Решение № 1800 от 10.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3817/2023
- Вид
- Решение № 1800
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 10.04.2023
- Състав
- Божана Желязкова, Десислава Янева-Димитрова, Любка Голакова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1800 гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божана Желязкова
Членове:
Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100503817 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.И.Б.“ АД срещу разпореждане от 09.12.2022 г. на ЧСИ Г. К. по изпълнително дело № 20229240401594, с което е отказал да измени предходно свое постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 45229/01.11.2022 г., в частта, относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, било прекомерно и следвало да бъде определено по реда на чл. 10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители следвало да бъде определена върху сумата, която подлежала на принудително изпълнение, като се съобрази намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна.
В писмено становище по делото ЧСИ е изложил доводи за неоснователност на подадената жалба.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба на М.Ц.Б. чрез нейния процесуален представител – адв.Л., срещу „П.И.Б.“ АД – длъжник по изпълнителен лист от 18.10.2022 г., издаден по т.д. № 281/2020г. на ОС-Варна.
1
Към молбата е приложен договор за правна помощ с адвокат Л., в който е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 45229/01.11.2022 г. частният съдебен изпълнител е уведомил „П.И.Б.“ АД, че задълженията по изпълнителното дело възлизат на 1321.47 лв., от които 768.13 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н. /, 350 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 203.34 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 15.11.2022 г.
На 14.11.2022 г., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е заплатил с платежно нареждане сумата от 1321.47 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение, и е подал възражение, с което е поискал да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. и на таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С разпореждане от 09.12.2022 г. частният съдебен изпълнител уважение молбата. е оставил без
Разпореждането на частния съдебен изпълнител от 09.12.2022 г. е неправилно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200лв.
Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.
В конкретния случай е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, не са извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането, тъй като в срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил сумата по изпълнителния лист с платежно нареждане от 14.11.2022 г. и е подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което тези разноски следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на 200лв.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Съгласно т.26, б.”б” от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се начислява такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение се включват както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по извършването на съответното изпълнително действие – чл.78, ал.1, т.1 от ЗЧСИ, поради което следва да участват в базата при изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. В тази насока е практиката на ВКС - решение №278/25.06.2012г. по гр.д. № 414/2012г., четвърто гр.отделение. В конкретния случай по изпълнителното дело към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението е 968.13лв./768.13 лв. – присъдена със съдебен акт сума + 200 лв. за адвокатско възнаграждение/. При прилагане на метода на изчисление по чл.26, б.”б” от тарифата върху 2 главница от 968.13 лв., дължимата такса възлиза на 96.81 лв. /10 + 10 % над 100 лв./, а с ДДС на 116.17 лв.
Поради изложените доводи, постановлението от 09.12.2022 г. следва да бъде отменено и вместо това да бъде изменено постановлението, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в следните части: в частта за таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като размерът бъде намален на 116.17 лв. и в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като размерът бъде намален на 200 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноските от 09.12.2022 г. по изп.дело № 20229240401594 на ЧСИ Г. К. с рег. № 924, с район на действие – районът на СРС, с което е отказано да бъде изменено постановление от 01.11.2022 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 45229/01.11.2022 г., в частта за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „П.И.Б.“ АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановление от 01.11.2022 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 45229/01.11.2022 г., в частта за разноските за такса по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ, възложени в тежест на „П.И.Б.“ АД, като намалява нейния размер на 116.17 лв.
ИЗМЕНЯ постановление от 01.11.2022 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 45229/01.11.2022 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на „П.И.Б.“ АД, като намалява техния размер на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3