Решение № 20507 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20507 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110149856 по описа за 2023 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [************] срещу Т. П. М., за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 32701/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [************] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу тримата длъжници настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [************]. Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ 1 продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [************] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [************] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 27,17 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 27,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор се изразява становище, че претендираните суми за главница и лихва са без правно основание. Поддържа се, че за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г. претендираните суми за главница и лихва са погасени по давност, а отделно от предходното – същите са заплатени от ответника, за което към писмения отговор са представени доказателства. По изложените в отговорите доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – [************] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови 2 нормативи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32701/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на [************] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от 27,17 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 27,71 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника-настоящ ответник, в което дължимите суми се оспорват с доводи, че са платени и имотът има нов собственик.

В становище по възражението ищцовото дружество поддържа, че за исковия период няма постъпили плащания. С оглед предходното, с разпореждане от 04.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 32701/2023 г. по описа на СРС, съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал настоящата искова молба.

Между страните не се спори, че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди; че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Предходното се установява от представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 39, том III, рег.№ 7255, дело № 387/26.09.2019 г. по описа на В.В., нотариус с район на действие СРС, удостоверение за наследници, обща фактура и изравнителни сметки.

По делото са приложени разписки за платени суми по издадени от ищеца фактури през периода от м.04.2019 г. до м.09.2019 г.

По делото е изслушано и прието, без възражения от страните, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. са 3 издавани кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, на обща стойност 91,55 лева, с които са сторнирани прогнозните начисления по фактурите. През м.юли 2020 г. в информационната система на дружеството - ищец е въведена обща фактура № 1005430241/31.07.2020 г. за реално консумираната ТЕ за горепосочения период, на обща стойност 403,01 лева, като след годишното изравняване на 14.09.2020 г. със сумата от 375,84 лева, е останала неплатена сума в размер на 27,17 лева. Вещото лице е посочило, че за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2023 г. върху главницата е начислена и лихва за забава в размер на 27,71 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.

Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен 4 факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

Ответникът не оспорва, а и въз основа на писмените доказателства по делото безспорно се установява, че през исковия период в имота е отчетена топлинна енергия за отопление, топла вода и сградна инсталация. По делото няма данни абонатът – настоящ ответник да е възразил срещу отчетените показания.