Решение № 52 от 07.05.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. С., 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20251800900181 по описа за 2025 година

Ищцата И. Г. Н., ЕГН **********, гр. Б., *** и адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „Младост 3“, бл. 387, вх. Б, ап. 42 чрез пълномощника си адв. Б. К. от САК, е предявила срещу „Д.“ АД, ЕИК .., гр. С., ***, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на следните суми:

- 13293,59евро (тринадесет хиляди двеста деветдесет и три евро и питдесет и девет евроцента), равностойни на 26 000,-лв. /двадесет и шест хиляди лева/, предявен като частичен от сумата 61355,03евро (шестдесет и една хиляди триста петдесет и пет евро и три евроцента), равностойни на 120 000,-лв. /сто и двадесет хиляди лева/, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания от ПТП настъпило на 14.03.2025 г. в гр. Б., на кръстовището на ул. „Свобода“ и ул. „Акад. Стоян Романски“, причинено по вина на А.Г.В., водач на МПС - л.а. „Хюндай Велостер“, с peг. № СВ 6401 СВ, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с „Д.“ АД, полица BG/08/525000307641/ 21.01.2025 г. със срок на валидност от 26.01.2025 г. до 25.01.2026 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. - датата на която е уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата;

-1817,41евро (хиляда осемстотин и седемнадесет евро и четиридесет и един евроцента), равностойни на 3554, 39 лв. /три хиляди петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, предявен като частичен от сумата 15 000,-лв. /петнадесет хиляди лева/, претендирани като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, от които:

1

1561,68евро (хиляда петстотин шестдесет и едно евро и шестдесет и осем евроцента), равностойни на 3054, 39 лв. /три хиляди петстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки - разходи за лечение, търпени от ищцата вследствие горното ПТП, от които: 2630 лв. за медицинско изделие; 35 лв. за ОХ/ЛКК; 389,39 лв. за лекарства и медицински материали, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г.

- датата на която е уведомен застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата /виж уточн. молба вх. № 9387/29.08.2025 г. – л.35 от делото/ и

255,65евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента), равностойни на 500,-лв. /петстотин лева/, претендирани като застрахователно обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, формирани от разликата между работната заплата на ищцата от преди процесното ПТП и получаваното от нея обезщетение за временна неработоспособност за периода от датата на инцидента до възстановяването работоспособността й търпени от ищцата вследствие горното ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 14.03.2025 г.

- датата на инцидента до възстановяването на работоспособността й /виж уточн. молба вх. № 9387/29.08.2025 г. – л35 от делото/.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2025 г. в гр. Б., на кръстовището на ул.

„Свобода“ и ул. „Акад. Стоян Романски“ водачката А.Г.В., управляваща л.а. „Хюндай Велостер“ с peг. № СВ 6401 СВ, нарушила правилата за движение по пътищата, като блъснала пресичащата по ул. „Свобода“ пешеходка И. Н., вследствие на което са й причинени телесни увреждания.

По случая било образувано ДП № 119/ 2025 г. по описа на РУ - Б., пр. пр. № 456/ 2025 г. по описа на РП – Б., което към момента не е приключило с краен съдебен акт.

В исковата молба се твърди, че причина за настъпване на процесното ПТП са допуснатите от водачката на л.а. „Хюндай Велостер“ нарушения на правилата за движение по пътищата, която нарушила определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата и в пряка причинна връзка между деянието на А.В., настъпили общественоопасните последици - телесните повреди, причинени на ищцата И. Г. Н..

За увреждащия л.а. „Хюндай Велостер“ с peг. № СВ 6401 СВ, към датата на събитието била налице сключена с ответника с „Д.“ АД, застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с полица BG/08/525000307641/ 21.01.2025 г. със срок на валидност от 26.01.2025г. до 25.01.2026г.

Ищцата И. Г. Н. твърди, че на 07.04.2025г. предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред „Д.“ АД, представила всички документи, с които разполага, въз основа на която били заведени при ответника преписка №211994926/07.04.2025г. за неимуществени вреди и преписка №211994962/07.04.2025 г. за имуществени вреди, по които застрахователят отказал изплащането на обезщетения.

Ето защо ищцата И. Г. Н. счита, че за нея е налице правният интерес от предявяване на настоящите искове пред съда.

Относно причинените й при процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди ищцата И. Г. Н. излага в исковата си молба следното:

Твърди, че в резултат на процесното ПТП, получила следните травматични 2 увреждания: 1/ F-ra mal dex opería, 2/ Счупване на вътрешния малеолус, открито; 3/ Фрактура на лумбални прешлени; 4/ Снишен размер на тялото на Тх12; 5/ Кранио - кау долно снишение на Thl2 прешлен; б/ Мускулна хипотрофия; 7/ Счупване на двата малеолуса; 8/Луксация на тибиоталарна става и други.

Веднага след инцидента ищцата била настанена в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „С.“, гр. С. с открита фрактура в областта на глезенна става вдясно и с оплаквания от болки в лумбална област. От направените образни изследвания била установена фрактура в областта на медиален малеол, както и фрактура и кранио каудално снишение на Thl2 прешлен. Подложена била на оперативно лечение за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. На 21.03.2025 г. ищцата била изписана от лечебното заведение с окончателната диагноза F-ra mal dex. opería и c указания да ходи с две помощни средтва, без да натоварва оперирания крайник.

На 22.04.2025 г. ищцата е прегледана от ортопед - травматолог, който е установил, че крайникът все още е имобилизиран и че е налице вторично гранулираща рана от към медиално. Поставил й е диагнозата Счупване на вътрешния малеолус и я е насочил към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.

Ищцата И. Г. Н. излага още, че на 13.05.2025 г. й била направена графия на десен глезен, в резултат на която се установили фрактури на двата малеолуса, както и фиксиране с метални винтове на тибията и метални спици на фибулата, метален серклаж на латералния малеолус.

Твърди, че на 19.05.2025 г. била прегледана отново от ортопед - травматолог, който констатирал, че походката й е с две помощни средства. Провеждала етапни превръзки в амбулаторни условия, като отново била констатирана вторично гранулираща рана от към медиално. Поставена й била диагнозата: Счупване на вътрешния малеолус и била насочена към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.

На 19.06.2025 г. И. Н. била прегледаната за трети път от ортопед - травматолог, продължавала да ходи с две помощни средства и да прави етапни превръзки в амбулаторни условия. Налице било и вторично гранулираща рана от към медиално, както и ограничена и болезнена дорзифлексия. Направена й била превръзка. Поставена й била диагноза: Счупване на вътрешния малеолус и е насочена към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 30 дни.

Ищцата И. Н. твърди, че в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, търпи силни болки и много страдания, като не се чувствала добре физически и емоционално.

Получените фрактури едновременно на крак и прешлен са я приковали за дълго време на легло. Спазвала режим на покой и не е можела да се грижи за себе си, поради което за продължителен период от време е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на своите елементарни нужди от ежедневието.

Твърди, че в резултат на претърпения пътен инцидент и получените травми пролежала 7 дни в болница, подложена била на сложна оперативна интервенция и е била повече от 4 месеца нетрудоспособна.

Ищцата И. Н. излага още, че преди процесното ПТП била в много добро за възрастта си здравословно състояние. Била активна и енергична жена. Била назначена и за личен асистент на съпруга си, който е инвалид и не можел да се грижи за себе си. След инцидента обаче тя била лишена за дълго време от своя обичаен начин на живот и от възможността да се грижи за мъжа си. Възстановавянето й от получените при процесното ПТП травми не било приключило и продължава и към момеента. Оплакванията й от болка, оток и ограничени движения в областта на травмите персистирали. Приемала изключително тежко самия инцидент, получените травми и продължителното си възстановяване. Изпаднала в депресивно състояние и била постоянно разтревожена, както за своето здраве, така и за това 3 на съпруга си, който оставал без нейната помощ и подкрепа. Силните болки нарушавали съня й и тя не можела да спи нормално, станала по - отчаяна и нещастна. Освен болките от получените травми изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.

В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата И. Н. твърди, че е претърпяла до момента и имуществени вреди, които счита, че също следва да й бъдат възстановени, в размер на 3054,39 лв. от които: 2630 лв. за медицинско изделие, 35 лв. за ОХ/ЛКК; 389,39 лв. за лекарства и медицински материали /виж уточн. молба вх. № 9387/29.08.2025 г. – л.35 от делото/.

Отделно от посочените по-горе имуществени вреди ищцата твърди, че търпи такива и под формата на пропуснати ползи, тъй като била назначена по трудов договор към община Б. като личен асистент на мъжа си, за което е получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 1104.32 лв. него. Вследствие на процесното ПТП била възпрепятствана от възможността да упражнява своята професия и за този период губела обичайния си месечен доход, а вместо него получава единствено обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на приблизително 559,09 лв. За това твърди, че търпи и имуществени вреди под формата на нереализирано трудово възнаграждение в размер на 2180.92 лв. за периода от датата на процесното ПТП до 07.2025 г., представляващи разликата между получавания от нея доход преди пътния инцидент и получаваното от нея впоследствие обезщетение за временна неработоспособност.

Твърди, че здравословното й състояние не се подобрявало, поради което месеците на трудова неработоспособност щели да се увеличават, в резултат на което да се увеличават и пропуснатите ползи с 545.23 лв. всеки месец.

С оглед на така изложеното, ищцата счита, че причинените й неудобства, болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, следва да бъдат компенсирани.

Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове пред съда.

Претендира се присъждане и на направените разноски по делото и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Д.“ АД е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. В. Т., с който счита предявените искове допустими, но неоснователни и оспорва същите по основание и размер.

Ответникът „Д.“ АД оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в Дружеството ни по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, водач.

Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на соченият за виновен водач в пряка причинно следствена връзка с което ищцата да е претърпяла всички посочени в исковата молба вреди.

Сочи, че в представения с исковата молба препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, не са посочени обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, нито е констатирано каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и/или за твърдените негативни последици за ищцата от него. Не ставал ясен механизма на настъпване на ПТП, нито какво е било поведението на водача и на ищцата, къде и как последната е пресичал или се е движил по пътното платно и т. н. С оглед на това ответникът твърди, че процесното ПТП е възможно да е последица изцяло от неправомерно поведение на ищцата или на трето лице.