 239 / 17. 12. 2026г. /л.2167/ е приел общо 60 броя писмени доказателства и е оставил без уважение искането за приемане на 10 броя писмени доказателства – подробно описани, като в мотивите се е обосновал кое от тези 10 писмени доказателства защо не следва да бъде приемано.

-От представените с молба с вх. № 6467 / 20. 10. 2025г. /л.1900/ от страна на „Рос Паркет“ ЕООД общо 67 писмени доказателства, които са били оспорени от насрещната страна, съдът с определение № 16 / 29. 01. 2026г. е открил производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на частните свидетелстващи документи /което впоследствие е отменено в часттта за откриване на производство по чл. 193 от ГПК и е указано, че доказването на съдържанието следва да стане по общия ред по ГПК/, както и е указал на дружеството, че доказаването на останалите частни диспозитивни документи, следва да стане по общия ред.